И днешните управляващи тръгнаха по отдавна утъпканата пътека на предизборния популизъм. Вдигат минималната заплата, свалят данъците, отлагат увеличението на тока, харчат бюджетния излишък за хуманитарни и други народополезни цели. До изборите сигурно ще дарят електората и с други благини.

И веднага инкасират печалба. Рейтингите скачат, жълтият електорат расте. Засега.

Наистина никак не е лошо да се свалят данъци и да се качва минималната заплата. Нищо, че това можеше да стане и миналата година, че и по-миналата. Най-хубавото обаче е, че



предизборният популизъм

също е ограничен -



от вече нормализираната процедура на бюджетното планиране - и няма как рогът на изобилието да се изсипе месец преди изборите. Сега всичко трябва да се обяви и запише година по-рано - в бюджета за 2005-а. Така че имаме планиран и контролиран със закон (за бюджета) популизъм.

Това дава в резултат още една антипопулистка екстра. До самия ден на вота популисткият ефект отдавна ще се е стопил. Не че правителството не може и лятос да изсипе пари тук-там, но възможностите тогава няма да са много по-големи от сега, когато в хазната се залагат определени параметри.

НДСВ следователно не може да разчита на траен ефект от предизборните си обещания. И трябва да търси други патерици за политическото състезание догодина.

Такава може да е укрепването на собствения управленски ешелон. Според социолозите



жълтите вече са си изградили

собствена властова котерия,



3/4 от която не идват от елитите на предишни управляващи. Т.е. хората на власт, техните семейства и политикоикономическите и шуробаджанашките лобита около тях осигуряват минимума електорална маса и за влизане в парламента. Същевременно НДСВ се радва на невиждана досега масова подкрепа на едрия бизнес, който явно намира в царското управление добра среда за развитието си. Масова е и подкрепата от лидерите на мнения - политолози, социолози, интелектуалци, журналисти и пр. дилъри на символен капитал. Медийната среда като цяло също е благоприятна. Всичко това гарантира приличен изборен процент. Но това никак не е достатъчно - не само за самите управляващи, а и за едрите бизнесмени и ключовите дилъри на символен капитал, за които е изгодно продължението под някаква форма на царското управление.

И ето



народните надежди

за ново чудо



дават идеалния шанс. Според НЦИОМ 1/3 от българите смятат, че несъществуваща още партия може да влезе в парламента, 1/5 - че тя дори може да стане управляваща, а 42% от тях, т.е около 8% от българите, отсега казват, че биха гласували за нея. Сред тях е всеки пети жълт, костовист и негласуващ, всеки трети седесар и всеки седми социалист и депесар.

Доколкото освен доходите и данъците хората очакват от властта решително справяне с престъпността, това може да е партията на реда, партията на новия десен популизъм, който ще пребори бандитите, партията на новата харизма след повяхналата царска - партията на Бойко Борисов?

Политици и политологико-социологически шамани отсега кроят планове за създаването напролет на подобна партия, която



да изведе като ракета-носител

царското статукво



към втори мандат. И как тя заедно с НДСВ, Новото време и ДПС ще вземе отново властта.

Подобни сметки не са лишени от логика и с оглед на цялото партийно статукво. БСП почти е достигнала електоралния си таван и надали ще може да спечели сама абсолютно мнозинство. Още по-малко това ще е възможно, ако избирателната активност се вдигне. А това със сигурност ще стане при появата на нова партия и при въвеждането на електронно гласуване.

Центробежните процеси вдясно пък, поне засега, не дават перспективи на никоя партия там да се надява на друг освен на преразпределяне на единния някога и постоянно топящ се син електорат. Така че няма кой да обере негласуващите и недоволните от статуквото освен една нова партия.

При този сценарий обаче има две опасности, които могат да извадят ситуацията извън контрол и



замисълът да се обърне

срещу сценаристите



Първо, партията на реда може да предизвика ефект, подобен на царския блицкриг през 2001-а и да помете цялата политическа система, включително царистите. Това ще е малко вероятно, ако новата партия наистина е съставена от най-близките до царя и се контролира невидимо, но изкъсо от него и спомоществователите му.

Втората възможност е с появата си новата партия така да разбърка Менделеевата таблица, че политическите й елементи да се сдобият с нови валенции. Тук хипотезите са много. БСП може да набъбне още, а десните да се стопят и дори СДС и ДСБ да не влязат в парламента (според социолозите техният електорат, най-вече този на СДС, е най-податлив да се прелее в новата партия). Може пък ДСБ да налее мощно снага - вече не само като контра на старите партии, но и като правова алтернатива на наказателния популизъм, който ще донесе новата партия на реда. Най-сетне самата нова партия може скоро след появата си да бъде развенчана - примерно с шумни скандали и компромати, и при залеза си да повлече към дъното и царистите. А старите партии от това да спечелят - поне за сметка на разочарованите, увеличили дела на негласуващите.

Тъжното в цялата тази картина е, че пак отваряме големия пазар за чудотворци и верващи. И пак най-сигурната печалба е за наемниците на сергията - десетките распутинци, шамани, народоскопи и съвсем обикновени имиджолъскачи.