|
Защо този интерес към ексцесията и случайното, питат се непредубедените държавни ръководители? Защо се гледа така егоистично-меркантилно - и за реколтата, и за изборите? Защо зоркото обществено и медийно око не вижда позитивното във факта, а кривогледства в контекста?
А едно от позитивните неща е свързано пряко с ромите. Те засега стихийно реализират христоматийните представи за човешки добродетели на един от символите на Европа - Русо. Има всички изгледи това да се превърне в съзнателна практика, особено като се отчете, че тя улеснява
използването им като спонтанни групи за натиск
при отстояването на всякакви интереси.
Естествено, първата представа е за завръщането към природата. Нека си въобразим клетия Жан-Жак на есенна разходка из китните краища на Родината. Че всички са такива, е ясно, но за още по-ясно да пуснем въображението из лозята на Сливенско, под ореховите сенки в Казанлъшко, в ябълковите градини на Кюстендилско, покрай изкопите до Арчар, из гъбо - жабо- и охлювонаходищата по Марица и Родопите, та до Свиленградските бостани и свинарниците на Странджа-баир гората. Класикът ще види едно и също: денем скупчени около каруци, лади, опели и мерцедеси семейства съзерцават зорко плодородието, нощем и призори чевръсто берат и ловят плодовете на майката-природа, за да ги отнесат към изкупвателни пунктове и пазарища, където ги продават на цени, сякаш са субсидирани от евросъюза и турското правителство. Зер, човек за човека дори и в пазарната икономика не е съвсем вълк,
пък и в далаверата трябва да има адамлък
"Освен това първият, който рече, че еди кое си било негово, е действителният крадец. Продадеш ли му го евтино, току-виж забравил въпроса за отчуждението на собствеността", ще отбележи таткото на обществения договор и на пет-шест незаконнородени деца.
Та като става дума за деца, тук му е мястото да си представим как в обиколката си той ще види, че във връщането към природата масово участват и те - особено нощем. Не за друго, а затова, че денем децата трябва да минат през училище, та да получат родителите им социални помощи. Там към 100% от учениците са единоплеменици, обитаващи чисто ромските села, махали и гета в градовете. Уж различни места, но типът пак е един, размножен равномерно в седемдесетина начални, над 350 основни и 9 средни училища в цялата страна - от Видин до Малко Търново и от Силистра до Кюстендил. Има и шейсетина помощни заведения, където физически и умствено здрави циганета учат по програми за и сред умствено изостанали - заради едната държавна издръжка и обществените ангажименти на родителите си.
По нормата на женевския мислител, че
идиотът и дивакът са по-нравствени от учения и образования,
не се обръща сериозно внимание на учебните занимания. Вярно, ученето е задължително докъм 16 години, но никой, освен учителите, не се трогва, ако детето напусне школото доста по-рано и хукне към суровата природа. Насърчително действат именно условията в училище. Ветровито и студено е, всичко тече хераклитски, счупените стъкла са заместени с шперплат и свалените радиатори на парното. Понякога няма черни дъски и тебешир, почти винаги няма учебници, тетрадки, компютри, кабинети, лаборатории, физкултурен салон, а ако има - уредите са потрошени и изгорени през някоя далечна зима. Понякога има състав за песни и танци, а също така - безплатни кифли и банички. Първото отговаря на милата илюзия за особената надареност на "тези" деца само да пеят и танцуват. Второто е дело на някоя неправителствена организация или по-богата община с хитроумната цел да се задържали децата в училище до голямото междучасие. Така се чувствали "като бели хора в бяла страна", обичат да казват иначе расово толерантните българи. Благодарение на родителските и държавните грижи повечето циганета престояват в училище докъм дванадесетгодишната си възраст, ако са момичета, и до четиринадесет, ако са момчета. И не е чудно четвъртокласник да не може да чете и пише, а в първи клас да има тринадесетгодишни каки и батковци, напускащи училище като майки и татковци. Затова бъдещето "магистралка" и "у затворо" е много пъти (без значение дали 300 за момчетата или 200 за момичетата) по-вероятно от "университет" и "бачкане". Радостно за русоистите е, че
от 100 влизащи в първи клас ромчета само пет -
три момчета и две момичета - имат злата съдба да завършат средно образование, а най-нещастните 10% от тези пет - висше. Без да са чели Русо, те знаят, че безделието на неукия прави нравите по-чисти, а обществото - по-спокойно. С това се закръгля и втората представа.
Но тъй като тези училища и тези деца нарастват съвсем невъображаемо, увеличават се изгледите някой прекрасен ден напълно да победи русиостката идеология и практика в нейното банално измерение. В нея място за нещастни цигани няма.
