|
Ето и подробностите.
Първото заключение е неизбежно на фона на впечатляващия бизнесфорум в Конфедерацията на испанските индустриалци, на който 25 президенти на най-влиятелни испански фирми бяха живо заинтересувани от възможностите за инвестиции в България и установиха преки контакти с шефовете на 7 водещи български фирми. Симеон Сакскобургготски, който не спираше да повтаря, че посещението му в Испания е преди всичко икономическо, рекламира България като "Елдорадо на Нова Европа". Домакинът му Сапатеро показа недвусмислена готовност за съдействие на държавно ниво, наричайки Симеон "повече от брат", а България - "стратегически партньор".
Испанската преса коментира онова, което у нас отдавна се говореше под сурдинка - че досега испанските инвестиции в България са на изненадващо ниското 15-о място заради предишния испански премиер Хосе Мария Аснар и партийната му солидарност с опозиционната на Симеон "българска секция на Европейската народна партия" (по израза на в. "АВС") - СДС. Логично е да се очаква, че сега проявената контрастна отзивчивост на социалиста Сапатеро към Симеон може да бъде изтълкувана като индиректно потвърждение на непризнаваната близост между сегашното българско правителство и "българската секция на Социнтерна" - БСП. Във всеки случай това ще е първосигналната реакция на СДС, особено с оглед набъбващите спекулации около изборите догодина и възможните коалиции.
По-смисленото обяснение обаче е
свързано с второто заключение
- за стремежа на Сапатеро да се опре на Симеон като на посредник за оправяне на отношенията с Буш. Много е вълнуващо да приемем, че емоционален и спонтанен политик като испанския премиер може да провъзгласи България за стратегически партньор и да й обещае примамливи инвестиции само заради трогателната лична връзка на Симеон с Испания. Има го и това, но има и друго. Освен любимец на световното антивоенно обществено мнение Сапатеро е и държавник, комуто се налага да се сблъсква на международната сцена с откритата неприязън на суперсилата САЩ заради дързостта си не само да изведе испанските войски от Ирак, но и да призове останалите членки на коалицията да последват испанския пример. Заради къде по-малки грехове преди три десетилетия Вашингтон вдъхнови и плати преврат срещу чилийския президент Салвадор Алиенде. Ако Буш успее да спечели втори мандат, няма да пропусне да отмъсти на Сапатеро. Симптомите се виждат още отсега - съвсем наскоро от американска страна бе развалена голяма сделка с испанска корабостроителница и опозиционната Народна партия на Аснар веднага атакува Сапатеро, че е предизвикал наказанието с позицията си за Ирак.
Особено остро реагира Буш на следната фраза за ситуацията в Ирак, изречена от испанския премиер по време на визитата му в Тунис на 9 септември: "С цялото ми уважение към позицията на останалите страни, ако има още решения, съзвучни с избора на испанския народ, ще се открие една по-благоприятна перспектива." Изявлението предизвика Буш да изпрати гневно писмо на Сапатеро. Съществуването на такова послание бе разкрито от в. "Ел Паис" точно в деня след пресконференцията, с която приключи визитата на Симеон в Мадрид. Съобщено бе и за помирителния отговор на Сапатеро - че е най-добре "между приятели всичко да се казва направо". "Ел Паис" свърза скандала с изявлението от Тунис и писмото на Буш с подчертано помирителния тон по иракската тема, който Сапатеро избра на пресконференцията със Симеон.
Наистина испанският премиер подчерта: "...необходимо е не да се натяква на някого, че е сбъркал в Ирак", а "да потърсим заедно начини да се противопоставим на ситуацията, която се влошава всеки ден". И още: "Не бива да поемаме риска да отваряме стари рани, защото днес не е разумно да търсим разединение."
Така Сапатеро ясно заяви, че иска помирение с Буш
И даде рамо на своя "повече от брат" Симеон, който е начело на една предана американска съюзничка в Ирак. Логично е да се допусне, че тъкмо сърдечно свързаният с Испания български премиер е най-подходящият посредник за сдобряването на Сапатеро с Буш. Като се има предвид, че точно тези двамата световни политици днес символизират двата противоположни подхода към иракската криза, постигането на компромис помежду им ще е равносилно на подвиг. Ще се наеме ли Симеон?
