Приемните изпити след VII клас са най-важните изпити, които човек държи като ученик или студент. Те са по-важни и от кандидатстудентските. Сега висшите училища у нас са 42, приемат се много студенти, няколко хиляди следват в чужбина, пък и опитите да влезеш в желаната специалност могат да се повтарят всяка година. В гимназия се кандидатства само веднъж и единственият опит трябва да е успешен - поправителен изпит няма!
Елитната гимназия осигурява леко преодоляване на кандидатстудентските изпити и дори следване в чужбина без приемни изпити. Обяснимо е желанието на родителите да дадат мило и драго, за да учат децата им в такава гимназия. Необяснимо е
лекомисленото отношение на Министерството
на образованието към този въпрос.
Приемните изпити имат своите предимства пред теста. Проверява се дълбочината на познанията, което едва ли е възможно с теста. Няма елемент на отгатване. Не се проверява "кръстословичната култура", както казват експертите. Оценяват се по-важни неща от това дали някъде трябва да има запетайка и дали някакви думи се пишат с тире. Известно е върху какво и как трябва да се готвят кандидатите. Резултатът е прогнозируем с голяма достоверност - тези, които са хвърлили усилия (и повече или по-малко пари), имат шанс да постигнат съответния резултат.
Каква е прокламираната цел на въвеждането на тест?
Родителите да не дават пари за частни уроци. Да се обърне внимание и на другите предмети освен математика и литература. Като замисъл - добре, но ще се получи ли? След като влизането в елитно училище е важна цел, винаги ще има хора, готови да платят за постигането й. Министерството трябва да работи за издигане на нивото на неелитните училища, а не да вгорчава с експерименти живота на хората. Тежко и горко на децата, ако в теста влязат повече изучавани предмети - няма да видят бял ден 2-3 години.
В радиопредаване на 19 октомври министър Дамянов каза, че в образованието не бива да има резки промени. Не мога да си представя по-рязка промяна от замяната на приемните изпити с тест. Повтарям: това е единственото събитие в образованието, за което няма втори шанс.
Как може да се получи финансово облекчение за родителите?
Кандидатите да държат само 1 изпит. Математика за математическите и техническите гимназии и по избор математика или български - за езиковите. Ако някой се яви на двата, да се вземе по-високата оценка.
Какво ще се постигне с това?
1) Децата ще съсредоточат усилия върху по-силния за тях предмет. Най-амбициозните могат и върху двата.
2) Родителите няма да плащат за уроци по още един предмет, който освен това е по-трудният, съответно по-скъп.
3) Няма да отпадат деца с математически наклонности заради двойка по литература и обратно.
4) Ярките, но своенравни и непослушни деца ще получат своя шанс. Сега най-голям шанс имат кротките и изпълнителните, а от тях не израстват харизматични личности.
5) Ще остане повече време за почивка и спорт на децата и техните семейства. Ще остане време и за възпитание чрез труд вкъщи.
Накрая да поразсъждаваме върху
политическите последствия от замяната
на приемните изпити с тест. Приемната кампания съвпада с предизборната в късната пролет на 2005 г. Сравнително малка част от учениците ще попаднат в най-желаните училища (по обективни причини - местата са по-малко от желаещите). Родителите на останалите отвън ще намерят лесно обяснение, в което ще има доза истина - "заради измишльотините на онези от министерството детето ми не успя да влезе". Резултатите от приемната кампания може да излязат и след изборите, но как ли ще гласуват изнервените родители?
От друга страна, Министерството на образованието няма как да признае, че начинът за кандидатстване от 2001 г. е по-разумен и по-евтин. Ако не се лъжа, тогава всички имаха тест, математическите и техническите гимназии - изпит само по математика, езиковите - по български език и математика, като се вземаше по-високата оценка от двата изпита.
"Заслуга" на ексминистър Атанасов бе поголовното въвеждане на изпита по български език, при което разходите за частни уроци се удвоиха и утроиха. (Впечатлението ми е, че за подготовката по математика са нужни по-малко уроци, отколкото по български. В моя случай те бяха 2 по математика - и по-евтини - срещу 10-12 лв. по литература. Освен това съпругата ми използваше всеки свободен момент да подготвя детето ни.)
Министерството на образованието има изход от тази ситуация -
да направи допитване до родителите
Това е практически безплатно. Просто трябва да изготви въпросници с няколко варианта (в министерството специалисти бол) и да ги изпрати до основните училища. Седмокласниците да ги препишат и родителите им да отговорят кой вариант предпочитат. Все пак те са най-заинтересованата страна. Настоятелствата могат да контролират да няма манипулации. Резултатите могат да се публикуват в Интернет по училища. Хем демократично, хем евтино.
Аз лично не вярвам, че такова нещо може да се случи в България.
Я, сега един малък тест за българските родители
"Приемните изпити имат своите предимства пред теста. Проверява се дълбочината на познанията, което едва ли е възможно с теста. Няма елемент на отгатване. Не се проверява "кръстословичната култура", както казват експертите. Оценяват се по-важни неща от това дали някъде трябва да има запетайка и дали някакви думи се пишат с тире. Известно е върху какво и как трябва да се готвят кандидатите. Резултатът е прогнозируем с голяма достоверност - тези, които са хвърлили усилия (и повече или по-малко пари), имат шанс да постигнат съответния резултат."
Нещо в този текст да Ви смущава?