|
| Евгения Адърска |
-----
- Г-жо Адърска, как ще коментирате факта, че и догодина парите за лекарства за онкологични заболявания ще са недостатъчни? За всички медикаменти и консумативи, които плаща здравно министерство, са предвидени 65 млн. лв., а само за онкопрепаратите са нужни поне 62 млн. лв.
- Това ще се отрази по възможно най-негативен начин на болните. Би било престъпление спрямо нас. Това не трябва да се случва, вярвам, че този рестриктивен бюджет може и трябва да бъде коригиран. Нямаме още оформено решение, но със сигурност ще реагираме и ще настояваме за повече средства за здравеопазване и в частност за лечение на онкологично болните. Боли ни, че не участваме в този процес заедно с институциите, отговорни за здравето на нацията, макар че изповядваме едно и също разбиране - че трябва да има достатъчно пари за здравеопазване. Понякога се изненадваме защо всички, които тържествено "честват" месеци за борба с рака, някак подминават информацията, че бюджетът за борба с болестта е нищожен. Не може за рак да се отделят малко пари. Това не е грип, не и нещо, което ще се повлияе от недоказали своята ефективност лекарства. Разбираме, че парите са малко, моментът е труден, новото ръководство на МЗ гаси пожари от предишното управление. Но ние не работим заедно и така няма кой да лобира за пациентите. Бих искала да имаме възможност за обсъждаме тези неща с проф. Гайдарски, все още вярваме, че ние не сме противници, не сме от двете страни на една барикада.
- Колко трябва да бъдат парите?
- Не ние сме хората, които могат да назоват цифрата. Ние тиражираме сумите, назовани от експерти, от лекари, от различни специалисти, ангажирани с онкологичната помощ години наред. За да има някакво усещане, че нещата вървят напред, за да бъде осигурено минимално спокойствие за болните, бюджетът трябва да бъде увеличен поне двойно. Коментират се суми от порядъка на 300 млн. лв., които очевидно смущават финансистите. Но проблем ли е на финансистите да направят точен разчет колко пари са нужни - на базата на лекуваните предишната години пациенти, на базата на очакваните проценти завишаване на заболеваемостта? Тази информация е обработена от националния раков регистър и е достъпна. Мисля, че не е проблем, а въпрос на желание да се стъпи на тези данни и да се направят нужните разчети. Бяхме изумени, че в МЗ, макар и неофициално, ни казаха - нямаме точна представа за бройката лекувани пациенти.
- Как така осигуряват лекарства, без да знаят за колко души?
- Аз зададох същия въпрос. Тази година са похарчени над 50 млн. лв., без да знаем за колко пациенти. Когато нещата опират до пари, е нормално да се обръщаме към статистиката. Но нищо не се прави. И кому е изгодна тази мътна ситуация? Аз мога да кажа за кого е пагубна - за хората, които се борят за живота си. Напоследък хората от другата страна на барикадата ни упрекват, че подхождаме много емоционално към проблема. Къде са останали чисто човешките реакции на тази хора? Кое не им позволява да си представят, че става дума за живи хора, които, ако не бъдат лекувани, ще умрат? Не знам някой да се е излекувал от рак с добри намерения и потупване по рамото.
- Какво друго може да се направи, така че ограничените средства да стигат за лечението на повече болни?
- Трябва бетонна система за контрол, каквато в момента няма. Аз поне не съм чула един конкретен отговор на наш въпрос за това къде, какво и колко е доставено и колко от него е достигнало до болните. След като не може да бъде даден такъв отговор, значи системата за контрол е слаба. И тогава общата отговорност се превръща в лична безотговорност и се появяват какви ли не механизми за източване на бюджета, за източване на здравната каса, за източване на джобовете и живителните силици на пациентите. Безнаказаността променя у някои хора представата за позволено и непозволено. Не мисля, че можем да си позволим, когато парите и без това са малко, да не контролираме механизма за рационалното им харчене.
- Какъв трябва да е контролът?
- Дали сме не едно и две предложения за засилване на обществения контрол. Пациентите и гражданите трябва да присъстват във всяка една комисия, навсякъде по веригата, където минава протоколът за лечение, одобрението на една или друга методика, потокът информация колко лекарства са заявени, колко да дадени, колко пациенти са ги получили реално. Ние непрекъснато плуваме в някакъв абсурд от цифри и данни, които взаимно се отричат. Диспансерите твърдят, че получават една пета от заявките, в същото време от същия диспансер имаме 2-3 молби от хора, които не са получили лекарствата си, и пак в същото време МЗ казва - на този диспансер сме дали 40% от общата заявка за страната… Очевидно всеки си прави, каквото знае.
- Едно от първите неща, които новото ръководство на МЗ направи, беше да покани организациите на пациентите на среща и да обещае, че ще търси становището ви при подготовката на закони и наредби, които ви касаят. Стана ли това?
- След заявяването на намерението за тази колосална промяна, ние сме имали само една неофициална среща със зам.- министъра д-р Емил Райнов. Ако това е представата на МЗ за партньорски взаимоотношения, аз бих замълчала. Не разбирам защо министерството се страхува да работи с пациентите? Ние не искаме заплати.
- В момента се подготвя наредбата, по която се осигурява скъпоструващото лечение. Поискаха ли ваше становище?
- Да. Оформихме дълъг списък с предложения, които вече са внесени в МЗ. Част от предложенията касаят и промени в действащата система за организация на онкологичната помощ. Времето между два курса с едно лекарство обикновено е между 21 и 28 дни. В този период механизмът трябва да се задейства - комисия в болницата предписва, след това втора комисия в МЗ одобрява разпределението, то се разписва от 9 души в МЗ, след това се връчва на дистрибутора, който в срок от 10 дни трябва да го достави. Един такъв механизъм трябва да обслужва 2 вливания, след това трябва да се задейства отново. Но какво се случва - количеството, осигурено от държавата, обслужва двама пациенти за по едно вливане, а не две вливания на един пациент. И излиза, че и двамата получават първото, но и за двамата второто вливане не е сигурно. Затова голяма част от пациентите в дните между двете вливания треперят. При нас са идвали хора с изгризани до кръв нокти от притеснение дали ще си получат лекарството.
- От министерството казват, че понякога протоколите се бавят и от самите болници, че лекарите имат интерес да предписват възможно най-скъпите лекарства, при положение че не всеки пациент се нуждае от тях и може да му се помогне ефективно и с далеч по-евтини. Имате ли данни, че не само в МЗ, но и надолу по веригата изтичат пари?
- Имаме. Но министерството се държат сякаш не им пука какво се случва по веригата. Какъв е проблемът приетите стандарти за лечение да придобият статут на задължителни и да се контролира спазването им? Като се отвори досието на пациента и се види, че не е спазен стандартът, а му е предписано друго лечение, да се търси отговорност от тези лекари. Имахме такъв случай с хормонален препарат за карцином на простатата. Бяхме залети с молби за съдействие поради липса на конкретно лекарство. И се оказа, че има приет от онколозите консенсус, който предполага употребата на още 3 препарата за тази локализация, 2 от които се плащат от МЗ. Но те не се прилагаха, въпреки че бяха нови лекарства. Защо никой не потърси отговорност на д-р Х, че изписва само този препарат? Това, че и лекарите правят нарушения, е оправдание. Ние не се нуждаем от оправдания. Направете нещо това да не се случва повече. И страшното е, че пациентът не получава препарата, а никой не му казва, че състоянието му може да се подобри с друг, може би по-ефективен.
- Един от начините да стигнат парите е да се ограничат до минимум новите, скъпите оригинални препарати за сметка на по-старите, генерични. Трябва ли да стане това?
- Това, което е отделено в бюджета за онколечение, трябва да гарантира минимума по европейските и световните стандарти за всички болни. Задължително обаче трябва да има и квоти от по-нови и съвършени медикаменти, както и възможности за реакция при много редки заболявания. Недопустимо е жена на 28 г. да търси съдействие, защото не е получила лекарството си. Но е факт…Освен това възрастта на пациентите не трябва да е фактор, който да влияе при отпускането на лекарства. Имаме впечатление, че пациенти над 60 г. по-рядко получават скъпо лечение. Не мисля обаче, че пациентите трябва да участват в полемиката за генеричните и оригиналните препарати. Разбирам, че в случая важна е цената, но това е въпрос на здравна политика. Очакваме в МЗ да си свършат работата. Аз не мога да кажа - купете само генерични продукти, защото по този начин мога да лиша n броя пациенти от адекватно лечение. В същото време не мога да кажа - купете само оригинални, защото така ще лиша от лечение n на n-та степен броя болни.
- Искали ли сте справки от МЗ на какви цени за договорени доставяните лекарства?
- Получихме информация от пациенти, че в съседни страни едно и също лекарство може да се купи на една трета от цената, която се предлага в складовете тук. С документация от МЗ не разполагаме, но е факт, че цената също е инструмент, който не се използва в интерес на пациента, а на някой друг. Не може в Турция едно лекарство да струва 100 евро, а тук - 400 лв. От една страна, сме длъжни да проявим разбиране към министерството, че няма пари, а от друга - да преглътнем факта, че държавата купува лекарствата на огромни цени. А и кой регистрира пределните цени? Пак МЗ. Парите са малко, но ако са в домашната ти каса, ще ги разпределиш така, че да стигнат. Защо това не става и в обществената?
Пациенти над 60 г. по-рядко получават скъпо лечение
В министерството ни казаха - нямаме точна представа за бройката лекувани пациенти.
