Може ли закон, по който има консенсус между държавата, общините и бизнеса, вече половин година да не се прилага? Може, ако е свързан със загубата на пари. Преди година парламентът прие закон за ограничаване на административното регулиране, който забранява на общините да въвеждат лицензионни и регистрационни режими за търговците. Местните власти имаха на разположение шест месеца, за да се съобразят с изискванията, но проверка на "Сега" показа, че това не е сторено. По данни на Националното сдружение на общините наредбите за търговска дейност са били променени в Тетевен, Ловеч и Смолян. В Берковица наредбата е била оспорена пред окръжния съд. В Ямбол пък е отменена още през март.

Основният проблем е, че законът не отменя автоматично всички противоречащи му наредби. Бизнесмените трябва да ги атакуват в съда. Успехът им е гарантиран. Новото време също заплаши със съд общините, които не спазват закона.

Общинските съвети нямат стимул сами да отменят регистрационните и лицензионните режими, тъй като те им осигуряват част от собствените приходи. На пръв поглед постъпленията от тези такси не са особено големи. В повечето градове те са между 5 и 10 лв. В София за откриване на търговски обект се плаща единична такса от 25 лв. Много бизнесмени се оплакват обаче, че общинските служители ги рекетират, за да придвижат по-бързо документите.

Другият проблем е, че законът за ограничаване на административното регулиране противоречи на няколко други закона. В него пише, че лиценз може да издава само централен административен орган. Това важи особено за търговията със спиртни напитки и тютюн, от които в общинските бюджети постъпват значителни пари. Така например столичната община взима за разрешение за търговия с цигари първоначална такса от 200 лв. Годишната такса за правото е от 150 лв. до 300 лв. в зависимост от площта на обекта. Първоначалната такса за разрешение за търговия с цигари в заведенията е от 50 до 250 лв., а годишната е от 50 до 2200 лв. в зависимост от категорията. Тази наредба се позовава на чл. 30 от закона за тютюна и тютюневите изделия, в който изрично пише, че кметът издава разрешение за търговия с цигари. Но търговията с цигари и алкохол не фигурира в списъка към закона за ограничаване на административното регулиране на дейностите, за които може да се установи лицензионен режим. При това кметът не е централен административен орган.

Издаването на лиценз за търговия с алкохол пък изобщо не е уредено законово. В преходните и заключителни разпоредби на закона за виното и спиртните напитки е записано само, че издадените лицензи остават до изтичането на срока им. Това на практика означава, че кметът няма право да издава и разрешителни за търговия с алкохол заради забраната в закона за ограничаване на административното регулиране. Таксата за издаване на такава лицензия в София е 300 лв., а годишната такса е от 300 до 1200 лв. в зависимостта от площта. Търговците на дребно плащат първоначална такса от 150 лв. и годишна от 150 до 300 лв. Заведенията също плащат за правото да продават алкохол - от 20 до 150 лв. първоначално и годишно между 50 и 6000 лв. в зависимост от категорията си.