|
Социоложката Татяна Коцева е директор на Центъра за изследване на населението към БАН.
---
- С какво българската демографска криза е по-различна от ситуацията в другите развити държави?
- Тя е функция на общата социално-икономическа криза в страната от началото на 90-те години. Демографската ситуация у нас е аналогична на тези в другите източно- и централноевропейски страни. Това, което става в България, не е някакво изключение, а се вписва в картината в държавите от бившия социалистически блок. Всъщност ситуацията у нас е сходна с тази в цяла Европа. Става дума за два основни процеса. Първият е ниската раждаемост. Във всички европейски страни тя е под нивото на т. нар. "просто възпроизводство". Индикаторът за него е 2,1 деца на една жена във фертилна възраст. При простото възпроизводство родителското поколение се замества от поколението на децата. В Швеция, която от края на 80-те години има възходящ тренд на раждаемостта, индикаторът е 1,8 деца на една жена.
Във всички европейски държави населението остарява и това е вторият процес. Увеличава се населението над 65-годишна възраст за сметка на намаляване на хората под 18-годишна възраст. На този фон в България има една специфика. Имаме по-изострен режим на ниска раждаемост и висока смъртност. В България на една жена се падат 1,2 родени деца. Смъртността тук е 14 на 1000. В Австрия например е 9 на 1000. Феномен у нас е, че все повече мъже в активна възраст умират. Наблюдава се намаляване на средната продължителност на живота при мъжете. Това естествено може да се обясни със социалния срив и стреса.
- Т.е. разликата е, че при нас положението е по-черно?
- Ние все пак се вписваме в общите европейски тенденции. Наша специфика обаче е изключително високата тийнейджърска раждаемост. Този процент е най-висок в България в сравнение с другите източноевропейски страни. През 2002 г. 16% от всички родени деца са от майки до 20 години. Само в Молдова процентът е подобен - 15. В Словения е 2.
- Защо е така?
- До голяма степен това се дължи на раждаемостта при ромското малцинство. Ранните раждания крият рискове за майките и бебетата, да не говорим, че едно момиче на 15 години не е на съответното психосоциално ниво, за да отгледа и възпита едно дете.
- Тенденциите, които описвате, застрашават ли облика на нацията?
- Последните прогнози, направени от колеги от нашия център заедно с Националния статистически институт, са за 2020 г. Те показват, че няма как тенденциите да не продължават. Прогнозите имат песимистичен, оптимистичен и среден вариант. Раждаемостта може да се вдигне на 1,5 деца на жена. Смъртността вероятно ще се запази на същото равнище. Прогнозираме, че миграцията няма да се намали съществено. Но България ще става все по-атрактивна за имигранти, особено когато влезем в ЕС. Евентуално към 2020 г. ще имаме положително миграционно салдо. И въпреки това се очаква населението да продължи да намалява и през 2020 г. да бъде с около 1 млн. по-малко - към 6 800 000.
- Как тази картина влияе върху икономиката на държавата? - Проблемът за остаряването се коментира изключително много в западните страни. Ефектът от остаряването е намаляване на работоспособното население, натоварване на пенсионната система, натоварване на здравната система (възрастните хора най-често ползват здравните услуги). Освен това съвременните семейства са все по-малки по обем. Това на практика означава, че няма достатъчно млади, които да поемат грижата за възрастните хора. Тя все повече ще пада върху държавата. Това са общи проблеми за целия Европейски съюз.
- Помня едно предложение на Огнян Минчев. Според него е нужна държавна политика, която да отсява имигрантите към България и да привлича тези, които са с български корен и с нужното за икономиката ни образование. Как ще коментирате това?
- Може би защото към момента нямаме увеличен имиграционен натиск, не се е налагало да се приема държавна политика за това. Но в близките години се очаква по-голям интерес и е важно да се създаде стратегия. Много страни, например средиземноморските, от които през 60-те и 70-те години са емигрирали големи маси от хора, сега стават привлекателни за имигранти. Значи нещата могат да се променят. Това е едно от решенията на тежкия демографски проблем в Европа, без да е панацея, защото имигрантите също остаряват. Но имиграционната политика е свързана не само с облекчения по отношение на работната сила, но също със социалното осигуряване, с климата въобще в една страна. Важно е дори и отношението на местните хора към чужденците. А България няма такъв опит - до 90-а г. беше абсолютно затворено общество.
- Ясно е, че подобни тенденции не могат да се променят веднага, но как можем да си помогнем?
- Която и да е политика, за да има ефект, трябва да бъде дългосрочна и с комплексен характер. Не може да се залага само на един вид мерки. Демографските проблеми са комплексни, те засягат всеки аспект от живота. При една стратегия трябва да се мисли за политика по отношение на заетостта, особено на жените, особено на младите. При голяма безработица раждаемостта бързо спада. Нужна е също политика на жилищата, данъчна политика (говоря за семейно-подоходното облагане, което се обмисля и у нас). Важни са семейната политика, семейните надбавки, отпуските по майчинство, родителските отпуски. Във всички европейски страни през последните години има тенденция за увеличаване на отпуските. Но в България придобивките съвсем не са малки. Може да са ниски, но това е заради общия стандарт.
У нас обаче няма реално политика за възрастните хора. В западните страни в последните години се говори за увеличаване на възрастта на пенсиониране, защото пенсионните фондове се изпразват. И това среща голяма съпротива от страна на населението, защото там няма такава разлика в стандарта между работещ и пенсионер.
- Има държави, които инвестират в пълно плащане на процедурите по ин витро на безплодните двойки.
- Броят на стерилните семейства според Асоциацията за семейно планиране е около 270 000. Ако една част от тези семейства бъдат подпомогнати, като процедурите се поемат от здравната каса, това би създало големи възможности за стерилните двойки и потенциално могат да се родят доста деца. Но у нас има и друг проблем - просто липсва култура на осиновяванията. Двойки от западните страни осиновяват деца с физически и психически дефекти, които никога не могат да си намерят български родители. Това не е въпрос само на финансови ресурси, а също и на отношение. В развитите общества няма домове за изоставени деца.
Но каквато и политика да се предприеме, трябва да се знае, че процесите могат само да се забавят, а не коренно да се преобърнат. Подобни случаи са рядкост в историята. Например политиката на Чаушеску за забрана на абортите, която довежда до неколкократно увеличаване на раждаемостта. Но в нормалното развитие на държавата подобна рязка промяна е невъзможна, защото демографските процеси имат много силен инерционен характер.
