|
20% от разходите по държавния бюджет за тази година ще отидат в тези ведомства. Всъщност 2005 г. в никакъв случай не прави изключение и от всички последни поне 10 години, в които относителният дял на сумите, отивали в тази посока, е почти същият.
Не е никак малко, когато една държава отделя 1/5 от целия си бюджет за сигурност. Даже похвално, говори добре за държавата.
Но тук въпросът защо милиард и половина пак не стигат, Бойко Борисов отново се оплака, че полицията мизерства, че РПУ-тата са в окаяно състояние. Което и хората го знаят. Нашите органи за сигурност продължават да разчитат на дарения от чужди държави. Единствено наскоро не се е чувало местен мафиот да плаща бензина на местната полиция.
Това дава основание на данъкоплатците
да се интересуват за какво точно се харчат тези огромни суми
Харченото на пари в тези структури е почти изцяло засекретено. Нещо недопустимо за едно демократично общество. Но дебатът къде отиват средствата не може да бъде избегнат.
Още миналата година парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред повдигна въпроса за това как се харчат отпуснатите пари, защо те не се планират и разбиват по структури и поради каква причина разходването фактически не се контролира. Това обаче се случи покрай поредното шумно изслушване на ръководството на МВР и на шефовете на служби за поредния гейт и затова този проблем мина някак незабелязано.
А и депутатите като че ли странно намалиха натиска върху ведомството в тази посока. Сега проблемът с харченето на парите в МВР се вади спорадично. Наскоро той беше изваден на показ от депутатката от Коалиция за България Татяна Дончева по време на форум на Центъра за изследване на демокрацията, на който бяха показани ясно разминаванията между оптимистичните полицейски статистики за извършваните престъпления и далеч по-притеснителното действително положение. Тя постави въпроса за
необходимостта от програмно-целево съставяне на бюджета,
за да е ясно за какво се харчат пари. Дончева предложи вариант, според който регионалните дирекции на вътрешните работи и отделните национални служби да имат самостоятелни бюджети. Нещо, което според нея ще разбие принципа, по който бюджетът на МВР е едно глобално число, от което глобално се вадят пари за заплати, материално-техническо снабдяване и т. н. Всъщност същата депутатка бе в основата и на още един спор покрай бюджета на вътрешното ведомство - за това колко от него отива за заплати и колко - за всичко останало. Преди година и половина тя заяви, че 81% от парите на ведомството отиват именно за заплати, а от останалите 19% заминават за обезщетения при пенсионирането на служители от системата. Министър Петканов не отрече данните, само уточни, че от ония 19% се плащат и бензин, резервни части, техника, сгради.
Но сега той твърди, че за заплати отиват само 55%. Дори само тези разминавания показват, че има нещо сбъркано във финансирането на МВР.
Няма яснота колко пари отиват за използването на специални разузнавателни средства, агентура, за съществуването и поддържането на фирми, за консумативи. При това
никой не е наясно и колко пари
всъщност събира МВР например от такси
Та в това ведомство се събират десетки милиони от документи за самоличност, гранични такси, за разрешителни за оръжия и за още куп неща.
Проблемен е и бюджетът на Министерството на отбраната и на армията. Достатъчни са дори само два факта. Числеността на ведомството и на войската намаля с хиляди, а пък отпусканите пари продължават да се качват. Може би въпросните суми се пренасочват към ново въоръжение.
Дори повърхностен поглед сочи, че това не е така. Защото например за 2005 г. за МО са отпуснати 833 826 000 лв. Изрично е посочено, че за текуща издръжка ще отидат 739 826 000, само 90 млн. лв. ще са за инвестиционни разходи, а едва 4 млн. лв. ще са за разходи за научноизследователска и развойна дейност.
Подобна е ситуацията и в НРС и НСО. От една страна, те продължават да работят в законов вакуум, а от друга, бюджетите им непрекъснато се увеличават при непълно неясни критерии. Разбира се, че е необходимо по-качествено разузнаване и по-сигурна защита на държавните мъже, което означава почти сигурно и повече пари.
Но е повече от задължително даването на по-големи суми да става при ясни правила, при отчетност - поне пред парламента, и при задължително обвързване с ефективност и с конкретни резултати.
В този сектор всички обществени поръчки са секретни - което означава напълно неконтролирани.
Наближават избори. Част от битката с престъпността се състои в това да се обвърже даването на парите с крайния резултат. Партиите, които се канят да управляват, няма да загубят обществена подкрепа, ако насочат усилията си именно в това.
Парите за сигурност
1996 г. - 116 371 000 лв.
1997 г. - 163 714 000 - нарастване в сравнение с предходната година с 40%
1998 г. - 256 682 000 - нарастване с 56,8%
1999 г. - 334 282 000 - нарастване с 30,2%
2000 г. - 459 145 000 - нарастване с 37,4%
2001 г. - 527 207 000 - нарастване с 14,5%
2002 г. - 624 770 000 - нарастване с 18,5%
2003 г. - 693 405 000 - нарастване с 11%
2004 г. - 722 960 000 - нарастване с 4,3%
2005 г. - 779 700 000 - нарастване с 7,8%
Разходи за "Отбрана и сигурност"
- 2001 г. - 1 259 920 500 лв.
- 2002 г. - 1 346 982 400 лв.
- 2003 г. - 1 446 797 200 лв.
- 2004 г. - 1 515 144 300 лв.
- 2005 г. - 1 619 431 000 лв.
