|
Опитът досега показва, че отговорът на този въпрос е по-скоро песимистичен. При всички по-напечени ситуации картинката е една и съща - каращи се помежду си институции, липса на елементарна координация помежду им, неподготвеност на изпълнителския състав, остарял регламент, трагична техника и т.н.
Всъщност през последните няколко години
България перманентно е в някаква криза,
макар и малка по мащаб. А моментното положение си е наистина тревожно и доста хаотично. "Гражданска защита" беше извадена от системата на Министерството на отбраната и в момента виси във въздуха, работи на базата на някакви прастари закони, укази, правилници и инструкции. Пожарната пък е под контрола на вътрешния министър, който ръководи и специализирания отряд за борба с тероризма. Премиерът е начело на съвет по сигурността. Президентът възглавява друг консултативен съвет за национална сигурност. Националната разузнавателна служба е хем към президента, хем към министъра на отбраната, хем към правителството. В парламента има комисии по външната политика и отбрана, и по вътрешна сигурност и обществен ред. Отделно има министър без портфейл, който по правило се занимава с бедствия, аварии и катастрофи, както и постоянна комисия със същите функции. Има спешна медицинска помощ, която пък е към министерство на здравеопазването. Съществува някакъв кризисен център към министерство на транспорта. Има тайни и по-явни ситуационни и кризисни центрове в министерство на отбраната, МВР, външното министерство и Генералния щаб.
Всичко това поставя логичният въпрос, ако все пак се стигне до криза, как ще стане ясно кой какво кога трябва да прави? Не. Затова през последните няколко години почти постоянно се говори за необходимостта от създаването на модерни концепция и закон, които да определят какво е криза, кой какво прави при настъпването й, кой носи отговорността, кой координира, кои институции и в какви случаи се включват, кой кого и за какво информира, какви извънредни методи се позволяват и т.н. Правителството на НДСВ е първото, което най-после успя да напише и внесе в парламента законопроект за управление на кризите.
С това обаче хубавите новини се изчерпват, тъй като документът вместо да обедини, раздели институциите, които трябва да го изпълняват. А дебатите се водят не по същество, а отгоре-отгоре. Което е жалко, защото
към законопроекта могат да се отправят сериозни критики.
Така например, самото определение за криза е общо, тежко и нищо незначещо - "по смисъла на този закон криза е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, с негативни последици за населението, гражданите, територията, околната среда и материалните ценности на страната, за чието предотвратяване, овладяване и преодоляване са необходими незабавни координирани действия на Националната система за реагиране на кризи".
Целият закон е изпъстрен с подобни сложни словесни плетеници, в които може да се изгуби даже специалист. В него се предвиждат едновременно органи за управление, национален център за управление, центрове за управление по места, комуникационно-информационна система, сили за реагиране, звена за управление, съвети по сигурност и управление по кризи към министерствата, национален кризисен щаб... А на всичко отгоре изобщо не става ясно какво ще се случи със съществуващите в момента структури, които по правило ще са част от преодоляването на почти всяка вътрешна криза - "Гражданска защита", пожарна, специализиран отряд за борба с тероризма, полиция, жандармерия, "Бърза помощ" и др. Не е тайна, че от години между тези звена има противоречия кой кого ръководи и координира. И законът бе най-добрият начин те да бъдат изчистени.
Същата слабост е допусната и по отношение на институциите - изобщо
не е ясно кой какво върши по време на криза.
Преди време президентът Георги Първанов в прав текст се оплака от това. "Има един факт в окончателния проект, който буди недоумение - президентската институция отсъства. Авторите поемат една много голяма отговорност, концентрирайки още повече информацията и вземането на решения само в изпълнителната власт, може би, опитвайки се дори по един такъв тежък проблем да преструктурират системата на националната сигурност", обвини президентът.
Острото му изявление веднага бе съпроводено от оправдания, че този закон разписва само правата и задълженията на изпълнителната власт, че се отнася само до граждански кризи, а пък президентът има само правомощия при война или друго извънредно положение и т.н. Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Владимир Дончев допусна, че между първо и второ четене в закона изрично ще се запише, че при криза ще бъде информиран и държавният глава. Той бе подкрепен и от военния министър Николай Свинаров, който обаче по-късно промени мнението си и отсече, че законът трябва да бъде приет така, както е написан.
Никой от НДСВ така и не отговори какво ще стане с конституционното право на президента да обявява мобилизация, след като такава се предвижда и в закона за управление на кризите. И поради каква причина държавният глава не е включен поне в информационната система при криза? Между другото същото се отнася и до парламента, който по конституция има правото да обявява извънредно положение. Народното събрание също изобщо не е предвидено в проекта.
Законът по никакъв начин не въвежда ред в купищата документи, регламентиращи овладяването на бедствия и аварии. В момента
тези въпроси са засегнати в над 40 други закони
и повече от 1000 подзаконови актове.
Така че предлаганият проектозакон за кризите определено няма да реши проблемите, а по-скоро ще ги задълбочи и ще създаде нови. А беше съвсем простичко да се определят видовете кризи, например - военнополитически (от типа на косовската), свързани с вътрешната сигурност (терористични актове, хулигански прояви на запалянковци или пък бежански вълни), по защита на българските граждани и собственост в чужбина, при бедствия, аварии и катастрофи и т.н. И тогава можеше ясно да се дефинира във всеки един случай кой формира и ръководи кризисен щаб, кой с кого се координира, кой на кого докладва.
Очевидно, вместо да решават реалните проблеми, институциите предпочитат да воюват за контрола на парите от фонд "Бедствия" и на сумите, които ще дойдат от ЕС и НАТО за развиване на системата за управление на кризи. А проектозаконът е повече импровизация. Дано тя да няма наистина фатални последици.
за каре
Фантоми прокараха закона на първо четене
Законът за управление на кризи мина на първо четене в зала, в която присъстваха точно 42-ама депутати. Първоначално електронната система отчете, че вот са подали 201 души, но след скандал се стигна до прегласуване. Преди това депутати от опозицията минаха и взеха поставените карти на банките, зад които нямаше никой. В залата се появиха още 8 души и депутатите станаха 50.
При гласуването таблото отчете 102 гласа "за", 23 "против" и 20 "въздържали се", или пак 145 човека - с 95 повече от присъстващите. Против бяха от ОДС и СДС, а от БСП се въздържаха. "За" бяха НДСВ, ДПС и Новото време.
Лявата и дясната опозиция бяха единодушни, че проектът е слаб. Основните им критики бяха, че той не указва кой носи политическа отговорност за овладяването и управлението на кризи, както и че липсва ясна схема за координация между институциите. Изказани бяха и съмнения, че се дават прекалено много правомощия на Съвета за сигурност към правителството, а пък той "вече е доказал по време на кризата с българските заложници в Ирак, че не може да се справя с подобни ситуации".
|
|
