Има една стара българска поговорка, която гласи: "Един път стомна за вода, втори път стомна за вода и на третия стомната се счупила". Заложената поука в нея е, че един път можеш да минеш между капките, това може да ти се случи дори и втори път, но на третия път със сигурност ще бъдеш разкрит, и ще си имаш проблеми.

Е, точно финала на този сценарий са на път да осъществят управляващите с предложените, пришпорените след силни критики срещу съдебната власт и МВР, от страна на Европейския съюз, и частично приети от парламента поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Защото историята около тези изменения е сякаш пълно



повторение на първите две части от сценката "съдебна реформа" -



приетите през миналата година промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и последвалите изменения в конституцията.

И те бяха предлагани, дискутирани и приемани на фона на сериозните критики на Брюксел за мудно и неефективно правораздаване, за несправяне с организираната престъпност, за нуждата от сериозни законодателни и структурни ремонти. Тогава промените бяха обвързани с необходимостта от затварянето на преговорната глава 24 - "Правосъдие и вътрешни работи", т.е. - по същия начин, по който сегашните поправки в НПК се обвързват с предстоящия редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България.

Име още две общи неща. Първото от тях е, че едновременно министрите по европейските въпроси - Меглена Кунева, и на правосъдието - Антон Станков, лобираха, настояваха и дори заплашваха, че ако не бъдат приети тези изменения, може да си имаме проблеми. Второто общо се крие в обстоятелството, че, както промените в закона за съдебната власт, така и тези в конституцията не предизвикаха никакъв положителен ефект, а същото може да се прогнозира и за сегашните изменения в НПК.

Защото едва ли някой може с ръка на сърцето да каже какво точно се промени в правораздаването от обявените за "много важни" поправки в ЗСВ и основния закон. Нито правосъдието стана по-бързо и ефективно, нито някой магистрат беше наказан за неизпълнение на задълженията си.

Нещо повече. Докато първите две части от т.нар. съдебна реформа минаха при



относителен политически и институционален консенсус,



то опитът за промени в наказателния процес бе посрещнат с изключително силен отпор от страна на цялата съдебна система. Първо, главният прокурор Никола Филчев ги заклейми като противоконституционни. После пък, чрез Висшия съдебен съвет, съдът, прокуратурата и следствието едновременно бяха обявени за опасни и несъгласувани със съдебната власт. В безпрецедентна декларация накрая зам.-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков, зам.-директорът на националното следствие Румен Андреев и зам.-главният прокурор Христо Манчев вещаеха катастрофални последици от приемането на измененията в НПК.

Отгоре на всичко предложените от кабинета изменения в наказателния процес са сами по себе си трудно защитими. Повечето от тях са повърхностни, половинчати и нищо повече от опит за една поредна "кръпка". А "върхът на черешката" бе и обстоятелството, че самият парламент бламира някои от основните идеи на правителствения законопроект. Оставено бе правилото прокурор да може да преобразува дознание в следствие при "правна или фактическа сложност" т.е. винаги, когато поиска. Нещо, което отново ще продължи практиката на масово протакане във времето на наказателни дела. Отпаднаха и някои от предложенията, определени престъпления да не бъдат разследвани от следователи, а от полицейски дознатели - например престъпленията по служба, "тежките" транспортни престъпления и някои от финансовите престъпления. Не бе прието и правителственото предложение за уреждане в НПК на статута на "агентите под прикритие".

Сигурно сега ще се намерят много гласове, които да кажат, че



"духът на промените се е запазил"



Почти сигурно е обаче, че гласуваните поправки ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. Поне от главния прокурор.

В крайна сметка от цялата истерия покрай промените в НПК лъсва един много нелицеприятен въпрос: "Кого точно лъжем?".

Защото властта и институциите - от министрите, през цялото правителство, съдебната власт и парламента, се държат така, сякаш си мислят, че в Брюксел има само "някакви балами", които могат да бъдат залъгани с фризирани и очевидно непрактични изменения. Нещо, което съвсем скоро може да постави цялата държава в позицията на "лъжливото овчарче".