slave:
Проф. Герджиков, вярно ли е, че един депутат /Никола Николов/ си отиде, щото му било платено да го направи?. Емил Кошлуков го каза и аз не знам - да вярвам ли, да не вярвам ли.

Аз бих бил много изненадан, ако г-н Никола Николов е напуснал парламента по такава причина. Твърде разпространено е мнението, че в политиката всичко се плаща. Това далеч не е така и ако има такива случаи те са не правило, а изключения. Политиците имат достатъчно много стимули за работа, за да бъдат повлиявани единствено от парите.

Врабче:
Здравейте, професоре! Първо да ви кажа, че според скромното ми мнение вие сте сред най-благоразумните и интелигентни хора в иначе неуместното НДСВ. Въпросът ми е: Вярвате ли в полифункционалността на Симеон Сакскобургготски? Защо го спрягат за премиер и в следващ кабинет, който определено няма да е на НДСВ? Толкова ли го бива?

Аз смятам, че НДСВ изигра историческа роля за България, без разбира се да отричам и неудачи по време на тригодишното управление до сега. В НДСВ има изключително стойностни и подготвени хора и съм убеден, че НДСВ има потенциала да участва и в следващото управление. По всяка вероятност в коалиция. Що се отнася до личността на Симеон Сакскобургготски имал съм повод да кажа, че той е национален капитал за България, с огромен международен авторитет и страната ни само би спечелила, ако той продължи участието си във висшата политика.

ЧФ2010:
Добър ден, проф. Герджиков! Аз като цяло съм ваш (личен) симпатизант - както в качеството ви на преподавател в ЮФ, така и в качеството ви на политик. Един въпрос обаче не ми дава мира - защо отстъпихте от собствената си клетва да подадете оставка, след като не успяхте да се преборите със "задочното" гласуване в пленарна зала?

Приемете го като мой личен провал

керпеден_1:
Уважаеми проф. Герджиков, възприемате ли мисълта, че изборите за Велико народно събрание са вкарали повече стойностни хора в парламента, отколкото е сега? Вярвате ли в зрелостта на българския избирател да се яви на мажоритарни избори?

Аз не бих си позволил да квалифицирам българина като незрял. Винаги съм вярвал в мъдростта на българския народ. Що се отнася до мажоритарния вот, доведен до абсолютизъм той носи сериозни рискове, които се свеждат до размиване на отговорността. На първо място няма гаранция, че ще влязат най-стойностните. Вместо тях може да влязат хора, стимулирани икономически. И на второ място - коя ще бъде политическата сила, която ще застане зад тези хора? Затова съвременният свят не залага на чистия мажоритарен вот, а се използва или пропорционалната система, или различни комбинации между мажоритарна и пропорционална.

Весо+:
Уважаеми г-н Герджиков,
България е една от малкото страни, които нямат дългосрочна държавна политика за младежта. От края на м. април в парламента е внесен за обсъждане и приемане доклад за 2003 година и Стратегия за национална младежка политика 2003 - 2007. И двата материала "отлежават" и все още не са внесени за обсъждане. Не е ли вече доста късно? Как ще се обсъжда стратегия за 2003 г. когато вече сме към края на 2004 г? Липсата на внимание към тези проблеми не е ли белег, че младежката проблематика не се намира в приоритетите на управляващото мнозинство?

Трудно ми е да се съглася с вас, че младежката проблематика не е сред преоритетите на сегашното управление. Напротив, по време на това управление ДАМС беше заменена от Министерство на младежта и спорта. Подготвена е стратегия за национална младежка политика, разработват се програми, които дават възможност за реализация на младежите в обществото ни, включително и извън границите на страната. Вярно е, че все още сме длъжници на младите хора в България, но е сложено добро начало, което се надявам да бъде продължено.

student1:
Проф. Герджиков, какво е необходимо да се направи още за хармонизацията на българското с европейското законодателство и каква е ролята на парламента в това отношение? Способен ли е парламент да докара нещата докрай?

Необходимостта от хармонизация с европейското законодателство е една перманентна задача на българския парламент. Идеята е да се създаде една обща правна рамка, за да може в рамките на Евросъюза да се осъществява свободно движение на хора, стоки и капитали. Ние успяхме досега да извършим огромна работа по хармонизацията на нашето право с правото на ЕС и сме поели ангажимент за подписване на договора за присъединяване. Надявам се в първите месеци на 2005 г. да приемем още няколко десетки промени в законодателството с тази цел. Благодарение на свършената работа от този парламент ние успяхме да затворим преговорните глави през юни тази година.

Nova1:
Проф. Герджиков, смятате ли да продължите политическата си кариера и занапред? Бихте ли приели отново да бъдете председател на парламента?

Преди три години влязох в политиката изненадващо и за самия себе си. Вече натрупах опит и ако бих бил полезен, бих продължил в политиката. Но за мен винаги основното е било академичното ми поприще - от него не искам и не мога да се откажа.

lelka:
Здравейте, г-н Герджиков! Добре, не подадохте оставка заради гласуването с чужди карти, но какво направихте да предотвратите тази порочна практика? Миналата седмица г-н А. Кюркчиев ни убеждаваше, че депутатите имат частен бизнес и трябва да го наглеждат, а в парламента остават тия "смотаните" дето да гласуват. Редно ли е според вас това? Съгласен ли сте, че при тези обстоятелства на България са нужни не повече от 100 депутата?

През годините успях да се запозная с работата на много парламенти по света, за да констатирам, че навсякъде картината изглежда по сходен начин. Често в дебатите участват по малко от една десета от депутатите от даден парламент. От тази гледна точка, с много малки изключения, ние не се различаваме от другите парламенти. Що се отнася до броя на депутатите, аз смятам, че той не се отличава съществено от средните норми, но е мислимо те да бъдат намалени, примерно до 180 души. Това може да направи българския парламент по-действен. Аз съм склонен да защитавам тази идея, ако намеря съмишленици. Защото от опита, който събрах, знам че далеч не всички депутати могат да бъдат истински полезни при подготовката и работата върху законопроектите. Но това изисква изключително прецизен подбор при подготовка на листите, за да влизат хора инициативни, подготвени и с високо чувство за отговорност.

Лада:
Г-н Герджиков, с коя партия или коалиция би предпочело НДСВ да управлява?

Трудно е да се правят отсега прогнози как ще изглеждат изборните резултати през 2005 г. Много вероятно е НДСВ да има силно присъствие и в следващия парламент и затова ще бъде предпочитан коалиционен партньор. Ние сме принципно готови да управляваме в коалиция - но не на всяка цена, а само на основа на ценностите, които са залегнали в нашата програма. Затова е трудно да предопределим кой би могъл да бъде партньор на НДСВ в следващото управление.


Mastiff:
Моля да разясните как стана така, че точно сега се намериха пари за социални плащания, вдигане на пенсиите и заплатите - например, на културните дейци с 50 процента? Това толкова много прилича на предизборен ход, че просто няма как да бъде тълкуван другояче. Някои биха го нарекли отявлен популизъм.

Вероятно вие смятате, че никога не трябва да се стигне до повишаване на жизненото равнище, защото винаги може да се изтълкува като популизъм. Нормално е резултатите от едно успешно управление да не бъдат още в началото, а към неговия край. Затова е съвършено естествено през последната година да има този ресурс, който да позволи цитираните социални придобивки.

Палада:
Уважаеми г-н Герджиков,
Не мислите ли, че е доста странно малка държава като нашата да има регистрирани повече от 200 партии, които участват активно във всички избори и получават, разбира се, дължимото си от бюджета? И как ще коментирате отделянето на различни депутати, влезли в парламента от дадена партия, в новосформирани движения и коалиции? Няма ли как това да се забрани?

Изцяло споделям казаното от вас. Не е нормално, в която и да е държава, да има 300 партии, както е в България. Очевидно е, че на тази аномалия трябва да се сложи край. Има идея това да стане чрез промяна в закона за политическите партии, която да доведе до рязкото редуциране на броя на партиите у нас. Тогава вече политическият живот в страната може да се нормализира.
По втория ви въпрос - не смятам, че преминаването от една в друга партия е морално, тъй като най-малкото това е подмяна на вота на избирателя. За съжаление, това явление се наблюдава през всичките години на преход към демокрация и ми се струва, че трябва да се намери механизъм за пресичане на явлението. В други парламенти също има излизания от парламентарни групи, но това става, когато народният представител започне да гласува алтернативно и това довежда до отстраняването му от съответната парламентарна група. Но той не може да отиде в друга парламентарна група, а може да стане единствено независим. Така е например в Ирландия.


/Пълният текст на разговора с проф. Огнян Герджиков може да намерите в Интернет-изданието на в. "Сега" на адрес: http://www.segabg.com/

Първият парламентарист е последната преграда в отбора на политиците.

Професорът в действие. Тук изпитва студенти в СУ "Кл.Охридски" по търговско право.

13

1015