|
В дни на мъка и изпитания вопиели към боговете за повече късмет и снизхождение. В дни на радост и берекет се отдавали на други занимания - хапване до насита, интензифициране на някои размножителни практики, клюки и култура.
(Отде знаеш? - ще попита някой капацитет. От опит - ще отвърна аз.)
Първото нещо, което хрумва на човек, когато види основите на каменните им жилища, е респект. Жилища от по
120 квадратни метра, с добре иззидани стени, на самия бряг
Ако можеха потомците им да се преборят за реституция днес, две години преди ЕС, безусловно щяха да забогатеят. Само дето с генеалогията сме позакъсали, а и нотариалните актове липсват.
Кметът на Дуранкулак И. Медаров също е съгласен - нашироко са се разполагали... Специалистите обаче ми подсказват, че по онези времена демографията е била по-различна. В едно жилище са се тъпчели по няколко десетки души, а високата раждаемост си е имала контрапункт - висока, ранна смъртност. Тъкмо западният бряг на Дуранкулашкото езеро дал на изследователите така необходимия им обект - една от началните брънки от веригата на неолитно-енеолитната култура Хаманджия. Става дума за най-ранното уседнало земеделско-скотовъдно население в региона. Когато през 1974 г. екип от археолози под ръководството на проф. Хенриета Тодорова и д-р Тодор Димов почнали разкопките, никой не предполагал какво огромно ветрило от исторически открития ще се разпери край блатото. Ученици и студенти преобърнали стотици тонове пръст, за да се установи - това място е било харесвано за живот от всички - скити, сармати, траки, българи, както и от хора, които не знаем как да наречем. (А и да ги наречем някак, те вероятно не биха го одобрили, ако можеха.)
Освен най-старото селище от новокаменната епоха по тия места - втората половина на VI хилядолетие пр. Хр., брегът и Големият остров на Дуранкулак изобилстват с находки. Както се разхождаме заедно с кмета и фолклориста от Добрич Петър Крумов,
стигаме до старобългарското селище от IX-X век
Жилищата определено са по-малки, някои са с кръгли, юртообразна основа. Голям ентусиаст на техните разкопки бил Пенчо Кубадински, около честването на 1300-годишнината се надявал да излязат интересни факти оттам. Излезли корав бит и добри занаятчийски умения. И в тях са живеели на гъсто, но квадратурата е спаднала значително - 30-40 кв. м.
(Това е аргумент в полза на мисълта, че развитието на цивилизацията ни лека-полека ще ни навре в миши дупки.
Те определено няма да са в Дуранкулак; имаме си мегаполиси за целта.)
По защитения южен край на острова е разположено друго селище - тракийско. В него са живеели траки - съвременници на Троянската война, през XIII-XII век преди Хр.
Няколкото некропола в околностите на езерото също не дават мира на световната археологическа мисъл. Най-големият такъв в света - с повече от 1400 гроба от шесто хилядолетие преди Хр., предоставя огромна информация за енеолитното общество и за най-ранните металургични умения. Освен него е разкопан античен некропол (III в. пр. Хр.-IV в. след Хр.) на западния бряг на езерото, както и старобългарски некропол.
Селищата са застроявани странно - например между две къщи,
долепени една до друга, има около десетсантиметров улей
Не са почитали строежа на калкан, явно. Съществуват и улички, широки по метър, по 80 сантиметра. Всъщност най-старата каменна архитектура в Европа се дължи не само на каменоделски умения, а и на отсъствието на достатъчно дебели дървени стволове за строителен материал наоколо. Камъкът е реден без спойка, отвътре е замазвано с глина. Онези наши предци отпреди 7 хиляди лета били суровоядци и едва доживявали докъм 30-годишна възраст. Не са познавали грънчарското колело, но имат учудваща с качествата си керамика. Следи от нея са разпръснати по цялото селище и днес.
Докато пристъпваме внимателно по хилядолетните парчетийки, а между тях подобно исторически асоциации се шмугат чевръсти гущерчета, се надвесваме над внушителен изкоп. Това е едно от най-забележителните места в черноморския археологически парк "Дуранкулак".
То е храм на Великата богиня-майка Кибела. Храмът е от късната бронзова епоха, някъде IV-III век преди Христа. По рода си това е единственото светилище на Балканския полуостров на това трако-фригийско божество. В храма
е намерена и фигурка на Кибела
- богинята, която известно време е опазвала своето племе, преди други племена и култове да вземат връх в това привлекателно за заселване място. Но най-интересни засега са долните пластове на селищната могила от началото на V век преди Хр. Според специалистите в тях може да се изследва неизвестно до този момент културно явление, отнасящо се до първата протоцивилизация в човешката история. Проучването му трябва да хвърли светлина върху появата на т. нар. "Варненско злато" - първото познато на човечеството археологическо находище на предмети от този метал в такова количество. Да даде отговор на въпроса как и защо точно тук две хилядолетия преди Египет и Месопотамия възниква тази протоцивилизация според специалистите може селищната могила на големия остров. Това е т. нар. "култура Варна".
За да успеят да отговорят на тези питания, но и за да покажат уникалното селище на повече хора, общинари и историци са замислили идеята
да изградят т. нар. "тематични ателиета"
в околностите на археологическия парк. Идеята е проста - чрез финансиране по програма ФАР обектът да добие туристическа атрактивност. Тоест надошлите посетители да могат с леко стимулиране на въображението да се пренесат 60-70 века назад.
Представете си как Ханс и Грета, бюргери от Долна Саксония, почиват в Албена и захващат да любознателстват на третия ден. Точно тях срещу неголяма сума ги докарват в Дуранкулак. Там семейството вижда с очите си пейзаж отпреди хилядолетия. Блатото си е блато, но близо до него в ателието "Занаяти" подходящо дегизирани дуранкулашки жители шият от животинска кожа и игли от кост торби и дрехи. Или дялкат ловни оръжия - копия и стрели с кремъчни инструменти. Наблизо пък други "полудиви" люде изработват бижута от миди,
гравират с характерни за епохата мотиви керамични паници
Ханс и Грета обаче огладняват.
Точно като за този момент е следващото ателие. Там правят хляб. Материалите и техниките са от древността. Посетителите гледат как се стрива зърно с първобитен хромел и как се пече хлябът в първобитна пещ. Готовият хляб може да се опита - пак срещу неголяма вноска за науката.
Ханс и Грета се връщат към цивилизацията, пълни с възторг от видяното и с желание след два дни да доведат Джон и Хелън от съседния хотел: стига са се оплаквали от курортна скука.
Това е идеята на Добрич и Дурканкулак и изглежда в унисон с амбициите на науката и социалните въжделения на местното население.
Докато гледам облаците над езерото, ми хрумва, че същото са гледали хиляди хора в течение на хиляди години преди мен.
Толкова многохилядно ми става, че се обърквам - дали като гледаш назад, не е напред, и обратно?
Поне дуранкулашкият почин от тази гледна точка изглежда логичен.
|
|
|
