|
Съвсем разбираемо, проблемите на борбата с тероризма и американската авантюра в Ирак се превърнаха в основни теми в речите на републиканеца Джордж Буш и демократа Джон Кери. Така поставената, рамка на политическия дебат обаче заблуждава и без това не особено грамотния в областта на външната политика американски гласоподавател, че проблемите на неговата страна се изчерпват с иракските пустини и пещерите на Афганистан.
За разлика от изборите през 2000 г., сега
проблемите на Балканите напълно отсъстват
от репортажите на световните медии. Преди 4 години Кондолиза Райс (съветник на Буш по националната сигурност) сигнализира, че републиканците ще променят политиката си към Балканите. Буш, въпреки заканите си, така и не изтегли военни си части, но значително намали техния брой. През 2004 г. обаче правителството е изправено пред сериозни проблеми в Близкия Изток и като че ли американският политически елит не проявява никакъв интерес към региона, който само преди 5 години бе външнополитически проблем номер едно. Означава ли това, че сегашните избори, които са обявявани за най-важните президентски избори в американската история, няма да имат отражение върху Балканите? Едва ли! Един от най-ясните показатели за това е
мобилизирането на различните
балкански лобита в Америка
Най-активни на тези избори са сърбите с американски паспорт. Те наброяват малко над един милион души и в миналото са били нехомогенен блок, гласуващ както за републиканците, така и за демократите. Този път обаче те обявиха подкрепата си за Буш. На пръв поглед, странно изглежда това единодушие на представителите на народа, който отпразнува терористичните атаки от 11 септември срещу ръководената от Буш Америка по-шумно, отколкото спечелената само дни преди това европейска титла в техния "национален" спорт - баскетболът. Още повече - те осъзнават, че политиката на Буш спрямо Сърбия до момента не е била особено позитивна и обещаваща.
Причината за безрезервната подкрепа е проста и е ясно синтезирана в един просръбски Интернет форум - "Съветвам всички ви да гласувате за Буш, той е по-малкото зло...".
За сърбите сенаторът
Кери е заплаха
и причините за това са много. В Конгреса той гласува за войната срещу Югославия, той е демократ като Клинтън, който бомбардира Сърбия и най-вече - Кери "наследи" външнополитическите съветници на Клинтън. Един от най-спряганите кандидати за държавен секретар е Ричард Холбрук. Претендентът за най-влиятелния дипломатически пост в САЩ обаче не се слави с просръбски-сръбски сантименти. В интервю от 1995 г. той заяви, че сърбите са "задници" ("murderous assholes"), а в своя книга ги нарече "зло". Друга "стара муцуна" е печално известният за сърбите ген. Уесли Кларк, който ръководеше бомбардировките над страната им. Той нееднократно демонстрира симпатиите си към Кери и бе сред спряганите варианти за вицепрезидент. Кларк е и вероятен кандидат за министър на отбраната в една евентуална администрация на Кери.
Въпреки че предизборната динамика тази година не предполага особено дълбоко навлизане в обърканата балканска проблематика, щабът на Кери се е постарал да разработи документ, който най-общо представя позициите му за Балканите. В текстa, озаглавен "Джон Кери по проблемите, които стоят пред Балканите", основното послание е, че
Кери ще възстанови
US лидерството в региона
Демократите смятат Дейтънското споразумение (чийто архитект е Холбрук), сложило край на войната в Босна, и свалянето на Милошевич, за внушителни американски външнополитически успехи. Документът е де факто критика към Буш, че със своята политика на "дезангажиране" е обърнал гръб на вече постигнатото и така изпуска историческа възможност за стабилизиране на региона. Текстът предвижда план от седем действия, с които администрацията на Кери незабавно ще се заеме. Членството на всички балкански държави в НАТО и Европейския съюз се описва като необходимо условие за постигане на дълготраен мир в региона. Кери освен това обещава да помогне за намаляването на безработицата, привличането на инвестиции, борбата с корупцията и т.н. Целта на тези очевидно доста популистки цели, както и на целия програмен документ, е да осигури на Кери подкрепата на американците с балкански произход. След като демократите загубиха предходните избори заради неколкостотин гласа във Флорида, сега те се борят за всеки глас и особено за тези на обособените етнически групи.
В програмата си Кери също така настоява за енергично преследване на обвинените във военни престъпления. Тук прозира друга критика към Буш - че не е успял да залови двама от най-търсените военнопрестъпници - сърбите Радован Караджич и ген. Радко Младич. В съзвучие с политиката на клинтъновата администрация Кери декларира и подкрепата си за етническата реинтеграция на Босна. Сръбската общност реагира подозрително, коментирайки че "реинтеграцията" е сигнал за анулиране на Дейтънския мир и елиминиране на босненската Република Сръбска. Най-сериозни са обаче техните
притеснения от многократното
споменаване на Косово
в предизборната програма. Опасенията са, че ако Кери стане президент, той ще се усети затънал в Ирак и ще поиска да постигне някакъв "бърз" и "лесен" външнополитически успех. Имайки предвид опита на съветниците му, участвали активно в операциите на Балканите, може да се предположи, че американската дипломация ще обърне отново поглед към размирния регион. "Ветераните" могат да потърсят "окончателното" решение на някои останали за разрешаване въпроси от времето на предишното правителство на демократите.
Несъмнено най-острият "отложен" проблем е статутът на Косово. Външнополитическата платформа на Кери дава достатъчно ясна заявка в тази насока. В текста се казва, че статутът на Косово (независимост или част от Сърбия) трябва да бъде разрешен възможно най-скоро. Тук обаче намерението на Кери за незабавно разрешаване на проблема противоречи с политиката, формулирана от международната общност и Буш - "първо стандарти, после статут", т.е. Косово първо трябва да демонстрира, че е действаща демокрация (което ще отнеме много години), и едва след това да получи статут на независима държава.
Кери определя исканията на албанското мнозинство за "легитимни" и изключва промяна на територията на Косово. Тук отново има различие, администрацията на Буш подчертава, че ще приеме всяко споразумение, постигнато между сърбите и косовските албанци.
Проблемът с промяна на територията на Косово е свързан най-вече с град Митровица, разположен в северната част на провинцията. Градът е вторият по големина в Косово и е силно индустриализиран. Там са около 70% от минните залежи на бивша Югославия и най-големите в Европа оловни и цинкови мини. Митровица е разделена на две части от река Ибар, като в северната живеят по-голямата част от сърбите останали в Косово. За тях градът е последната преграда пред албанския контрол и в Северно Косово. Засега единствено респектиращото присъствие на френския контингент на КФОР на моста удържа многократните опити на албанците да "обединят" града, т.е. да получат пълен контрол над него. Поради своята географска позиция и природни залежи контролът върху Митровица ще бъде много важен както за Сърбия, така и за косовските албанци, когато се стигне до отделяне на Косово. Предполага се, че просръбски-проалбанските позиции на Кери се дължат на традиционно
добрите контакти между
демократите и силното
албанско лоби в САЩ -
контакти, които бяха особено активни около подготовката на войната в Косово.
Сръбското лоби обрисува най-лошия възможен сценарий за Балканите в случай, че Кери спечели изборите - разпадане на Сърбия, независимост за Косово, насърчаване на отделянето на Черна гора, разрушаване на Република Сръбска и т.н.. Посланието е, че ако Кери стане президент, той ще отвори кутията на Пандора и ще последва катастрофична верижна реакция. Според тях ако Косово получи независимост на базата на това, че географско обособено малцинство има право на отделяне, то албанците в Македония, унгарците в Румъния, та дори и руснаците в Украйна, Естония и Казахстан ще ги последват...
Тази апокалиптична прогноза особено силно контрастира с изключително ниския интерес към Балканите отвъд океана. Размахът на верижния ефект противоречи и на здравия разум, особено като се има предвид предсказания ефект върху Казахстан и Естония. Факт е обаче, че следващите няколко години са решителни за бъдещето на Балканите, много "незавършени работи" - остатъчни процеси от разпадането на Югославия, ще търсят своето окончателно развитие. Косово ще получи "окончателния" си статут, изтича договорът, задържащ Черна гора във федерация със Сърбия, а албанците в Македония вероятно ще потърсят отделяне от Скопие. Всяко едно от тези "отделяния" може от своя страна да провокира етнически сътресения в нестабилната тринационална Босна. Също така през следващите години Сърбия трябва да консолидира своята демокрация и икономика и да остави зад себе си мрачните спомени от изминалото десетилетие, а Хърватска е на път да напусне компанията на "Западните Балкани" (където са Албания, Македония и Сърбия) и да последва "отличника" Словения в проспериращото европейско семейство. Всички тези процеси са изключително важни за бъдещето на полуострова и силно и адекватно международно лидерство, което има капацитет да се справи с "барутния погреб", наречен Балкани, е необходимо. Друг е въпросът дали някой от двамата претенденти за президентския пост е способен да го предложи. Избирането на "по-малкото зло" от двете едва ли е точно това, от което Балканите имат нужда.
-----
* Ангел Анеглов е политолог, специализиращ в областта на Балканите. Преподавател в СУ.
|
.
Какво казват Кантовите нагледи по въпроса цвета на душата 
. До косоварите са много близки и македонските албанци, които повечето са по произход от Косово. Втората по численост югогрупа в Ню Йорк по мои наблюдения са босанците (както сами се наричат), които говорят “босненски” (за който хървати и сърби спорят дали е с. или х.) и имат мюсюлмански фамилии, Реджепагич, Калайджисалихович (най-дългите фамилни имена, заедно с етиопските, които съм срещал). 
