|
- Г-н Пикар, с какви трудности се сблъскахте, започвайки бизнес в България?
- Срещнахме някои проблеми, но най-важното беше да намерим решенията. Фирмата "Доверие Брико" реши да отвори магазин в България след като проведе няколко срещи с ръководители на подобни магазини във Франция. Преди да вземем окончателното решение, направихме проучвания на всички потенциални доставчици в България.
Когато дойдох тук преди няколко години, аз вече имах опит в ръководството на подобни магазини във Франция. Но днес в България пазарът е много по-различен от този, който беше преди пет години. Не само като навици за пазаруване, но и като покупателна способност. Затова трябваше да решим какви продукти да внедрим на българския пазар, каквито досега не е имало.
Най-важното за отварянето на един такъв магазин е колекцията от продукти, които представяме на потребителите. А продуктите се купуват от доставчиците. Доставчиците у вас не бяха свикнали с доставките на големи обеми, с това бяха свързани основните ни проблеми. Преди пет години българските дистрибутори не бяха толкова стабилни финансово, колкото са днес. Тогава те запазваха продуктите си за Западна Европа и освен това ни гледаха с недоверие. "Да, магазините "Мосю Бриколаж" са познати във Франция, но тук...", казваха те.
Освен това за отварянето на магазина трябваха много разрешителни, което беше голям проблем.
Но искам да кажа, че проблемите тук са много по-малко, отколкото във Франция. Никак не беше лесно да построим сградата за първия ни магазин. Това не се дължеше на строителя, натоварен да построи сграда, адаптирана към такъв вид търговска дейност. Проблем беше, че докато получим разрешително за строеж, трябваше да мине много време, и да минем през 60 човека, които да одобрят строежа. Това обаче не трябва да се критикува, защото във Франция процедурите са още по-тежки. Това е обществена сграда и аз съм съгласен да има такъв сериозен контрол. Аз не приемам това за трудност, а за даденост.
Изискванията тук са свързани с прилагането на европейските стандарти, но просто трябва да се разбере как функционира системата и след това е лесно.
Нещата определено се промениха през последните години, макар наблюденията ми да са предимно от София. Тук непрекъснато сме изправени пред растеж. Това се вижда и от нашата дейност, защото ние стартирахме с 15 000 продукта, а сега са 50 000. Прави впечатление големият строителен бум и това е главното, което се е променило.
Проблем, който имахме през първата година след отварянето на магазина, бяха голямото количество хора, които заминаваха в чужбина. Непрекъснато, след като бях наел някакви хора, трябваше да разписвам молби за напускане, за Канада, за САЩ. Сега това, което разписвам на моите служители, са молби за кредити за апартаменти.
И мисля, че процесът на развитие няма да остане само в София, а и в останалите големи градове, където има все повече фирми.
- Какви са приликите и разликите в начина, по който се развива и управлява такава търговска фирма у нас и в ЕС?
- Не мисля, че може да се говори за разлики в начините на управление. Мениджмънтът е мениджмънт навсякъде. Може да се говори за разлики при англосаксонските страни и средиземноморските, но България спада към средиземноморския начин на управление.
Във Франция един мениджър е по-ограничен в действията си, защото пазарът е по-структуриран. Ако трябва да подредите колекция от продукти, които ще продавате, то всичко е съвършено известно и ясно. Тук нещата могат да се изваждат и добавят "в движение". Може да се прилага голяма креативност при избора на продукти. Затова дори и да ви изглежда странно, тук е много по-лесно да се прави бизнес.
- Как могат да бъдат преодолени пречките, през които вие сте преминали?
- Това не е борба, не е нещо, което трябва да се преодолява. Има ли закон, той трябва да се прилага. Понякога администрацията наистина препраща от гише на гише, но формулярите просто трябва да се попълнят.
В момента България въвежда закони, които са много стриктни, дори са по-стриктни и от тези в Европа. Поне в областта, в която аз се занимавам. Виждам, че тук директно трябва да прилагаме директивите за 2007 г.
Ще ви дам един пример. За нашата агроаптека има такива изисквания като например образованието на продавача, които ги няма във Франция. Проблем е, когато се въведе един закон, да се измислят и начините за неговото прилагане. Това, което трябва да правим, е да се срещаме с администрацията и да говорим за онова, което се изисква от нас. Законите все пак са направени, за да защитят потребителите.
- Напоследък много западни фирми решиха да отворят подобни магазини в България. Смятате ли, че има достатъчно голям пазар в България за такава търговска дейност? Вие как се справяте с конкуренцията и ще доведе ли тя до намаляване на цените на стоките?
- Ако има конкуренти, това означава, че пазарът е добър. Средата за развитие на този вид дейност у вас е благоприятна. Конкуренцията само ни стимулира да прилагаме все повече и повече решения за българския потребител. Идеята ни е да улесним неговия бюджет.
Конкуренцията ни кара да вървим напред и да опознаваме потребителите. А е много трудно да се намери баланс. Ще ви дам и конкретен пример - когато една жена пазарува, тя си казва: "100 лв. за лампа е идеално, но повече от 40 лв. за бормашина няма да харчим". Когато един мъж пазарува, той си казва: "Искам качествена бормашина, а лампата и за 4, и за 400 лв. все ще си свети".
Конкуренцията със сигурност ще доведе до по-високо качество и това е важно за потребителя. Нашата идея е да предлагаме цялостно решение - клиентът да може да си купи цялото обзавеждане от едно място.
Идването на повече фирми в България, означава, че тук има пазар и че българинът има възможност да купува. Магазините "Направи си сам" са много благоприятни за развитие в България. Защото по-голямата част от хората имат собствени жилища. Клиентите са мотивирани да влагат в своя дом. Те теглят кредити и пазаруват, което е много добре за нас.
Често от френската централа идват тук и се учудват как заплатите в сравнение с Европа са много по-ниски, но се купува толкова много.
- Какво още трябва да направи правителството за подобряване на бизнессредата и привличане на повече инвеститори?
- Трудно е да говоря като цяло за всички дейности какво трябва да се направи. В нашия бизнес обаче, трябва непрекъснато да се инвестира. Затова държавата може да помисли за данъчни облекчения. Инвестициите са свързани с наемането на много хора, което означава, че генерираме покупателна способност за хора, които ще потребяват.
Правителството трябва да направи повече за подобряване на инфраструктурата. За развитието на всеки бизнес е важно да има пътища.
В София виждам и друг проблем, който трябва да се разреши от държавата - строи се много анархично. За нас терените са много важни и създаването на търговски центрове ще бъде много важно за в бъдеще. Но това не бива да е само частна инициатива. Бъдещето са търговските центрове, в които клиентите ще намират всичко - от хранителни стоки до дрехи.
- Мислите ли, че българските продукти ще бъдат конкурентоспособни на единния европейски пазар? Много предприемачи се опасяват, че след 2007 г. ще ни залеят само западни стоки.
- Не мисля, че в момента има проблем малките магазинчета в градовете да работят добре. Но за в бъдеще ми е трудно да определя.
Може да се помисли за джойнт венчъри между европейски и български доставчици. Българските продукти няма да изчезнат след присъединяването на страната в ЕС. Качеството на българските стоки не е особено добро, но с влизането в Европа, смятам, че ще се подобри.
Говори се за експанзия на китайските стоки, защото ще бъдат евтини. Но има клиенти, които не искат и да чуят за тях. Търговците трябва да уважават парите на клиента - дори и два лева са си два лева. Друг е въпросът, че ако си купите чук за два лева, ще го ползвате не повече от един път.
Знам, че българските предприемачи трябва да направят големи инвестиции, за да бъдат стоките им конкурентни на западните. Но ако не направят нищо, тогава какъв е смисълът изобщо да влизаме в Европа? Ще има трансформации на пазара. Но защо малките български фирми да не работят като поддоставчици на големите. Категорично смятам, че правителството трябва да облекчава малките фирми - например да има специални заеми за тях.
- Смятате ли, че българският мениджър знае как се прави бизнес?
- Инвестициите в настоящето, са залог са бъдещето - това трябва да знаят българските мениджъри. Трябва да се залага повече на младите хора, да се влага в тяхното обучение. Но не може един млад човек на 18 години да има опита на този на 40 години.
Това беше и проблем за нас в първата година на отваряне на магазина. Нямаше хора, които да разбират от този вид бизнес. Има едно нещо, което съм научил за тези 20 години, в които работя тази професия. Най-важен е екипът. Има много повече добри идеи в 400 глави, отколкото в една, пък била тя и най-умната.
- Много бизнесмени се оплакват, че във фирмите идват неподготвени кадри и че университетското образование, макар да е на високо ниво у нас, няма нищо общо с практиката? Как според вас може да се преодолее това разминаване?
- Този проблем го има и във Франция. Трябва да се влага в обучението на младите хора. Вероятно след няколко години търговските вериги като "Фантастико", "Била", "Метро" "Практикер", които са се установили тук, ще отворят и училища за обучение на техните служители. Хубаво е да има такива фирми, защото те дават шанс на младите. Дори и да започнеш работа като касиер, можеш след време директор да бъдеш.