|
26 Октомври 2004 21:59
Тази госпожа учителка още живее в двадесети век! Какво ли знае тя за тестовата система на оценяване?
Драги форумци, позволете ми да я "светна" с превод на част от тест...с условието, че е предназначен за по-големи ученици
ТЕСТ ПО ЧЕТЕНЕ
35 минути – 40 въпроса
Указания: В този тест има 4 откъса, следвани от няколко въпроса. След като прочетете даден пасаж, изберете най-подходящия отговор на всеки въпрос и попълнете съответния овал във формуляра за отговори. Можете да се консултирате с откъсите колкото често ви е необходимо.
Откъс І
ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА: Този откъс е адаптиран от разказа от едноименния сборник кратки разкази “Само малката кост” от Дейвид Хъдъл /© 1986 от Дейвид Хъдъл/
Дядо ми направи патерици.Здрави патерици, точно по размер. Радвам им се много и хуквам из къщата, като се подпирам на тях.
И веднага падам. Продължавам да го правя по няколко пъти на ден. Пада голямо блъскане в мебелите, чупене на разни неща, което кара членовете на моето семейство да дотичват тревожно при всеки шум. Дядо ми е забравил да сложи гумени тампони в края на патериците. Когато разбираме това - купуваме тампоните, поставяме ги и аз спирам да падам. Но дотогава наместената кост, която беше започнала да така добре да зараства, се е разместила и докторът отново ме праща в инвалидния стол.
Липсващите тампони на патериците са първият предвестник на особената семейна черта, която поради липса на по-добър термин, бих нарекъл “дефектна компетентност”. Ние от семейство Брайънт сме способни и умни хора, усърдни, интелигентни, решителни и с добри намерения. Внимателни сме в работата си. В края на краищата, дядо ми взе мерки на два пъти преди да направи патериците. Но обикновено правим по нещо не както трябва.
Четири години по-късно още по-ясно осъзнавам тази “дефектна компетентност”, когато замислям план да превърна стария обрасъл тенис корт в баскетболно игрище. Дядо ми винаги се е интересувал от разни планове и сега решаваме, че той ще измайстори кръговете за баскетболните кошове и ще ми помогне да направя таблá та към тях. Моя задача щеше да е почистването и подравнянането на терена. Така че аз започвам да скубя бурени и да сека малки диворасли дръвчета. Ние, Брайънтови сме известни с това, че като решим нещо, го правим.
Тогава дядо ми донася кръговете. Те са добре направени и добре конструирани. Висококачествена железарска работа за аматьори като нас. Но са два пъти по-големи от нормалните баскетболни кръгове.
Само му казвам, че са много големи. Нито съм неблагодарен, нито сърдит, нито много придирчив. Просто отбелязвам характеристиката на кръговете. Но чувствата на дядо ми са наранени. Не, той не може да ги направи по-малки и не, повече не е заинтересован да ми помага с таблата, нито с някоя друга част от моя план. Съжалява, че изобщо се е захванал с това. Това също е характерен белег на “дефектната компетентност”. Чувствителни сме към работата си, особено към тази част от нея, която е сбъркана.
Двайсет и осем години след баскетболните кошове, в работата ми дават нов офис с изглед към езерото. Има обаче едно условие – трябва сам да си направя библиотечния шкаф. Започвам да планирам с ентусиазъм. Това е друга не толкова вредна семейна черта – готовността, с която правим планове. Меря, гледам рафтовете на другите колеги, намирам човек да ми помага да монтирам конзоли на стените.
Точно в момента когато изрязвам отвор в една от вертикалните дъски, за да стигам ключа за осветлението, изведнъж се сещам за дядо си и за баскетболните кръгове. Капчици пот избиват по челото ми – ще объркам тези рафтове точно както дядо ми преди мен би ги объркал. Със сигурност изрязвам отвора не където трябва.
Докато работя, през цялото време чакам да видя откъде ще дойде издънката. Представям си какво ще говорят колегите ми за мен по коридорите. Знаете ли, че Брайънт е монтирал библиотеката си накриво? Знаете ли, че книгите изобщо не отиват на цвета, с който е боядисал рафтовете? Но издънката така и не се появява. Боядисвам рафтовете в червено и те изглеждат добре. /Дядо Брайънт веднъж боядиса в жълто цял ред еднофамилни къщи, които той беше построил./ Боядисвам един стол в синьо и червено и макар да изглежда малко глупаво, все пак отива на синьото на килима и на червените рафтове. Не е толкова впечатляващо, колкото очаквах, но пък коя ли гледка е? Ние, съставителите на планове сме свикнали нещата да не изглеждат толкова добре, колкото сме ги замислили. Нашият възглед за света включва термина “непълна перфектност”. Но тя е състояние на света и следователно не е повод за съжаление, докато “дефектната компетентност” идва от характера и често е причина да ходим намръщени и с наведена глава. Три месеца по-късно, когато се опитвам да спра парното в офиса си, откривам, че съм сложил една от вертикалните колонки на библиотеката много близо до радиатора и не мога да завъртя крана. Значи издънката си е била там през цялото време, но в случая бях облекчен да я открия. В края на краищата – нали съм внук на дядо си!
1. Откъсът е написан от гледна точка на:
A. Неидентифициран разказвач, който проследява във времето връзката между едно момче и неговия дядо.
B. Двама членове от едно семейство, които откриват тяхна обща черта чрез съвместни дейности.
C. Възрастен човек измъчван от спомените за обърканите послания, които е получавал в детството си от по-възрастни роднини.
D. Едно момче и мъжът, в който то се е превърнало, размишляват върху случаи/инциденти илюстриращи една семейна черта.
2. Кое от следните твърдения най-добре разкрива подхода на автора при представяне историята на разказвача – неговите разкрития за себе си?
F. Разкрива как разказвачът осъзнава черта от своя характер през бленда от лични размисли и сцени от младостта и зрелия му живот.
G. Започва веднага да говори от името на разказвача за откриването на тази черта и продължава със сцени, които показват как е станало откритието.
H. Описва физически подробности от сцените и обобщава тяхното значение с едно заключително твърдение от името на разказвача.
J. Използва диалози изпълнени с напрежение, с които да ни посочи какво изпитва вътрешно разказвачът.
3. Всеки от трите плана/проекта описани в откъса разкриват:
A. Задълбочаващият се антагонизъм между дядо и внук.
B. Грешките, които допуска разказвачът и неодобрението на другите, което тези грешки му носят.
C. Че такива инциденти подготвят почвата за проявление на характерната черта на семейство Брайънт.
D. Че разказвачът е решен да не бъде неблагодарен, сърдит или прекалено придирчив.
4. Отношението на момчето към задачата да превърне тенис корта в баскетболно игрище може най-добре да се опише така:
F. Неохотно, докато планът на дядо му не го вдъхновява.
G. Ентусиазирано, докато грешката на дядо му не ги поставя и двамата в неудобно положение.
H. Неспокоен, докато не открива, че грешката му не е фатална.
J. Раздостно възбуден, докато не си спомня, че дядо му е слаб в плановете.
5. Както е описан в случая с баскетболното игрище, дядото най-добре може да бъде характеризиран като:
A. Уверено оптимистичен, а после детински сърдит.
B. Очарователно търпелив, след което нарастващо обвинителен.
C. Постоянно окуражаващ, въпреки временните неуспехи.
D. Словесно отбранителен, след това мълчаливо извинителен.
6. Въпросът “Знаете ли, че Брайънт е монтирал библиотеката си накриво?” ни помага да установим, че разказвачът се притеснява, защото:
F. Колегите му са открили неговата некомпетентност и това е станало тема за шеги в офиса.
G. Колегите му недоволстват, че му е даден хубав офис и го наказват като му се подиграват.
H. Той се страхува, че некомпетентността му е толкова очебийна, че ще го направи обект за присмех сред колегите.
J. Криво монтираните рафтове му напомнят, че както дядо му, така и той не може да скрие грешките си.
7. От информацията във втория параграф /редове 4-12/ се разбира, че семейството реагира на грешката на дядото с патериците по следния начин:
A. Намира подходящ изход от ситуацията.
B. Прехвърля вината върху разказвача.
C. Похвалват го, за да прави по-успешни планове.
D. На първо място поправят това, което не е било наред.
8. От 6-ти параграф /редове 36-46/ е логично да се заключи, че твърдението “баскетболните кръгове не могат да се направят по-малки” /ред 40/ е:
F. Факт, заявен от дядото извинително.
G. Мнение, заявено от дядото с възмущение/негодувание.
H. Изявление, което прави разказвачът, за да унижи роднината си.
J. Заключение, до което стига разказвачът след усилена работа.
9. Най-логично е да се заключи, че откритието на разказвача, че е направил грешка при поставянето на библиотечните рафтове е за него източник на:
A. Неудобство пред колегите, които са очаквали това да се случи.
B. Утеха, защото разкрива обща семейна черта.
C. Раздразнение, защото ще е необходима поправка, която ще стане трудно.
D. Облекчение, защото му дава извинение да потърси помощта на колегите за довършване на работата.
10. В последния параграф е направено сравнение между “непълна перфектност” и “дефектна компетентност”. От гледна точка на разказвача тези две състояния са различни, защото едното е:
F. Източник за съжаление а другото – източник на гордост.
G. Едното е базирано в семейството, а другото е характерно за самата личност.
H. Присъщо за заобикалящата ни действителност, докато другото е присъщо на индивида.
J. Знак, че индивидът може да подобри света, докато другото – че индивидът не може да го направи.
|
27 Октомври 2004
Еееееее, аз искам да попитам госпожата, колко съчинения - разсъждения е написала в учителската си кариера?!?
На въпроса ми, какво означава това, след дълго мънкане, получих отговора: с повече епитети??? - глупости на търкалета 
