В Дивания? Не, никой не ни е питал!, отсече в средата на септември министърът на отбраната Николай Свинаров. В понеделник, 25 октомври, той подписа заповед за преместването на батальона в Ирак от град Кербала в град Дивания.

Какво се случи през този период, за да бъде извършен толкова решителен завой? Има само един логичен отговор:



случи се важна лингвистична реформа



В сравнение с базата "Кило" в Кербала, от която българите отдавна искаха да се измъкнат, защото е в самия град и ги излага на постоянни атаки, новата база "Еко" е по-добре оборудвана, по-добре защитена и главното - намира се в голо поле, на 4 км от най-близките жилищни квартали. В новата база българите няма да имат толкова пряк контакт с признателното население, на което според официалните уверения те помагат по негова молба. При толкова предимства защо трябваше министър Свинаров да се запъва цял месец срещу преместването?

Проблемът, изглежда, е бил в лъжицата катран, разваляща бурето с мед. Имало е езиково неудобство. Как да кажем на народа, че пращат нашите да служат в Дивания, при това без да ни питат? Да не би да ни вземат за диванета? Имаше такива коментари по разните Интернет-форуми. Властта кривеше физиономия от стеснение, докато обясняваше, че на "онова място" нашите ще се чувстват по-добре, и се чудеше как да го нарича. Военният министър, на когото най-приляга да се отличава с хладнокръвие, напоследък твърдеше: местим се от Кербала в Кадисия. Едното е название на град, но и на едноименна провинция, другото е название на провинция. Напоследък добавяше: "Отиваме от Кербала в база "Еко". Езиковата мъка щеше да се задълбочи, ако напоследък услужливи медии не се бяха притекли на помощ: градът да се казва не Дивания, (както ни уверява Географският институт на БАН), а



Диуания - така звучи хем по арабски,



хем нищо не значи на български.

Но на арабски има значение. Консултация с арабисти показа, че названието на града идва от онази гостна в къщите, която е предназначена само за мъжка компания. Там се намира и диванът, на който се разполагат удобно гостите. Същата дума я има и на български, защото е дошла у нас през турския. Градът е получил името Дивания, защото преди 1200 години наблизо е спечелена решителна битка срещу персите, а победителите са отседнали там удобно, за да отпразнуват и отдъхнат. Провинцията е получила името Кадисия (Свещена), тъй като самата победа се е смятала за свещена. Историко-географското послание към чужденците би трябвало да е следното: тук може и да намерите удобство (диван), стига да не ни принуждавате да прибягваме към свещена война (джихад) с цел свята победа (кадисия).

Хубаво щеше да е, ако можеше да се вярва на нашето правителство, че българските войници продължават да служат в Ирак, защото иракчаните ги канят да останат. Изглежда обаче не е съвсем така, щом нашият батальон дава жертви. Тревожно е, че



кръвнината започва да се банализира



Народът свиква с мисълта, че в Ирак се мре, и последният инцидент предизвика доста по-слаб отзвук от предишните. Още по-тревожно е, че на затъването в иракските пясъци не му се вижда краят. Задаващите се избори през януари, които някои държави от Коалицията на желаещите (преименувана напоследък на Антитерористична коалиция) смятат за предел на техния военен ангажимент, няма да съкратят службата на нашите рейнджъри. Щом преместването им от Кербала в Дивания е запланувано да продължи до декември, ясно е, че никой не мисли да ги уволнява месец по-късно. Тогава ще започне нова глава от тяхната иракска сага, която няма как да се развие в светли тонове, щом държавният секретар на САЩ Колин Пауъл завчера изпъшка: "Предстоят ни черни дни в Ирак." В статия за излизащия в Лондон на арабски език вестник "Ал Хаят" той написа: "Преживяваме критични моменти в Ирак и няма да спечелим нищо, ако скрием този очевиден факт. Обещавам обаче, че нещата ще се променят към добро." За кого ли?