Четири години след политическото си крушение и загубата на властта Иван Костов продължава да отдава команди, макар подире му да няма армия. Като влюбен в ролята си актьор, който отказва да излезе от образ. По-самотен отвсякога, но все тъй уверен в себе си. Преди четири години Командира призова другите да се извисят до него, а той щял да остане като знак в пространството - за да обозначава верния път, по който е водел народа. Днес думите му са изгубили пророческата си многозначителност. Времето заглуши костовистките мантри за "най-успешното демократично правителство", за "успешната приватизация", за "стратегическите инвеститори"... Пътем сините загубиха и монопола върху евроатлантическата кауза. Мълчанието на Костов, замислено като "оглушително" насред общата врява, само за няколко месеца задрънча като самопризнание. От проговарянето си също не успя да направи събитие. Да,
остана на място, но като пътен знак,
задминат от събитията и времето.
Усетил опасността от пълното забвение, бившият премиер спешно набеляза серия от мерки. Спорното наследство на кабинета Костов бе джиросано на СДС, а Командира си създаде ново, еднолично дружество, очистено от предишните грехове. Четири месеца преди парламентарните избори лидерът на малката, но свръхамбициозна партия ДСБ е силно обременяващ партньор за всички политически играчи. Диалогът му с Надежда Михайлова и Петър Стоянов е невъзможен. Софиянски му се зловиди като "помияр", ДПС са отколешни врагове и "ченгета", НДСВ и царят отскоро изместиха БСП като враг номер едно.
Остават само Мозер и Праматарски, но и те пазят спомена за авторитарния уклон на бившия премиер. Впрочем и двамата са наясно, че съюзът с Костов автоматично им захлопва вратите към всички останали потенциални партньори. Пред Мозер стои и чисто морална дилема. Ако приеме протегнатата ръка на Командира, ще изневери на земеделската кауза, около която са на път да се обединят няколко раздробени земеделски формации. Не е изключено да предизвика и разцепление в собствената си партия, която гласува на последния си форум за предизборен съюз със ССД и ВМРО. Прекалено тежки последици от венчавката с един, при това бивш, Командир. Колкото до Праматарски, да напусне Мозер, за да отиде при Костов, е като да скочи от трън та на глог предвид електоралната тежест на двете партии. В коалицията БЗНС-НС решаващата дума ще е на земеделците, тъй като те имат повече да губят. Въпреки лиричните изповеди на земеделската прима колко близка се чувства до Костов през последните седмици предпочитана компания за нея са Софиянски и Каракачанов. В крайна сметка определящ за коалиционната политика на БЗНС ще се окаже личният момент. В политиката всичко е лично.
Последната "революция" в парламента само засили самотата на Командира. За няколко дни бившият премиер се самоназначи за говорител на "обединената" опозиция "Орел, рак и щука". Направи го с нескрито удоволствие от
мимолетната илюзия за възможен реванш
Над царя и онези, които го асоциираха с "разбитите авари" след изборния му крах. И за които той се присети преди седмица в телевизионния ефир. В очите на Командира за кратко пробляснаха познатите искрици от предишния му, площаден революционен плам. Само че този път "революцията" не успя, а привържениците на Командира изгледаха критично горчивата му целувка със Станишев.
Залутан в лабиринта на своето високомерие, Костов няма възможен ход. Ако не влезе в следващия парламент, т.е. ако загуби имунитет и политическо влияние, след още четири години пътният знак ще ръждяса напълно. Заклинателната лексика на Командира ще излезе от употреба под напора на по-цивилизования еврожаргон, а днешните му врагове междувременно ще придобият тежест. Времето ще подрони и електората на ДСБ, който се родее с "червените бабички".
Затова Костов бърза. Без да подбира средствата за спечелване на съюзници. И тъй като отказва категорично да се коалира с "предателите" от СДС, камо ли с "помиярите" на Софиянски, Командира поведе жестока битка за сърцето на г-жа Мозер. С усърдното си гонение срещу другия кандидат-жених на БЗНС лидерката - Софиянски, прокуратурата се превърна в обективен съюзник на Костов. Тя е и последното упование на костовистите, защото скоропостижна смърт на ССД ще направи бракът между БЗНС-НС и ДСБ неизбежен. Неслучайно сближаването между Мозер и Софиянски съвпадна с терористичната акция на Костовите общинари срещу кмета. Шестима от шейсетима му поискаха оставката. Не може да им се отрече завидната борбеност.
При настоящото съотношение на силите на Командира му остава един последен, патетичен ход - красива смърт на барикадата - самостоятелно участие в изборите. Това ще е крайно рискован политически ход за твърде прагматичния икономист Иван Костов. Затова пък е толкова месиански...
|
|