26 Октомври 2004 21:04

Да ти е живо името, Джимо!
Да си жив и здрав!

26 Октомври 2004 21:17

Ако и на това някой му скочи.......
Отдавна не бях чел с такова удоволствие!

26 Октомври 2004 21:19

Ей сегинка, съм застанала тук и чакам, да видя, тоз път пък какъв кусур ще му намерят на Джимо, като му се лее, лее, лее, същи ангел сладкогласни...

26 Октомври 2004 21:24

Винаги съм казвал, че г–н Д.И. е най–интересен когато се обръща към
миналото /дано да е минало/ , времето преди вътрешно партийния преврат 1989. Без да прави коментари , с няколко щрихи и факти, поднася добър материал. Малко са свидетелите и носителите на богата информация от онова минало "не забравимо" и всеки подобен материал е ценен. Той може да нашише шедьоври. Чакам ги, нужни са ни, нужни са на България.
Е, разбира се нещата се развиват , малкия Гошко вече не ходи прав под масата и не си играе със зелените чорапи на татко си Гошо, по късно ще забърши и щерката на други зелени чорапи /Кашев/ и то в момент, когато големия Гошо вече беше нищо, а трябва да се прави кариера – накъде без зелени чорапи, само дебелия авторитеен глас на момчешката физиономия не стига.
На г–н Д.И. му е задействан и стокхолмския синдром /то на кой ли не беше задействан/ да гледа с благодарност на тези, който са го "национализирали" , но са го измъкнали от Орешак. Въобще комунистите бяха "благородни хора" , на що народ помогнаха да се измъкне от калта в която го бяха навряли. Някои от благодарните им беше вменено правото да доносват, на други задължението за това. Въобще армията на доносниците се състоеше предимно от текущи или бъдещи консуматори на благодарноста на комунистите. В България на 10.11.89 имаше 1 мил. комунисти, над 90% от доносниците не са между тях – такава беше системата на набиране на доносници. Така комунистите превърнаха жертвите си къде доброволно, къде доброзорно в доносници. Така практикуваха и фашистите. Не им завиждам на тези хора преживяли разрухата на живота си, смазани от комунистическата мелница, а сега обиращи омразата и ставащи изкупителни жертви на пак същите тези комунисти. А зелените чорапи, те винаги са си били добре, винаги са били комунисти и сега са си, и във власта са и искат още.

26 Октомври 2004 21:26

ЧИД Дмитри , бе каза каквото трябва , да си жив и здрав !

26 Октомври 2004 21:33

26 Октомври 2004 21:57

Фък... ако се преведе Гъс Хол обратно на английски става Ass Hole...

26 Октомври 2004 21:58

значи ти е адаш, а?

26 Октомври 2004 22:02

Честит имен ден на Джимо! Поредната порция информация за размисъл!
.......
Бай Иване, ти от жетвите ли си? Защото поздравите за братовчет ми (Панчо) ми говорят за нещо друго! Знам къде е работил Панчо! Лека ти вечер!

26 Октомври 2004 22:04

Съгласен съм с втората част от постинга на бай Иван (за Стокхолмския синдром). Гузното прекраснодушие на Джимо е полезно за възпитанието на подрастващите, но не е политически мъдро в конкретните условия в България през 2004.
*
През 1990 г. и аз се заблуждавах, че като във Вапцаровата “Песен за човека”, че “бившите” могат да станат хора. Че можем да забравим “досиетата”, да плеснем с ръце и да се прегърнем, и всичко да стане като във Вапцаровата “Пролет моя” – “ще пеят птиците в житата…” За съжаление съм се заблуждавал. Признавам, че напълно осъзнах това едва в зряла възраст, в Америка, вкл. и благодарение на форума. България не е Гърция, не е Испания (впрочем Джимо иронизира опита на диктатора ген. Франко да помири испанците с построяването на обш паметник на убитите в Гражданската война и от двете страни – в предговора на “За кого бие камбаната” на Хемингуей. “Паметникът не е величествен” – писа Джимо – “просто голям”…)
*
Разсекретяването на архивите на ДС – оперативният и служебният, както и на архивите на ЦК на БКП, в пълен обем, до 31.12.1989 г., е абсолютно необходимо за започване на истински, качествен политически преход у нас, а условията за това се появяват едва в последно време с приемането ни в НАТО и наближаването на ЕС. Във вcички досегашни парламенти и кабинети потърпевшите от евентуално разсекретяване успяваха да го осуетят. В НАТО и ЕС няма да могат.
*
Джимо не познава и не разбира Америка, народната й култура, а също и политиката й, въпреки, че е един от най-добрите (заедно с колегата си от БТА Тодор Вълчев, превъзxоден преводач на О.Хенри) български преводачи на американска литература. Това също е трагично. Не знам дали щеше да е по-щастлив, ако беше останал при орехите (съмнявам се), но съм сигурен, че щеше да е по-щастлив, ако можеше по-често да говори (и да разбира, което е по-важно) истината. Истината, не гузната (“оглупялата” по Вапцаров, “История”…) мъдрост на Стокхолмски заложник.

26 Октомври 2004 22:14

А стига сте мислили какво е искал да каже:
....

.....
А ако Джимо е искал да каже друго ти Дървен филосов ще спреш ли да ни досаждаш тук!
......
Поне Джимо е жив и здрав и може да ти опонира и да каже какво е искал да каже!
.......
Ай сектир от "тълковачи" отвъд океана(координатната система е с център България)! Отблъскващ си, вЕрно!

26 Октомври 2004 22:14

Наистина да си жив и здрав, именнико! Защо не списваш целия вестник, Дмитрий?!
Навремето обожавах още като ученичка да гледам предаванията им с Тома Томов. Те двамата ме ориентираха професионално, но...и днес са недостижими! Интелигентният човек може да преглътне "обидата" на простака и да се докаже и в най-тежките години.И да прости на невежите, дето са му взели родното, а сега пак за досиета са се хванали.Ама то който за друго не става, в политиката се навира. Наистина трябва да пише, но дали му е комфортно на душата, за да го стори.Защото творчеството го изисква. Никога не ми омръзва да го чета. И да се уча от него.Признавам си!

Djina_S

26 Октомври 2004 22:26

Да си жив и здрав Дмитри, да пишеш писма от "Баучер" поне още 50 години!

26 Октомври 2004 22:31

Малей, Чичо, верно си дървен философ!
Някъде бях писал, че успях да си прочета
досието преди десетина години, когато
можеше да подадеш молба в съответната
служба и като ти отговорят, че имаш досие,
да го прочетеш в една стаичка.
Нямаш си на идея, какви нещастни хора бяха
давали сведения за мен.Казвам нещастни, защото
действително ги познавам.И знаеш ли кое е най-интересното?!?
Дори не им се разсърдих.
Я ми отговори, Философе, как си ти, ако се окаже, че
баща ти, майка ти, или брат ти/ако имаш/ се окаже с досие?!?
Ама не като моето, дето други са писали в него, а такова - на
агент, явочник, или нещо подобно?!?
И не ми казвай, че това е невъзможно, защото....
И аз преди да прочета щях да кажа за някои мои познати -
това е невъзможно защото....

26 Октомври 2004 22:42

Бравоска, драго ми беше да чета в работно време.

26 Октомври 2004 22:50

Драго ми беше да чета и Д.И., и Бай Иван, и Чичо Фичо!

26 Октомври 2004 23:01

В Испания и до ден днешен още не са разкопани костите на жертвите на Франко, в т.ч. на поета Гарсия Лорка (гробът му е известен). Миналата година разказах за една статия в Ню Йоркер, дето пишеше как сега започват да ексхумират кости на убити републиканци, в присъствието на близките, на съдебен лекар, прокурор, медии. Доскоро било забранено, опасявали се властите от насилие, едва ли не от нова гражданска война. Една от критиките към Аснар беше, че пречел на установяването на истината.
*
В предговора към “For Whom the Bell Tolls” (мисля, изд. Народна култура, библ. Избрани романи, края на 70-те), Джимо смяташе, че опитът на Франко да помири испанците с паметници “на всички паднали” е несъстоятелен. Днес ни казва, че трябвало да изгоним демоните, като оставим архивите на ДС затворени. Според мене демоните се раждат от затворените, не от отворените архиви. Демоните на България, общите демони имам предвид – личните демони на Джимо моше пък, не дай Боже, и да се крият в някой неотворен архив. Не мога да не позодирам последното поне теоретически по адрес на който и да е адвокат на лустрационния контингент. Разбира се, държа на презумпцията за невинност и вярвам, че Джимо е субективно честен.
*
Няма начин да знаем кой какво досие имал и с какви мотиви го вършил, докато не прочетем архивите. В тяхната цялост, разбира се, като се иска и международна правна помощ за тези документи, които са унищожени (ако има такива – вярвам, че архивите не горят). За семейството си никак не се безпокоя, а какви хора са писали доноси за мене – всички имаме добра представа и оттук.
*
Но работата не е в някаква си личност. А в пречустването на националното психе, в отнемането възможността на злонамерени лица да шантажират с досиета, както и да се лишат със закон определени лица от правото да заемат определени обществено значими длъжности за определено време.

26 Октомври 2004 23:14

Този именник Димитри е фантастичен!
Живо и здраво да ти е името, Димитри, а ти с него - също!
Екзорсистът е култов филм, как да не обяви човек и краят на днешното димитриево писание за такъв
Димитри, как го измисли? Само Димитри може!!

26 Октомври 2004 23:19

Много талантливо написано Политическо Есе...

26 Октомври 2004 23:23

Най-сладкото е, че Джимо с нищо не украсява нещата. Дори и бай Лозан оживя. Да си жив и здрав, г-н Иванов!
Една стара Бе-Те-А-нка, която някога проходи в занаята в печатницата на Агенцията.

26 Октомври 2004 23:24

Винаги има особено обаяние в текстовете на Димитри, когато се е отдал на спомена. Истинско удоволствие

26 Октомври 2004 23:46

Честит имен ден на Джимо!

27 Октомври 2004 00:00

Първо да ти честитя именния ден, Димитри. Да си жив и здрав и още дълги години да ни поучаваш с твоите екзорсистични есета.
Колкото до отварянето на тия пусти досиета, аз лично, не знам кое би било по-голямата злина. (ще поживеем - ще видим, дето викат руснаците ).
От една страна: При отварянето наведнъж на толкова много мръсотия чувството за чистота ще бъде принизено неимоверно. "Ами, какво пък толкова преебал там трима-четирима, ама я го виж оня - ебал майката на цял един институт!" И дребните мерзавци, едва ли не ще бъдат амнистирани, тъй като в сравнение с онези мегаиграчи те направо ще се окажат аматьори. Освен това, видяхме какво стана с поотварянето на няколкото досиета на "нагазили лука другари"...ами, к'ва 'тана тя?...'тана квато 'тана...никой от тях не загуби нито политдивидентите си, нито пък някой беше осъден, нито дори и общественно порицан. Вижте ги къде са сега всичките разконспирирани агенти - и Сава и Димитър и Бор и всичките други. Дреме им на хуя, че били открити. Какво им можете, а? Ще им пръднете на хуя, дето има една дума. Така ще стане и с другите. "Ами бил съм бе! И к'во от туй? Такива бяха времената, в края на краищата." и толкоз. И ти, дето си бил топен, дето са ти разгонвали фамилийката толкова години, пак ще опъваш с мотиката, а той ще си лъска бюрото с лактите и ще ти се хили нагло. Не ми ли вярваш? Е, хубуу...ще си говорим като ги отворят (ако ги отворят, де ).
От друга страна, обаче:
Съгласен съм и с отварянето и то най-вече заради онзи коварен аспект за който намеква Фичо, в горния постинг. Фичо
Неизвестното е генератор на най-смразяващия страх. Ако знаеш че ще те разстрелят в други ден, ами хубаво...в края на краищата. Хапваш си там последното ядене, изпушваш си последната цигарка, изповядваш се там, пишеш прощални писъмца и толкоз. Твойта се е видяла вече...ама я си представи да те вадят през нощ и ти да не знаеш ще те гърмят ли или само те сплашват. Всяка минута е кошмарна, всеки шум кара косата ти да настръхне, всяко едно потропване може да бъде изтълкувано като: Фссссс...може би сега? уффф...не би....кхък...нещо тропна? Да не би да се връщат за мен...и тези мигове са далече по-размазващи дори и от най-необратимата конкретност.
Така е и с тези имащи "шарени досиета". "Какво, ако сега ги отворят" - треперят завалийките и очакват удар от всички страни. Тъй като не знаят откъде може да изкочи заека, те са готови да слушкат всеки, всякога и за всичко...от къде да знаеш, дали тоя няма достъп до тях, а? А наплашения човек е готов да извършва и нови и нови низости. За да замаже едно лайно, той изсира ново и ново и ново и ново...и този панаир на страха може да продължи безкрай. Ония там, баш - майсторите, държат каишките, а нашите дори и да лаят не могат. Само вдигат лапички и се молят да не им изгори къщата...и тази порочна игра е далече много по-опасна, тъй като предразполага към нови "изкривявания" за покриване на "старите".

27 Октомври 2004 00:00

Д.Иванов. Май наистина си заслужаваш това дето те замерят.Високо стоиш , надалеко гледаш , приказката с боговете ти върви.Да се пържиш в земния ад още 100 години.

А по апотемата.
Царя рече да се смени чипа.Но не уточни кой чип.А досиетата са чипа на чепа.Такава е гротеската.
Задействаш чипа , врътваш чепа и рога на изобилието се препълва и почва да прелива.
Та заради чипа на чепа мисля , че няма да бъдеш разбран.Чичо Фичовия чеп го доказва.
На такива им удари един чеп , не им сменай чипа.

27 Октомври 2004 00:06

Лекичко и прятно подскача речта на Джимо. Троп-троп, троп-троп. Така ни баламосваше и едно време. Троп-троп, маслаче за Чърчил, троп-троп маслаче за тоя, троп-троп масалче за оня. Троп-троп, статийка да се излюпи. Хем да е мекичка, хем да е забавничка. Би го постигнал, защото пише добре. Ако не ставаше въпрос за дяволско серизно нещо - досиетата на хилади българи с разбити мечти, разбит живот, разбито здраве или просто изчезнали. Не за глупашките досиета на комунистическото лайно Лозан Стрелков, а за онези другите досиета - лошите, на ДС. Джимовото послание: ако не можеш да се посмееш на миналото, гледай напред. Хубаво ни учиш, Джимо, само дето много българи се смеят с крива усмивка, на други усмивката е без зъби, а трети изобщо не се смеят защото са мъртви. Хайде днеска ти е имен ден да не те почвам. Защото нещо много си мекичък. Sleazy.

27 Октомври 2004 00:12

Понеже въпросът за разсекретяването на архивите и за лустрацията е от стратегическо национално значение (като присъединяването към НАТО и ЕС, но не като въпроса за старите реактори в Козлодуй или ракетите), и понеже е противоречив и политизиран (за разлика от НАТО и ЕС, за които имаше отдавна национален цонсенсус), най-доброто му решение, което предлагам вече няколко години, е референдум. Виждаме, че за две години настроението на форума по въпроса чувствително се измени в положителна посока. Времето до влизането в ЕС, вероятно преди референдума за ЕС, ако има такъв (който би трябвало според практиката на другите нови членове) да стане скоро преди 1 януари 2007) може да се използва за такъв референдум, като се разгъне широка дискусия.
*
Позицията на премиера за досиетата вероятно еволюира по користни подбуди, той използва щедро лустрационните си контакти за връщането на имотите (само преди година тук събирахме подписки за Бриго), а сега шантажира бъдещите управляващи да увековечат сделката и мястото му в политическия живот като гаранция. В края на краищата западният натиск също си е казал думата, както с Бриго. Все повече сънародници разбират, че борбата с лустрацията ще е като борбата с гравитацията.
*
И тук е напълно уместен християнският патос на Джимо за опрощение (човешко, не кадрово и политическо). Лустрацията не бива да се превръща в лов на вещици, какъвто толкова пъти сме виждали и тук. Но все пак опрощението да се предшества от покаянието.

27 Октомври 2004 00:25

Ч.И.Д., Димитри, ти си най-големия

27 Октомври 2004 00:28

Да разгледаме разслояванията на жизнения свят в пространствено-времево отношение. Най-напред там съществува слой на преживения или преживявания жизнен свят, който лежи в „сега" на моя актуален обсег (обсег на чуване, на виждане, на полето на манипулация и т. н.) свят, за който аз имам или мога да имам пряко усещане със или без помощта на инструменти от всякакъв род, за който аз знам, че действа непосредствено върху мен и върху който аз мога непосредствено да действам — със или без помощта на инструменти. Но аз имам знание също за онзи свят, който е бил преди в моя обсег, въпреки че сега той вече не е. Тук трябва да се прави разлика, дали моят опит за този свят включва очакването, че аз, поне но принцип, мога да го върна отново в моя сегашен обсег или не. Ако е в моите възможности да възстановя отново предишния си обсег, например чрез връщане към началната точка, то тогава, съобразно идеализиращите допускания „и така нататък" и „аз мога отново и отново", аз приемам като безвъпросно дадено, че във възстановения обсег бих открил света като принципно същия, какъвто съм го преживявал преди, когато той е бил в моя актуален обсег — може би с модификацията „същият, но променен". Третата зона е тази част от света, която нито е, нито пък някога е била в моя актуален обсег, която обаче бих могъл да въведа в него. Тази зона също има своя характерна степен на позната близост. Първо аз приемам за безвъпросно, че нейните типични структури ще бъдат същите, каквито са тези на областите, които преживявам актуално или които съм преживявал. Второ, проблемът за структурата на социалния свят тук вече придобива значение, тъй като аз приемам за безвъпросно дадено, че твоят свят в актуален или във възстановим обсег е по принцип моят свят в потенциален обсег, въпреки че поради моята биографична ситуация опитът ми за него ще се различава от твоя опит, съответстващ на твоята биографична ситуация.
Разслояването на света на зони — актуален, възстановим или достижим обсег, вече препраща към структурирането на жизнения свят съобразно измеренията на обективното време и неговите субективни корелати във феномените ретенция и протекция, припомняне и очакване и към своеобразните разграничения на прежи вяване на времето, които съответстват на различните измерения на реалността. Тук ние не можем да се занимаваме с тези много сложни проблеми.
Трябва да се кажат няколко думи за структурирането на социалния свят. Слоят на социалния жизнен свят-в нашия обсег ще наричаме свят на непосредствен социален опит, а субектите, дадени ни в него — наши приближени. В света на непосредствения опит ние делим заедно с нашите приближени не само периодите преживяно време, ние притежаваме също един сектор от пространствения свят в общ обсег, при което тялото на другия е в моя обсег и моето — в неговия. Към това ядро на непосредствения опит се присъединява светът. на съвременниците, чиито субекти са наречени още „хора покрай мен". Съвременниците знаят един за друг чрез многостранно разчленено типизиране, което преминава през всички степени на изпълване, яснота, интензивност и анонимност и чието описание е задача на философската социология.
Независимо от всяка социална дистанция съвременниците могат по принцип да действат един върху друг. Светът на съвременниците е разчленен -на предишен свят на приближените — възстановим или не — и на достижим свят на приближените. По-нататък откриваме социалния свят на нашите предшественици, който действа върху нас, без ние да можем да действаме върху него, и социалния свят на нашите наследници, върху
който можем да действаме ние, но който не може да действа върху нас. Светът на предшествениците ни е даден за постоянно тълкуване чрез разнообразни, изпълнени със съдържание типове, а светът на наследниците по принцип остава в празна анонимност.
Всички тези разслоявания се намират като безвъп-росно дадени в нашия наивен опит за социалния жизнен свят. Дори типизациите и символизациите, чрез които разграничаваме различните слоеве на нашия социален свят, тълкуваме и интерпретираме неговите съдържания, определяме нашите действия в него и върху него и неговото действие върху нас във всички степени на въз¬можност, са предпоставени като безвъпросно дадени чрез социално обусловените схеми на изразяване и ин¬терпретация на групата, към която принадлежим — ние обикновено наричаме тези схеми „култура" на нашата група. Също културата, дори преди всичко тя, е съставна част от жизнения свят, който ни изглежда саморазбиращ се. Тя съопределя какво в нашия културен свят ще важи като безвъпросно, какво ще бъде под въпрос и какво ще се разглежда като заслужаващо си въпроса. Но тя също така съопределя разграничаването на хоризонтите, които трябва да бъдат тълкувани, т. е. на условията, при които за целите на социдлния живот възникващият проблем може да бъде разглеждан като решен.
Това е така, защото знанието на всеки индивид само в нищожна степен съответства на неговия личен опит. Преобладаващата част от това знание е социално извлечена, то е предадено на индивида в дългия процес на възпитание от родители, учители, учители на учителите, чрез отношения от всякакъв тип, включващи приближени, съвременници и предшественици. То е предадено под формата на възгледи, повече или по-малко добре обосновани, съответно на слепи мнения, максими, рецепти, указания за решаване на типични проблеми, т. е. за постигане на типични резултати чрез типично прилагане на типични средства. Цялото това социално извлечено знание се възприема първоначално от отделния член на културната група като безвъпросно дадено, защото то му е предадено от групата като безвъпросно възприето и като валидно и проверено. Така то става елемент от формата на социалния живот и образува като такъв както обща схема за интерпретация на общия за нас свят, така и средство за взаимно съгласие и разбиране. Това ни отвежда към следващата стъпка, а именно към въпроса за структурирането на нашето знание за нашия толкова многообразно разчленен жизнен свят.
Алфред Щутц СТРУКТУРИ НА ЖИЗНЕНИЯ СВЯТ

27 Октомври 2004 00:29

КОГАТО ГО ПОИСКА, ДИМИТРИ ИВАНОВ ГО МОЖЕ!!!

27 Октомври 2004 00:31

Ще си пусна диска с Dio ...The last in line
После идва Halloween...
Но днес бе Димитровден. Започва зимата.
***
Наздраве! Да си жив и здрав, Джимо.
И дано ни се паднат демоните от гръцката митология.

27 Октомври 2004 00:34

Зевзек, казва се "месалче".

27 Октомври 2004 00:39

Масал и месал са думи с различно съдържание, кратункьо.
Общото е само, че идват от турския.
Прегледай си речниците, преди да даваш акъл.

Редактирано от - Артиста на 27/10/2004 г/ 00:40:28

27 Октомври 2004 00:47

Грацко, боровете и димитровците си развяват засега коня, макар известни на всички, поради туй, че няма лустрационно законодателство, което да ги засяга, поради туй, могат да шантажират на воля (или да купуват – със средства, достъпни им заради биографиите) други лица, и поради туй, че у нас все още се създава целенасочено “добряшко”, попустителско отношение към тези люде, вкл. и от Джимо с тазвечершната колонка.
*
Разсекретяването на архивите и лустрационното законодателство ще доведат и до разпадането на сегашната круговая порука на лустрационния контингент, те ще имат вече противоречиви интереси в новата обстановка.
*
През изминалите три години видяхме великолепен социалнопсихологически експеримент. Как глутницата се изпояжда помежду си тутакси щом изчезне обединяващият фактор. Как доброто и разумното надделява у мнозинството при вида на самоизяждащата се глутница.
*
Най-важното – изобщо не става дума за миналото. Само за бъдещето.

27 Октомври 2004 00:58

Здраво, изглежда, е бръкнал Джимо в задника на Фичовщината, щом така мощно се вайка Отвъдокеанският. Честно, на прима виста бях обладан само от ромона на речта, от пъстрите цветя в душата на едно поколение, каквото едва ли ще се повтоери някога в обозримия свят. И веднага, като мрачен контрапункт, като тежка сарабанда се появяват воплите на една цяла политическа философия, излязла именно оттам, откъдето Димитри с усмивка ни откъсва.
От ненавистта, от злобата на неудачниците.

27 Октомври 2004 01:03

Лично аз нямам НИКАКВО съмнение че Фичо е доносник.
И не са ми нужни никакви досиета.

27 Октомври 2004 01:09

27 Октомври 2004 01:12

И да се отворят досиетата е твърде късно - всичко е подбрано оставено, останалото унищожено. И то зимата на 89 г.

27 Октомври 2004 01:17

А ЗАЩО САМО ПРЕДИШНИТЕ /"комунистическите", на ДС/ ДОСИЕТА ДА СЕ ОТВОРЯТ ?!? ЗАЩО НЕ /ПО/ИСКАТЕ И СЕГАШНИТЕ/"демократическите"/ ДОСИЕТА ДА СЕ ОТВОРЯТ?!?
НИМА СЕГА В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОНОСНИЦИ-УВЕДОМИТЕЛИ- само защото, за благозвучие, ги наричат "информатори" ?!?
АКО УВЕДОМЯВАНЕТО-"донасянето"/"информирането" на държавни органи за извършени Престъпления или Нарушения е УКОРИМО деяние- то трябва да е укоримо ПО ВСЯКО чонешко ВРЕМЕ! Но, знае се, че УВЕДОМЯВАНЕТО-"донасянето"/"информирането" , НЕ само, че НЕ е било и НЕ е "укоримо деяние", но то е и /и ВИНАГИ е било!/ ЗАКОНОВОи гражданско-патриотично ЗАДЪЛЖЕНИЕ на всеки български гражданин- и в "ония" и в тия години!!!
......................................... ......................................... .......
НАКАЗАТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
........
Задължения на гражданите и длъжностните лица за уведомяване
Чл. 174. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данни за престъплението
......................................... ......................................... .........
ВЯРНО Е, че, нерядко, ДОНЕСЕНИЕТО на УВЕДОМИТЕЛИТЕ-"доносниците"-"информаторите" Е НЕГОДНО, или, че органът може и да злоупотреби с такова годно или негодно Донесение! Но това вече е ДРУГ въпрос- който изисква РЕВИЗИЯ, а НЕ отваряне и ПУБЛИЧНОСТ на всички досиета!!! КАЗАХ!

Редактирано от - paragraph39 на 27/10/2004 г/ 01:24:15

27 Октомври 2004 01:18

Кире, това е ясно на всички.
От отварянето на досиетата в момента имат полза единствено самите доносници.
Това е парадокса.
Те затова се мъчат да раздухат истерията и крякат най-силно. Еле пък такива нищожества като Отблъскващия.
***
Дето това им е единствения шанс да се качат пак на влака.

27 Октомври 2004 01:21

А в душата на нашето поколение място за мисли като "бръкнал Джимо в задника на Фичовщината" на един ред с "пъстрите цветя в душата", няма място. С което смятам, че сме далеч по-поетично поколение - без доносници, без компромиси, без държавни издръжки и възпитавайки децата си отлично.
*
И още, усмивката на нашето поколение свършва там, където започва мръсотията на защитниците Джимови. BTW, Джимо е достатъчно умен за да желае страстно защитници и почитатели като Фичо, нежели като "бъркащия задници". Но уви, животът му е низ от дребни копромиси (желая му да са само дребни) и единственото на което може да разчита е на горните.
*
Джимо, бъди мъж и поискай отварянето на досиетата - и за теб добре (излизаш от подозрение), и за бъдещето на България също.

27 Октомври 2004 01:21

Ми да речем, че сме ги загубили Ей на, забутали са се нейде пущините...

27 Октомври 2004 01:27

Нели, нали съм ти казвал, че с теб не дискутирам.
На теб човек може само да ти се радва.

27 Октомври 2004 01:28

Не, не е късно, всъщност едва сега у нас възникват условията за това – досега всички парламенти и кабинети блокираха процеса, лесно е да се сетим защо. Освен това служебният архив на ДС е непокътнат, а и оперативният може да се събере и дори възстанови от миркрофилми или да се изиска чрез международна правна помош от други страни, които имат копия. Централният партиен архив е също на мястото си. Има начини да се проверява информацията в едни архивни единици чрез други такива. С една дума – архивите не горят
*
Между другото дори Рyмъния ни изпревари по пътя на лустрацията. Това няма как да продължи.

27 Октомври 2004 01:30

КИРЕ,
/:/ "Ми да речем, че сме ги загубили Ей на, забутали са се нейде пущините..."
......................................... ......................................... ...................................
ТАКА, така!!! Точно както бяха "ЗАГУБЕНИ" в Народното събрание на Република България Списъците с подписите на над 500 ХИЛЯДИ бълтарски граждани, които искаха референдум и НЕзатваряне на блокове в АЕЦ "Козлудуй" !!!Наистина, може би най-добре ще е досиетата на ДС "случайно" да се "загубят" ЗАВИНАГИ!!! И по тази причина, да бъде обявено, че всичко, което се появи на Бял Свят, като досие, да се счита за ФАЛШИФИКАТ !!!

Редактирано от - paragraph39 на 27/10/2004 г/ 01:30:44

27 Октомври 2004 01:30

...и да въздишааа...до хълцанееее...

27 Октомври 2004 01:33

/:/ "Демони и досиета"
.................................
БЕЗ ДОСИЕТА-ЗА ДА НЯМА ДЕМОНИ ?!?
ИЛИ:
БЕЗ ДЕМОНИ- ЗА ДА НЯМА ДОСИЕТА?!?
ТОВА Е ВЪПРОСЪТ !!!

Редактирано от - paragraph39 на 27/10/2004 г/ 01:34:14

27 Октомври 2004 01:35

Ето как Фичо и неговата команда развалиха една добра дискусия, която се очертаваше тази вечер под Джимо. Дискусия като в ония времена, когато тия навлеци ги нямаше. Когато политическата злоба просто не беше бон тон, когато форумът искреше от остроумие.
Започвам да си мисля, че участват в този форум само за да принизят стойностни послания, които биха прозвучали тук. Да внушат злоба и нетърпимост.
Жалко. Джимо просто не заслужава това.

27 Октомври 2004 01:36

УуууФФф, даже на хубавото човек не може да се порадва ! ЯЗЪК за Джимо !

27 Октомври 2004 01:48

Казах ли ти Джимо. Наистина си заслужаваш това дето те замерят.Високо стоиш , надалеко гледаш , приказки с боговете си хортуваш.
А тук е земен ад.
Казах ти , че досиетата са чипа на чепа.Такава е гротеската.
Сега да ти кажа нещо и за демона на чипа на чепа.

Взаимоотношенията между хората са повече от прост секс.
Но?
С досиетата някой искат да го направят повече от просташки секс.
Демона в чипа няма да си сменят и ще продължат да си размахват чепа.
Затова.
Досиетата да се отворят.Но всички досиета.И тези на полицията-милицията.И тези преди 44 г., и тези до 89 год., и тези след 89 год.
И на ченгетата и на чифликчиите , защото България на плод и зеленчук я превърнаха.Аман от криви краставици и скапани марули.

27 Октомври 2004 01:57

Цитирах Шутц за да спася някак дискусията от това което пак стана.
Спомените не са самостоятелни - те са проекция на миналото в настоящето.
ДИ някак странно акцентира в спомените си актуалното. Това, което ги прави ... литература. Но спомените все пак не е литература. Те носят много повече лично. След 10 всички започнаха да преписват спомените, т.е. да ги правят нова, актуална литература.
Шутц междупротчим казва нещо много важно. Във всяка биография днешното не може да промени миналото. Тогда зачем извинения- миналото е необходима част на настоящето. Не се нуждае от извинение

Поезията в случая - в расказа на ДИ- е конструктивен прием, който хвърли различна светлина, светлина на настоящето върху сумерки прошлого. Но това осветляване не е ли опит да се промени миналото със задна дата, в контекста на настоящето, а?