Напоследък ходя по зачестилите обсъждания на образователната реформа у нас, започнала още с "Рибния буквар". Съставът на участниците е постоянен - министри, депутати, чиновници, ресорни репортерки, партийни и профсъюзни дейци, работодатели, НПО-експерти, родители и др. Сред "и др." неминуемо има откачалки, които винаги намират начин да изложат схващанията си я за система за ранно откриване на гении, я за бързо и несимволично увеличаване на парите за духова музика, я за нуждата от изучаване на нумерология и танграизъм в българското училище. Тази буйна загриженост за съдбата на образованието размърдва плътната умност, която по бетовенски се стеле откъм познатите управленски и експертни физиономии. Просто откачалките са извън улея на до болка познатото - да се направела модернизация, да се повишало качеството, да се намерели механизми за мерене на ефективност, да се превърнел обучаемият от пасивен обект в съучастващ субект, да се запазела образователната мрежа, да се спазели изискванията на пазара и на честния бизнесмен, да се следвали традициите и ценностите, да се интегрирали ромите и да станели най-накрая матурите.

И така до следващия път, когато внезапните вклинявания на неканените реформатори пак ще затворят едно сериозно обсъждане. То ще бъде отразено накъсо от медиите само в представителната му част. Защото обикновено откачалките стигат до думата накрая, когато са си тръгнали отговорните фактори, а операторите и репортерките са хукнали с тях към друга новина на деня. С което се затваря кръгът на събитието. На другия ден то прилича на дупка в морето от много по-интересни съобщения - от предозираното описание на поредната училищна драма и родителско-учителски поплаци до онанистичното онагледяване на поредния конкурс за красавици в подматуритетна възраст.

Забележително е, че сред дискутантите винаги



липсват онези, за които ужким се прави реформата -



учениците и студентите. Въпросът не е в това, че никой не ги е канил, или не се е сетил, че същестуват. Както се знае, България е сравнително свободна и пропусклива за връзки и интереси страна: на всяко обсъждане може да влезе всеки, който поиска. Въпросът е, че обсъжданията не трогват онези, заради които тъй обилно се лее експертно-управленска пот. И то не защото не им пука, а защото реформаторската манджа, която им готвят, за тях е блудкава до незлобливо безразличие.

Затова всяка реформа е куха и куца. Тя е свързана с неща, нямащи вече изключителното значение, което някога ги е правило важни. Това е валидно за всяка задължаваща институция - брак, армия, съд, но с особена сила важи за образователната. Не само у нас е силен усетът, че тя е в криза, защото вече не учи за живота, който по-несистемно, ала по-ефикасно подготвя за себе си дотам, че учениците стават "по-печени" от учителите. Със сигурност това се дължи на все по-ниската възраст, при която се реализира възможността на



личния избор за интересно прекарване на свободното време



в един саморазширяващ се свят. В него с два-три клавиша на дистанционното или мишката бързо се научават неща, необходими за живот в нормалната му усредненост - забавни игри, идиомът на basic English, ранна полова просвета, полезни адреси за домашни, курсови, дипломни и докторски работи, уроци и лекции, които надхвърлят нашенските представи за знание, обяви за почасова работа, неангажиращи разговори и каквото друго се сети човек, решил да пропътува света. Кеф ти от Севиля до Гранада, кеф ти от Наречен до Ню Йорк.

Каквито и опасности да има за навиците на невинното същество, което се мотае из този свят, то все пак за него остава най-човешкият - изборът на любопитното. Той се изживява като свободно съществуване - направо по Аристотел.



Тази стихийна самоподготовка за свободата



днес е господстваща жизнена норма. По много причини дейците на образованието в традиционната си умност нямат развити сетива за нея, но пък застиват в позата на досаден морален победител. Така компенсират изчезналото внимание към себе си и бившата си власт. Затова повечето не виждат избор извън цикъла на родната история, език, литература, естествознание, бит и техника (да речем - "Правец 16"). По този начин системата пази еднозначността си зад лелеяното европейско бъдеще, украсата по празници и внезапната проверка за носни кърпички в началните паралелки. И всички страшно са възмутени, когато в последните вместо сополи цъфне стаф.



Поучителни изводи:



Няма изследвания по въпроса, но е сигурно, че ако някой от постоянните участници в образователни форуми сподели пред произволна група деца вижданията си за тяхното образование, те ще го приемат по същия начин, по който ние, умниците, посрещаме откачалките. От което има полза: ако не друго, те разведряват обстановката и показват шарения, която дори да не се приема сериозно, е нормална за някого. Бедата е в това, че ползата е мимолетна и скоро се забравя в името на нормата. Затова при реформи не забравяйте откачалките.