НЕРАЗКРИТАТА АГЕНТУРА НЕ Е ИЗ СРЕДИТЕ НА БСП
Автор(източник): Интервю на Велислава Дърева/Всеки ден
ЦЕЛТА НА СИМЕОН Е ДА СМАЧКА СВОИТЕ СИ ХОРАИ ДА НАТИСНЕ ДПС
ИНТЕРВЮ :
-..............
[b]Последният шеф на VI отдел на VI управление на ДС полк. Димитър Иванов:Димитър Иванов е роден през 1951 г. Доктор по история. Автор на 9 книги. Главен редактор на в. “Земя”. О.з. полковник. Последният шеф на VІ отдел на VІ управление на Държавна сигурност.
...............
Защо сега и защо пак се изважда темата за досиетата? И защо Симеон? Лично на мен ми е непонятно защо точно сега и защо точно Симеон. Това показва само едно нещо – че темата за досиетата никога не е гледана от принципна точка и винаги се е появявала в дневния ред на обществото, когато трябва да обслужи идеологически и политически цели и интереси. В случая става дума за десни политически цели и интереси, тъй като по презумпция се смята, че най-засегната ще бъде БСП. Политическата борба в момента се поляризира – на единия полюс е сама БСП, а на другия – всички останали десни и центристки политически формации.
Това е свързано с виския рейтинг, който социолози и политолози дават на БСП или по-скоро - на очакванията за една социална политика в бъдеще. Никой не иска да приеме, че изборите са предрешени с победа на БСП и се започва вече една атака към БСП по този начин. А гражданското общество е още нестабилно, много бързо и леко се влияе от внушения, изчерпаха се сериозните теми в обществото от медийна гледна точка. Царят каза нещо…
Той не каза “да отворим досиетата”. Точно така. А ние, имам предвид журналистите, разбрахме онова, което ни трябва, за да си правим тиражите и да привличаме читателска и зрителска аудитория.
Доколко е реално убеждението, че най-пострадали ще бъдат БСП и левицата?
Според мен не е реално. БСП няма да пострада, тъй като агентурата, която е останала все още неразкрита, тя не е в средите на БСП – имам пред вид този корпус, който в момента има определящо влияние в БСП, заема ръководните постове на “Позитано”, в ПГ, а и в бизнеса, ако приемем, че има социалноориентиран бизнес или крупни бизнесмени с леви идеи. Те няма да бъдат засегнати. Именно тук се вижда бумеранговия ефект на това, което се прави. Включително Костов не е толкова активен в случая. Като премиер той вдигаше шум, но Бонев прочете 23 имена.
Симеон подари на Костов неговата любима играчка, да си поиграе за известно време.
Защо му е необходимо? Защо да му прави подарък? Той не е такъв човек. Царят никога не предприема шумни удари. Отвън той не е притиснат. В случая няма такова нещо. Може би точно това е целта – на бумеранга? Възможно е това да е целта на Симеон - да смачка своите си хора. НДСВ и лицата, които представляват НДСВ не са седесари. Даже голяма част от тях имат минало, свързано с управлението преди 10 ноември. Най-вероятно царят иска да им покаже кой е Царят, че никой от тях няма право на собствени ходове и трябва да го гледат в очите. Ударът е насочен навътре. Той е за собствена консумация в собствената му среда. Нито БСП, нито Костов го интересуват в този аспект за досиетата.
БСП ще се посърди, пък после пак ще си говори с него – нали идват избори. Има още един аспект, да не го забравяме - коалиционния партньор, ДПС. Но това не е новина. Знае се. Но на тях не им пука. Сега царят иска да ги натисне по тоя начин. Второ – неговата група. Макар че може да има и съвсем прозаично обяснение. Царят е човек на възраст, нормално е да има и грешен ход някъде – нещо изпуснато, нещо непремислено. По теория на вероятностите е възможно. Задава се първата инфекция. Сугарев казва “Калчев е агент, псевдонимът му е Колев, бил е съдържател на явочна квартира в Русе, която имала псевдоним Колибата. Петканов е агент, псевдонимът му е Страхил”. Методи Андреев и Евгени Димитров идват при мен и мрънкат – “кажи това, кажи онова”. Викам “Нищо няма да ви кажа”. Аз не мога да знам всичко. Царят знае кои са били агенти в кабинета. Тука грешка не може да има. И аз знам, че знае. Аз очаквам тези дни той да се произнесе. Както се произнесе за 9 септември. Той ще се произнесе по същия начин. Даже ще ги погали по главичките малко агентите. Това е тоягата и морковът. Това е вероятно активът, който той може да получи.
Пасивът е да напусне собствената си позиция на умиротворител на обществото.
Една от заслугите на Симеон е, че той внесе някакво успокоение в обществото. Той не нарече никого ченге, фашист, комунист. Това е дълбокият смисъл на неговото идеологическо верую – аз съм цар на всички, за мен е все едно дали си комунист или фашист, стига да не си против мен. Разбирането за атака срещу БСП не се отнася за царя. Той не го прави като атака срещу БСП. Но в масовото съзнание той ще инкасира негатив.
Всъщност, Симеон отговори на Костов. А Костов не можеше да не го направи – закле се човекът как ще отвори всички досиета и аплодисментите щяха да откъртят ламперията на зала “България”.
Костов сега внася законопроект, който е много разумен – като изтече давностният срок на определена категория документи, които са били секретни, да отидат в Държавния архив и всеки да има достъп до тях.
Симеон каза абсолютно същото и нищо по-различно от това.
Това не е новина.
- Това е отпреди две години. Тогава защо се разиграва целия този театър? Има и друга възможност. Както каза президентът – въпросът не е в дневния ред на обществото. Който го вкарва в дневния ред на обществото, той иска да избута други проблеми. От това има преки политически изгоди. Моето впечатление е, че царят започва на широк фронт много сериозна политическа подготовка. Милен Велчев, Шулева, Дикме започват да се занимават със социални въпроси. Великата борба, която се проведе с МВФ, вдигането на пенсии, намаляването на данъци. Това са мерки, които ние ги наричаме популистки, но могат да имат съвсем реален политически ефект.
И Костов, и Симеон знаят, че тези досиета са отдавна опоскани и прочистени и че има достатъчно фалшиви досиета. Знаят, че от този храст няма да излезе заек. От първия момент тази тема беше превърната в инструмент за политическа инквизиция, рекет, шантаж, дискредитиране, опозоряване и за приравняване на обикновения доносник, с тоя, който е вършил нещо полезно за държавата. В резултат досиетата се превърнаха в една изкуствена патица. И всички очакват тя да хвръкне. Така е. Но искам да започна от другия край. В сферата на властта все пак високоплатените длъжности са лимитирани, не са безброй. При една равнопоставена борба ще ги заемат по-подготвените, по-квалифицираните, по-образованите, хората с опит. За съжаление на едната част от гражданството, другата част, която е имала възможност през 45-те години да се образова, да добие управленски навици и рутина, при един равен старт и при една свободна конкуренция за заемане на държавните постове би ги заел този корпус – образован, рутиниран, участвал в управлението, с международни връзки.
Насочването на ударите чрез тайните служби, остракизмът по принцип, априори, обслужва другия корпус, който не притежава тези качества, но се стреми към заемане на управленски постове. Да, ходът на историята е такъв, че едните слизат надолу, другите се качват. Но държавният интерес налага все пак да управляват тези, които имат качества и подготовка. Т.е. става дума за една съвсем тривиална борба за власт – кой да вземе властовия, а оттам – финансовия и икономическия ресурс. Когато предварително сатанизираш този, който може, ти го вадиш от състезанието и остават да се борят някакви хора, които може да са много добри по душа, но не са управленци.
Имам възражение. Превръщането на досиетата в изкуствена патица допринесе за следното. Из коридорите на властта ти лично можеш да срещнеш доносници, явочници, очи, уши, агенти и псевдоними. В същото това време властта в държавата се намира в ръцете на водещите офицери на цялата тая компания. Ще отговоря с нещо като анекдот. Като падна правителството на Виденов и ми се обажда един бивш мой агент и вика: “Виж какво! Хайде стига експерименти – да набутвате агенти да управляват. Видя се, че не могат. Взимайте вие, оперативните работници властта, за да си дойде всичко на мястото!” Оказа се обаче, че и това не е така. Моят собствен опит, моята собствена биография и на почти всички, които познавам, заемали някакви ръководни длъжности в ДС - ние сме нежелани както отдясно така и отляво за участие във властта.
Аз не говоря за пряко участие! Говоря за традиционното тайно участие във властта!
Традиция! Традиция има в народните песни, в народните приказки. Все пак това трябва да почива на някакви исторически факти (мобилният телефон на Димитър Иванов засвирва мелодията на Джеймс Бонд). Дай пример!
Един слух броди 3 години из пресата и изглежда така – “Любен Гоцев-Симеон”. Познавайки Любен Гоцев това нещо ми звучи крайно несериозно. Той стана генерал след 10 ноември, ако не ти е известно. Той никога не е бил действащ разузнавач, той е класически пример за дипломат от кариерата, който по тогавашните правилници е бил на двойно подчинение, доколкото външната политика има отношение към защитата на държавния суверенитет и изпълненията на съюзническите задължения на България. Връзките му със Симеон никога не биха могли да имат такъв практически резултат, какъвто им се приписва, дори по чисто структурни съображения. Любен Гоцев цял живот е работил по направление САЩ, Канада, малко Западна Европа, а по отношение на Испания и на царя никакви функции не имал.
Царят контактуваше с толкова много хора, естествено е човек, който е близо до него като възраст, манталитет и дипломатическа школовка – да говориш и нищо да не казваш, да не поставяш неудобни въпроси на събеседника – ами естествено е да се е породила симпатия между тях. Наскоро Симеон каза, че симпатизира на Първанов, който е много лоялен, толерантен, че двамата много добре работят заедно – това означава ли, че Симеон ръководи Първанов или обратното?
Проблемът е защо 15 години продължаваме да се занимаваме с досиета? Ние изтървахме всички възможни начални срокове да разрешим този въпрос. Можехме да ги отворим завинаги, да ги затворим завинаги или да ги изгорим. Не направихме нито едно от тия три неща и сега се занимаваме с взаимен шантаж.
От самото начало всички, без изключение на нито едно правителство, използваха това нещо като инструмент в политическата игра. Никой не се е загрижил за демокрацията и за моралния облик на народонаселението, за някаква нова ценностна система. Няма такова нещо. Луканов, Семерджиев и Желев отвориха две досиета в комисията на покойния Тамбуев, който беше жертва на собствения си ентусиазъм. Досиетата на Берон и на старозагорския митрополит Панкратий. Берон го извадиха от политическо обръщение и го направиха невротик за цял живот, Панкратий получи удар и умря. Какъв беше общественият ефект от това нещо? Никакъв. Бонев какво прочете? 23 досиета, половината на щатни служители. Какъв агент е Башикаров? Или Бриго? Или Маринчевски? Или Румен Андреев, заместник-директор на следствието? Какви агенти? Те са щатни, държавни служители! Защо ги вадиш?
Смущава ли те фактът, че си в категорията “гадно ченге”? Едните са гадни ченгета, другите са разузнавачи и светли личности. Ами примерно Желю Желев, когото аз по незнайни за себе си мотиви общо взето считам за положителен човек, се срещаше по едно и също време с Антон Мусаков, началник на VІ управление и с английския резидент тогава, на когото съм забравил името. Да си говорят. За какво да си говорят? За жени или за реколтата? Очевидно, че са си говорили за хода на политическите процеси, обменяли са информация и всяка една от страните е ползвала другата като източник на информация. Като и двата типа срещи са били конспиративни, т.е – имало е субективното разбиране, че това не е съвсем редно, щом се прави тайно. Срещаха се някъде на Панчарево, пристига англичанинът, сяда в комбито на Желев и си говорят тайно. Що бе? Като можеш да даваш интервюта по Би Би Си, по Свободна Европа, вие тогава се цепехте непрекъснато! Или викам аз на Митко Луджев “Като си толкова принципен, защо се срещаш с Иван Дянков, началника на ІІ отдел на VІ управление?”. Срещаха се на една масичка в едно кьоше на “Кристал”.
Доколко е вярно твърдение, че архивът на VІ отдел на VІ управление се води изчезнал. И ако е изчезнал – къде е ? Има го архивът. Вероятно проблемът е в малкия обем на това, което има там. Всичко е ясно с този архив, ама е толкова пределно ясно, че нищо не може да се каже даже. Архивът в голямата си част е унищожен преди 10 ноември в съответствие с нормативната уредба за работа с архивните документи в МВР. Унищожаването на архивни документи не е незаконна работа. Напротив, това е една рутинна дейност. И сега ежегодно в МВР се унищожават текущи материали или натрупани, които са загубили своята оперативна актуалност и нямат значение.
Колко време преди 10 ноември е унищожен този архив? То си има документ за това – от 1 януари до 31 май 1989 г.
Задавам този въпрос, знаейки информираността на тези служби какво би могло да се случи или какво предстои да се случи. Правиш ми комплимент.
Никакъв комплимент няма тук. Става въпрос или за досетливост, или за информация на тези служби.
Архивът на VІ отдел има изключително локално значение. VІ отдел не се занимава с дисидентите, с инакомислещите, с политическите противници на социалистическия строй и социалистическата идеология. Той се занимава с три категории хора. С несъгласните вътре в партията с управлението на Живков, с онези, които непрекъснато са правели опити да подменят Живков с не съвсем уставни или законни действия. С лицата от висшия ешелон и от правозащитната система, склонни към корупционни действия и практики. И със свързаните с културно историческото наследство и с неговото опазване. Дори всичко да беше останало, да не беше прочистено от архива на VІ отдел, то не би представлявало интерес за процесите, които протичат в момента в България. И дали някой е бил агент или обект на VІ отдел не би имало никакво значение за функциониране на демокрацията днес.
Кое правителство след 10 ноември има най-големи заслуги за опоскването на тези документи? И дали за правителство можем да говорим? Точно така. Даже тука не става дума и за правителствена практика и правителствени действия. 10 ноември и последвалото в първите 1-2 години разбиване на органите на МВР и ДС доведе до хаос в системата, до безстопанственост, до рязко снишаване на прага на секретност. Никакъв контрол! Намесваха се държавни чиновници, министри, ръководители на МВР, на парламентарни групи, на парламентарни комисии, които се сменяха всяка година едва ли не. Това доведе до възможността много от секретните документи да бъдат или прочистени, унищожени или приватизирани. И затова аз твърдя, че всички скандали, свързани с уличаването на един или друг човек, висш държавен служител като сътрудник на ДС идват не от ръководещите офицери и от служители на ДС, а от други политически фактори. Първият опит, очевидно под натиск отвън, беше на ВНС и на 36-о НС, когато по външна рецепта и външни съвети казаха “дайте да видим кои са били агентите”. Правителството на Филип Димитров, тандемът Бонев и Соколов – още тогава започна приватизирането. Но аз не мога никого персонално да обвиня. Защото ето – имаме случая със сегашното ръководство на МВР. Примерно – на Петканов не му симпатизирам като министър, на Бойко Борисов му симпатизирам, макар да твърдят, че не е квалифициран да бъде полицай номер 1. Но нито един от двамата не си позволи, вече четвърта година тече, да провежда политически мероприятия, да използва за политически цели оперативна информация. А си позволяват хора, които са външни на системата.
Някога са били вътрешни, за да имат тези документи.
Основното е правителството на Иван Костов, което изкара 4-годишен мандат, където Костов беше безапелационен авторитет, командир, каквото той кажеше, се изпълняваше, каквото той поръчаше, веднага ставаше.
А защо той не отвори досиетата? Защото като отвориш досиетата и тази тема приключва. Не можеш да я използваш оттук-нататък. Междувременно излязоха документи за Соколов, че е бил агент на същия VІ отдел. Този Соколов, когото аз имах лична причина да недолюбвам, тъй като той ме наричаше Химлер и какво ли не. Показаха ми документа и аз им казах, че това е абсолютна фалшивка и да се махат оттука. Можех да кажа “да, спомням си нещо”. Върви доказвай, че не е така. Като го кажа, ще остане и ще тежи в общественото съзнание. Но не е така.
Костов е кандидатствал във военно училище за военен летец в състава на съветската армия. Той е изучаван, даден му е допуск. Костов съвсем не е бил неблагонадежден за органите за сигурност още тогава. Самият той е наясно, защото е математик, изчислява ги тези неща – че ако се разтвори тотално информационният масив на ДС, дявол знае какво може да излезе за него и за куп други хора, с които той е свързан. Или г-жа Михайлова, член на Съюза на преводачите. Преводачите бяха тези хора, които също се ползваха с определено доверие от службите за сигурност.
Има ли случай офицер от ДС или оперативен работник да стане и да каже “този е бил агент”? Не. Защото това е въпрос на професионален морал, на подготовка, на съобразяване със закона. Законът казва – нямаш право да говориш. Все едно че си служил в ракетно или космическо поделение. Или си работил с някаква много дълбока технологична тайна, която навсякъде е много добре защитена – на Изток, на Запад, в Третия свят. Работата на специалните служби попада в тази категория. Тя е секретна и конспиративна и този, който е субект на тази дейност, той така е обучен, възпитан и неговият професионален, човешки морал не му позволява това. Тук не включвам Серафим Стойков, който макар че беше на висок пост, директор на службата по информация по времето на Костов, никога не е бил оперативен работник, той е чиновник, архивар, книжен плъх, като в разказите на Чудомир – с ръкавелите, седи в общината, потънал целият в прах. Ваденето на досиета и нарочването на този или онзи за агент има единствено и само политически смисъл. И се използва за политически цели.
Ти колко досиета си взе? Нищо не съм си взел, защото не ми е било необходимо. Не съм смятал, че е редно. Каквото е останало в паметта ми, то е останало. Знам го. Но минаха 14 години и онези хора, които са представлявали елит или оперативен интерес за службите и за хора като мен, те вече са извън активно обръщение. Други са хората сега. От 240 депутати не можеш да изброиш и 24, които са имали някаква тежест преди 10 ноември.
Когато досиетата престанат да притежават рекетьорски потенциал и не могат вече да бъдат използвани политически, може би тогава те ще бъдат закрити като тема. Точно така е. Не конкретното досие представлява средство за рекетиране. А темата за досиетата като цяло. По презумпцията, че всеки в живота си е направил нещо гадно. А всички си мислят “Не се знае кой знае, че съм направил нещо гадно и затова е по-добре да си трайкам, щото сега като отворят досиетата аз не знам дали имам досие, обаче ако имам?!”
Интервю на Велислава Дърева
......................................... ....
НАЗАЕМ ОТ <NESSEBAR-NEWS.COM>
Изключителни съм благодарен на Дайнов, че вбеси комунягите в този форум до границите на апоплектичния удар. Така трябва. Всички знаем защо те са толкова неистови: те--с тяхното минало и ретрограден манталитет--НИКОГА няма да бъдат допуснати до Америка!!! Никога няма да получат нито визи, нито зелени карти, и ще си изпукат така, в мизерията и простотията. Но има нещо, което би ги издразнило още повече: публикуването на списък на стоките, които предлага всеки квартален хранителен магазин http://www.superfreshfood.com/, книжарница http://www.borders.com/, магазин за електроника http://www.bestbuy.com/, супермаркет http://www3.jcpenney.com/jcp/default.aspx , магазин за облекло Произволно подбраните линкове бледо илюстрират разнообразието на потребителски възможности, на които се радва всеки среден американски гражданин. Просто копирайте връзките (без моите препинателни знаци след тях) и ги приложете в браузърите си, за да ги отворите. Приятно разглеждане. Читайте и завидуйте!!!
Авторът е с двата крака в категориите, които описва. От общи всеизвестни лафове до смехория като цитираната по-горе. Какъв съд, бре брате? На кой свят живееш? 
