Преди време в евтин софийски ресторант произлезе ей такъв скандал. Слабо пийнал неудачник резюмира поредното си потопяване към социалното дъно с глуповатото заявление: "Поне спя спокойно!" "Ти действително спа!", кипна също слабо пийналата му жена и го удари със солницата. Келнери и бодигард изведоха съпрузите на улицата и ги натириха да... спят.

Горе-долу това се случи и горе-долу тъй го бях описал тогава. Малко преди Зарезан, почти десетилетие след онази солница и вече в другия век мъжът от случката ме засече на автобусна спирка: карал я някак, жена му от години е в Испания, да благодарим на Бога, рече, че сме живи. От нямане за какво да говорим попитах как е сега със съня. Засмя се: каквото има да ти се случва, то ще те намери и насън. Усмивката му бе горчива - точно като спял (спокойно, разбира се), в дома му влезли бандити и изнесли, каквото намерили.

Може би от това човекът бе отворил очи. Неизвестно докога. Защото добрият сън все още се смята достатъчна награда за отказа от далавери и съучастие в епохата на първоначално разпределяне на капитала. Тази награда обаче се падна на малцина. Мнозинството от кандидатите да спят спокойно поголовно изгубиха съня си от откритието, че са наказани за своята порядъчност. Чистата съвест славно ги изигра: остави ги да спят, докато другите (дето сън не ги ловеше) си разделиха страната.

Но наивният опит да се избяга от изпитанията на времето излезе поразително безплоден. Борбата не само за власт и положение, не само за имоти и за милиони - борбата само за насъщния дори се оказа прекалено мазна и нечиста. Едното оцеляване е низ от тъпи компромиси, от премълчавания и съглашения.

Изпитаната гледна точка на българина да не се "забърква"



този път му организира зловеща шега



Трябва да признаем, че без тази ни страст към здравия сън никой не би дръзнал да предприеме епичния грабеж и съсипия по нашите земи. И не би успял да прати толкова българи на дъното.

А от това и дъното на живота вече не е същото.

Според нашите представи (и в действителност) доскоро там се разполагаха всякакви деградирали типове, престъпници, авантюристи, аферисти. В техния свят имаше насилие, нечистотия, смрад, груб алкохол, прогнили чувства, примитивни или никакви радости. Днес те вече са на много по-висок етаж от честните, изучени, но смазани от живота хора. Хората на дъното в наши дни не са престъпници и аферисти. Онези сега са в светски салони, в първокласни заведения, в скъпи курорти, по воаяжи и балове, нерядко - в бордове и журита. Днес те се гнусят от вида и бедността на честния човек, днес той разваля настроението им при посещение или среща: с изписаната на челото му нужда, с износените си дрехи и с печалния си облик, лишен от ведрост и оптимизъм.

Преди човекът извън закона (или по ръба на закона) живееше рисковано и драматично: трябваше да се маскира, да пази поведение и като сгази лука, да бяга и да се спасява. Днес той самият е по петите на мирния гражданин, репресира го в дома му, в колата му, в тролея, в кръчмата (ако въобще мирният гражданин може да влезе в кръчма), на работа (ако гражданинът има работа). От юмруците му, от бухалката и куршумите му, от партийната му и от икономическата му преса няма нито едно сигурно място в страната. Да не говорим за авантюристите със сан и униформа, с власт и положение или дори просто с една стоп-палка в ръка. В милион ситуации от живота



почтеният човек е вкаран в ъгъла



И знае, че при всяко позоваване на чест и съвест ще го цапнат със солницата. И не само.

Понякога го терзае въпросът: как така е потънал, след като този вид гражданин днес няма никаква тежест в обществото? Ами че това не отговаря не само на традицията, но и на гравитацията! И другият, по-отровен въпрос: ако при чиста съвест спиш спокойно, то когато спиш, съвестта ти остава ли чиста?

Другите, горе, поне това не ги мъчи. Всички знаят поради что са изплували...



Инак нещата не са чак такава загадка



Закон на джунглата - обичаха да казват преди време, без да навлизат в подробности. Така и не го разучихме този закон на джунглата. Не се подготвихме, изненада ни. Обаче, както е при всеки закон, и при този непознаването на закона не е оправдание.

Интересно как в действителната, а не в преносната джунгла гледат на всичко това. Как протичат там нещата? Има ли някаква поука от първа ръка? А нещо по болния наш въпрос за чистата съвест, за спокойния сън и за дъното на живота? Засега само една африканска поговорка хвърля известна светлина по темата. Поговорката гласи:

"Дори когато се давиш във водата - ти пиеш от нея."