Няма опасност за българите от френските размирици, успокои ни нашето външно министерство. Но за България има.

Туристите могат да продължат засега да правят воаяжи до Париж, да разглеждат забележителности, да спят спокойно в хотелите си и дори да не обръщат внимание, че някъде в предградията стават нощни погроми. България обаче има основания да изпитва нарастваща тревога, защото общата политическа атмосфера във Франция и в други европейски страни се влошава и темата за разширяването на ЕС губи популярност. Социалното напрежение, задълбочаващата се етническа омраза, засилването на ксенофобията в никакъв случай не допринасят за чувството на солидарност на французите с по-бедните народи като българския, които желаят да живеят в една общност с тях.



Разширяването излезе от мода



Плашилото, което накара французите преди пет месеца да гласуват против Евроконституцията, бе прословутият полски водопроводчик. Не че той реално създаваше опасност за някого, но като си мислят за нови гастарбайтери, французите се вглеждат в имигрантските си квартали, населени с безработни араби, турци и африканци, и си казват: "Стига ни." В края на май, когато Франция каза "не" на Евроконституцията, обществото явно вече е било заредено с високо напрежение, щом толкова скоро стигна до сегашната експлозия. "Когато трябва да избират пред отвореност и затваряне, французите предпочитат да се затворят", писа вчера британският вестник "Таймс".

Поне официално Франция няма да промени държавната си политика към България и Румъния, които се надяват да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г. Но неофициално вече се чувства спад на подкрепата за двете страни. Най-осезаема е липсата на желание за скорошна ратификация на Присъединителния договор. "Това не е спешен въпрос", каза висш френски дипломат, запитан в края на миналата седмица от в. "Сега". Според него най-добре било да се изчака следващият мониторингов доклад през пролетта, който, както може да се предполага, няма да се различава съществено от първия доклад, представен на 25 октомври.

Едва ли България ще стане друга за половин година. Председателят на Европарламента Жозеп Борел направи същата прогноза в още по-далечна перспектива - 2008 г. "Вероятно те (България и Румъния) няма да бъдат по-добре подготвени и след година, когато съгласно договора за присъединяване приемането им вече няма да може да бъде отлагано повече", писа той в статия, препечатана завчера от "Сега". Но докато двете страни си остават почти същите, Борел констатира "промяна на отношението към разширяването, наблюдавана в стара Европа, уплашена да отвори границите си за колкото необходимата, толкова и трудна имиграция". Неговият извод е: "Ентусиазмът от европейското обединение след падането на Берлинската стена отстъпи пред скептицизма."



Какво да прави България в новата обстановка?



Най-наивното е да се оплаква, че става обект на завишени критерии, които не са прилагани към първата десетка, присъединила се през 2004 г. Точно така е. Тя изпусна добрия си шанс през 2001 г., когато вагонът й бе откачен от общата композиция и когато управляващите дори не разбраха, че "засилената помощ", която й обещаха старите членки, всъщност бе оценка, че изостава от другите. Наивитет бе проявен и след приключването на преговорите в средата на 2004 г., когато властта се опияни от успеха си и се отдаде на почивка, за да дочака "изоставащата" Румъния. Тя научи чак в края на октомври 2005 г., че еврокомисарят по разширяването Оли Рен й е отмятал всеки ден в продължение на година като закъснение от графика.

Днес пристига Бриджет Чарнота - шефката на екипа, който пише мониторинговите доклади за България. Както и при предишната си визита у нас в началото на септември, тя ще иска да разбере какво се променя, за да го отрази в новия си доклад. Изтеклото време е твърде малко и затова ще е достатъчен поне някакъв ярък сигнал, който да показва, че властта е взела на сериозно забележките. Такъв сигнал би могъл да бъде изправянето на съд на някой от босовете на мафията, отговорни за трафика на хора, към който в момента французи, германци, белгийци, австрийци и други народи проявяват най-голяма чувствителност. В арестите обаче не се мярка такава забележителна фигура. Братята Маргини са обвинени за съвсем друго и няма да е по силите им да изтеглят българската каруца на европейската магистрала. Властите трябва да покажат по-голямо въображение, а може би и жертвоготовност, за да отговорят на завишените очаквания на Европа.