|
Говорителят на правителството Димитър Цонев бодро обясни вчера, че гласовете вече са намерени - 10 или 20 депутати от няколко политически сили извън управляващото мнозинство, което е 117-118 души, ще подкрепят бюджета за 2005 г. Да оставим настрана въпросът откъде ще дойдат и срещу какви обещания. Да се спрем на по-важното - доколко основните параметри, върху които се гради бюджетът за 2005 г., са реалистични.
Така например сметките в него са направени
при цена на петрола от 43 долара
Още през септември обаче нефтът започна да поскъпва и да отчита исторически максимум. Вчера цената му стигна 55.20 долара за барел с доставка през ноември. Според експерти през първото полугодие на 2005 г. петролът няма да падне под 50 долара за барел. Още отсега се говори за страховете и прогнозите на инвеститорите, че в САЩ се чака тежка зима и при ограниченото предлагане на петрол е логично цената му да расте.
Тази година Министерството на финансите само веднъж преразгледа числата в бюджет 2004 г. В него бяха заложени 25 долара за барел петрол. Прогнозите за инфлацията и ръста на БВП бяха коригирани, когато петролът мина 35 долара за барел. При повишението му над 45 долара, а малко след това и над 50 долара МФ каза, че няма да прави нови сметки, защото заложеният в бюджета курс на долара от 1,75 лв. е по-висок. Вносът на горива е доларов и високата му цена се компенсира от по-ниския курс.
Точно на такъв финансов байпас очевидно ще се разчита и догодина. В бюджета за 2005 г. е заложен средногодишен курс на долара от 1.66 лв. Планираната инфлация е 3.6%.
Ако вносът на горива расте, се повишават и приходите от акцизи и ДДС в бюджета. Тези сметки обаче могат да се окажат без кръчмар. Експерти прогнозират, че скъпият петрол ще доведе до увеличение на нелегалния внос на горива. А от него пари в хазната не влизат.
Всъщност
голямата въпросителна са точно планираните приходи
в бюджета. Все още не са приети основните данъчни закони - за корпоративното облагане, за местните налози, за ДДС. Отслабеното мнозинство даде възможност на опозицията да демонстрира мускули и тя успя да прокара 18% вместо исканите от Велчев 20% ДДС на първо четене. Ако управляващите се издънят и при второто четене, само от този данък приходите ще са с 420 млн. лв. по-малко. Не се знае как ще се развие интригата и при другите закони и колко ще струва това на хазната. И дали изобщо накрая сметката ще излезе. "Това са предложения на партии, които нямат намерение да управляват", не издържа Велчев.
Правителството няма много възможности за маневри. То вече се опъна на МВФ, който настояваше излишъкът от тази година да се запази като резерв за 2005 г. Затова още отсега може да се прогнозира, че финансовата рамка за догодина ще има "второ допълнено и променено" издание. Но както казва заместникът на Велчев Любомир Дацов, "бюджетът, като му натиснеш копчето, ще ти се случи нещо хубаво или лошо след три или четири години". Конкретно и ясно.
те 