Разкритата преди дни комбина за кражба на данъци стана популярна като "фабрика за източване на ДДС". Макар че не е нито най-голямата по размер на щетите, нито блести с особена оригиналност на замисъла, тази история е по своему забележителна. За първи път с достатъчно доказателства са установени извършителите, но далеч по-важно е, че за първи път гласно бе назован



престъпният modus operandi -



конкретният начин, по който данъчните измамници трупат невнесен данък, който после си "възстановяват", т.е. искат от данъчните да им го върнат, и те, също съучастници в играта, бързо сипват сухи пари по сметка на организаторите. Разследващите показаха със снимки и схеми как стока, която пресича митницата за левче, няколко пъти се "препродава" по конвейера на фабриката между ЕООД-та фантоми, чието единствено имущество е един касов апарат. Така цената на стоката набъбва до няколко десетки пъти, а с нея расте и данъкът, който се "възстановява". Разбира се, финансистите от години бяха наясно с технологията на измамата, но едва сега, след като органите на властта ги публикуваха, гласно



можем да зададем въпросите,



които поражда популярната схема за ограбване на хазната. Инак не е редно да обсъждаме в пресата престъпни механизми и да обръщаме вестниците в учебници как да ограбим хазната. Впрочем прокуратурата вече зададе някои от най-болезнените въпроси и направи тъжната констатация, че този механизъм за ограбване на бюджета не може да действа, ако в задругата на грабителите не участват и данъчните служители, с чиито подписи бюджетните пари се "връщат" (сиреч се харизват) на фантомните фирми дедесарки. Изводът е: колкото и драконовски мерки да въвежда все по-тромавият български данъчен процес, няма да спре грабежът на бюджета, докато не се реши възловият проблем кой да контролира контрольорите. Това няма да стане с назначаване на нови контрольори, за които ще стои същият въпрос. Единственото решение е персоналните методи за контрол да се съчетаят с технологични. Те наистина са по-скъпи, но напълно ще се изплатят от щетите, които предотвратяват. А в случая с разкритата "фабрика"



щетите силно се занижават



Съобщиха ни например, че от дейността на "фабрикантите" държавата била ощетена с 15 млн. лева, от които 3 млн. те самите сложили в джоба си. Може и толкова да са сложили, но загубите за държавата са по-големи, макар това да не се забелязва веднага. Веригата за източване на ДДС в същото време е и верига за надуване на цената на стоката. Тя позволява стоката да се внесе и обмити върху минимална, десетки пъти под пазарната цена. Освен че не плащат, но източват ДДС, фантомите по веригата обират и данъка върху печалбата. Тези съпътстващи загуби по веригата на прекупвачите са налице дори и когато те всички са платили ДДС и не са източили и стотинка от хазната. И накрая, щом за обработените във "фабриката" стоки не са платени пълните мита, ДДС, нито са обременени с подоходен данък, тези стоки все пак излизат на пазара достатъчно евтини, за да подбият цената на коректните производители. От това губят цели отрасли. В същото време има лесен начин да се намалят съпътстващите загуби от прекупуването, чрез



верижно начисляване на митата



по целия път на стоките до крайния, фактически купувач (бил той производител или потребител). Такава организация ще изисква всяка отделна партида стока в страната да се регистрира, съответно и вносните стоки ще получават още на митницата уникален партиден номер. Тази практика съществува в Русия. Там във всяка фактура се посочва номерът, под който продаваната стока е внесена в страната. Остава само след реда, по който се начислява ДДС във фактурата, да се добави нов ред за дължимото мито. Така при всяка препродажба митото ще се начислява отново, като, разбира се, ще се внася само разликата между начисленото и вече платеното мито. Внесъл си китайска бяла техника за левче, платил си 25 ст. мито. Когато я продаваш за 5 лева, ще се наложи да довнесеш още левче в хазната. И така нататък по веригата. Същото както при ДДС, но само в едната посока, тъй като митото няма да се връща.

Ефектът от такава организация ще е пълен, ако всички данъчни фактури още при издаването им се въвеждат в базите данни на данъчната администрация. Тогава автоматично ще може да се следи движението на всяка партида поне докато напусне кръга на регистрираните по закона за ДДС търговци. Но за такъв информационен подвиг нито самите търговци, нито данъчната администрация изглеждат подготвени.