:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,702,623
Активни 642
Страници 13,553
За един ден 1,302,066
Трилър

Лукреция Борджия от Добрич

В битка за нова любов, ново щастие и наследство Румяна Савова прави три неуспешни опита да отстрани съпруга си. Най-напред подхожда по български - с татул, после по холивудски - с килъри
Снимки: Светослав Ковачев
32-годишна, русокоса, симпатична дама. Никой не би предположил, че зад невинната външност се крие същинска Лукреция Борджия.

Завръзката на историята е прозаична - Румяна Савова от Добрич среща нова любов и съпругът й Стамен става досадна пречка пред щастието. Вместо да поиска развод обаче, тя решава да ликвидира мъжа си. Опитва се да го отрови. По български - с татул. Стамен обаче оцелява. Но Румяна не се отказва лесно и търси наемници да го убият. Удря на камък. И стига до съдебната зала.

Това е накратко битието на Лукреция от Добрич. За разлика от дъщерята на кардинал Родриго, вдъхновила Байрон, Юго и Доницети, историята на добричката отровителка засега е описана само в прокурорски обвинителен акт. Какво пише в него?



------

Румяна и Стамен се женят през 1991 г. Малко по-късно им се ражда син. Отстрани изглеждат идеалното семейство. Но само 2 години след сватбата отношенията им се влошават. Румяна намира и нов обект на чувствата си - полицай. Срещат се тайно. Но на жената играта на криеница й омръзва и започва да крои планове да се отърве от Стамен.

През 1999 г. Румяна започва да ходи при гледачка. Разпитва я как може да отрови мъжа си. Интересува се дали татулът ще свърши работа. Гледачката се опитва да я разубеди. Съветва я да се разведе, обяснява, че трудно ще намери татул по полето. Румяна обаче не се отказва. Няколко дни по-късно се хвали на гледачката, че се е сдобила с отровното растение, смляла е зърната му и слага в кафето на мъжа си. Но той все си е жив.

Една декемврийска вечер, докато детето им лежи оперирано от апандисит в добричката болница, Румяна разказва на Стамен, че е ходила при гинеколога си и има проблем. "И ти си заразен", обяснява жената и му дава 5 зелени желатинови капсули с инструкция да ги изпие през 15 минути. Савов се прибира и сяда да вечеря. С храната започва да взема и капсулите. Пие ги с айран. После гледа мач и си ляга. След два часа се събужда. Сърцето му бие учестено, има световъртеж, погледът му е разфокусиран, отпаднал е. Едва успява да стане и да се добере до банята. В семейството му има болни от диабет и той предполага, че е изпаднал в диабетна кома. Прави си тест - няма увеличение на кръвната захар. Устата му е пресъхнала и той пие много вода. Сутринта мери кръвното си. Оказва се, че е много високо. Решава да отиде на лекар, но намира време едва привечер. Лекарят му е познат, преглежда го, но заради късния час не му прави никакви изследвания. Съветва го да спре цигарите и кафето. Стамен пита Румяна дали пък причината не е в хапчетата. Тя категорично отхвърля такава версия. Убеждава го, че му е дала просто витамини.

Година по-късно обаче съдебните експерти установяват, че в зелените капсули е имало стрити на прах семена от татул. Хапчета са открити в дома й. Количеството, което Стамен е погълнал, е било достатъчно да го убие. Спасява го айранът - млякото забавя и частично възпрепятства усвояването на приетата отрова. И по ирония на съдбата точно Румяна го е имунизирала срещу татула с малките дози, които сипва преди това в кафето му.

По-късно пред съда Стамен казва, че не се усъмнил за хапчетата, защото е мислел само за оперираното им дете. "В края на краищата съпругата ми ги дава, а тя е медицинска сестра. До този момент съм й имал огромно доверие", обяснява съпругът.

"Директно каза, че иска да отрови мъжа си. Сподели, че е ходила в два часа през нощта да бере татул с колата си. Ставаше въпрос и за живак. Казах й да спре, че я виждам зад решетките", разказва пред съда гледачката Керанка. Експертите по делото установяват, че отравянето на Стамен е било втора към трета степен.

Неуспяла с план А, Румяна



преминава към план Б - наемни убийци



Свързва се с приятелката си Ивелина, която живее във Варна, и я моли да намери някой, който да ликвидира Стамен. Ивелина се сеща за Иван, който наскоро е излязъл от затвора и се хвали, че е убивал. При една случайна среща с него му казва, че една приятелка има нужда от човек, който да свърши една по-особена услуга. Иван веднага схваща какво се иска от него и се съгласява.

Срещата е в кафене в Добрич през ноември 2001 г. Румяна не се церемони. Веднага разяснява на Иван какво иска, подмята, че цената няма значение. Готова е да даде 10 000 долара, но Стамен да е ликвидиран до Коледа. "Трупът трябва да се намери лесно, за да мога да получа наследството", хладнокръвно говори жената. Предлага на Иван и снимка на мъжа си, но той не я взема. "Имам си свои начини да проверя каквото ми трябва и да свърша работата", обяснява той. След това Румяна започва често да се обажда на Иван и да го информира за действията на Стамен, иска да го улесни максимално.

Всъщност Иван няма никакво намерение да убива Стамен. През цялото време си



мисли, че полицията му е заложила капан



Въпреки това моли Ивелина да каже на приятелката си, че му трябват 500 долара, за да си купи пистолет. Обаждането на Румяна не закъснява. При срещата обаче Иван не взема парите, решава, че са белязани. Телефонният терор на Румяна не спира. Тя вдига и мизата. Иска само едно - Стамен мъртъв. Иван решава да приключи с нея и затова сменя номера на телефона си и Румяна губи връзка с него. Но не и желанието да се види вдовица.

(Продължението на драматичната история четете утре)
 
В борбата за щастие Румяна Савова не подбира средства.
22
6497
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
17 Февруари 2005 22:55
Понякога агонията, наречена "семейство", наистина става нвепоносима. Жената на чичо ми след години тормоз го изварди да спи и го заля с котел вряла вода. Той оживя по чудо, а тя лежа няколко години в затвора. И двамата са на онзи свят. Сигурно отделно.
17 Февруари 2005 23:53
фък... много интересно... щавен чичо...
а пейпърът станал един жлът, жлът...
18 Февруари 2005 00:41
Специално въздържайки се от мнение по въпроса с "правотата" и "кривотата" на съда и госпожата - имам един простъчък въпрос:
КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТАЗИ ЖЪЛТА ХРОНИКА В "НАБЛЮДАТЕЛ"?
18 Февруари 2005 01:48
Зхалко е че има мораторюм варху смартната присада.

Редактирано от - bot на 18/2/2005 г/ 10:47:02

18 Февруари 2005 01:59
Архиман, има и по-оптимистични такива истории. Тук на близо живее една жена, която преди десетина години също така издебна мъжа си, но с ловната пушка... Не е прекарала в затвора и две години.
18 Февруари 2005 03:25
В борбата за щастие Румяна Савова не подбира средства.

Не "борбата за щастие", а алчността за имоти и първичността на битовата простотия от околовръстното.
*
А наистина - Какво прави тази тема тип "Искрено и лично" в "Наблюдател" ?
Този, който иска да чете за неподозираните възможности на битовата простотия няма да си купи "СЕГА" и въобще няма да разбере за статията, а ще даде стотинките си за някой жълт парцал, където не само баба ще изнасили войник, но и извънземни коза...
Уважавайте читателите си.
18 Февруари 2005 05:59
Никой не би предположил, че зад невинната външност се крие същинска Лукреция Борджия.
Появата на тези квалификации в няколко централни вестника точно преди процеса е меко казано проява на много лош вкус . Същите тези вестници са много чувствителни когато става въпрос за подобни изказвания преди друг един процес в Либия. И когато приказваме как в Либия публиката е заблудена - добре е да си даваме сметка че не сме имунизирани в това отношение. Дали е права или не авторката на статията няма никакво значение. И в двата случая тя е много далеч от от всякаква журналистическа етика.
Между другото, колкото и гръмогласно да защитаваш една теза - ако самия ти не я спазваш фактически работиш против нея.
18 Февруари 2005 06:48
Наистина, какво прави тази тъпа, жълта семейна историйка в "Наблюдател"? И що не е в някой гнусен вестник за тъпоидални квартални дебили, изпълзели на припек алкохолизирани кретеноиди и комшийски клюкарки, суркащи чехлите си по коридорите на панелките? Що ли ме научи мама да чета?
18 Февруари 2005 09:45
Тая жена думата развод чувала ли е? Аз бих я наказала да пие същите хапчета и да "живее" щастливо.
18 Февруари 2005 10:34
Ще трябва да скрия тази статия от жена си.
18 Февруари 2005 12:17
През тоя ми е за селските изпълнения на някоя си. Хора разни - ако го беше шибнала с брадвата по главата щеше успешно да го утрепа, ама и да я съдят за убийство.
Друг е въпросът: Това ли е тема за "Наблюдател" в СЕГА ?
Все по-често срещам тук писания, които приличат на препечатки от "ШОК" ... Толкова ли е масово изкретеняването ?
Лошооо....

Редактирано от - Старшината на 18/2/2005 г/ 12:19:45

18 Февруари 2005 12:20
Статията , пък и самата случка, си е точно за рубриката Наблюдател.
За съжаление напоследък случаите на семейни измами, грабеж на крупни суми, опити за морално и/или физическо ликвидиране на съпруга от страна на съпругата у нас растат лавинообразно. Парадоксален факт, който добре се знае от съдиите и затворения кръг на потърпевшите и техните близки.
Може би защото в законите ни все още отношението към брака и проблемите му е съвсем "социалистическо", т.е. пренебрежително? Кой знае...

Редактирано от - Dedovec на 18/2/2005 г/ 12:23:57

18 Февруари 2005 12:56
Dedovec, това не беше ли рубриката за коментари и анализи ? Иначе - де разликата с последната страница на "Труд" (ама там имат - анализи) ? Е, ако си любител ...
18 Февруари 2005 14:19
Старши,
Труп/Труд и анализи?!
18 Февруари 2005 14:35
Ами рубриката им е такава ... А на писанието не му е мястото тук. По-добре да показват цици на цяла страница
18 Февруари 2005 15:23
Старши що пък не?
Тя дамата инак си е симпатична и определено фотогенична!
Е не е по цици, но и така я бива да украсява всяка вестникарска страница!
Едно време имаше в ЦУМ табла със снимки под заглавие "Пазете се от тях" , коментарите и анализите не бяха дозволени...
18 Февруари 2005 15:24
Какво се гнусите от историята?! Съвсем си е за наблюдател. Класическа престъпна схема, приложена в отношенията мъж-жена. Тази добричлийка е феномен - вижте я как говори, какво хладнокръвие. Вие само за Буш и Сакса ли искате да четете?!
18 Февруари 2005 15:40
Свободата на българина
.........................
Петър Атанасов

Години наред българинът свикна да приема западната цивилизация като пример за подражание. Приемал е, че всичко, което присадим отвън, без проблеми ще се прихване у нас. Но се оказа, че така не става. А, като не става, нашенецът започна да се гневи, без да знае точно на кого.
След това гневът прераства в нещо друго. Мнозина го наричат освободеност. Впрочем, както и да го именуват, явлението е доста жалко.
Примери колкото щете. В последните години на миналия век рязко се отворихме към света. Почти една осма от българите вече населяват държави от двете страни на Атлантическия океан. Там нашият, може би бивш сънародник, мирно и съвестно разбра, че трябва да спазва законите на онези подредени демокрации. Разбра, че в тези държави има железни правила и в тях забраните са повече, отколкото в някогашна тоталитарна България. У нас обаче и властващи, и подвластни не искат да въведат тези правила, въпреки че взаимно си проглушиха ушите, че сме се запътили към Европа.
Каква Европа, бе хора? Правите ли разлика между Европа и Европейския съюз? Ние сме вече над 1300 години на континента Европа. Но тук, в тази наша европейска страна сме превърнали градовете и селата си в кочини. Дотолкова сме свикнали с мръсотията по улиците, с разнебитените си сгради, с изпотъпканите си градинки, със затлачените си реки, с безбройните си бунища, че сме приели всичко това като част от собствената си кожа. Петнадесет години палим поля и планински гори, като се лишаваме от собствения си кислород, произведен от тези гори.
Със същия талибански хъс унищожаваме манастири, параклиси, древни градове, гробници, природни забележителности под нехайния поглед на ред правителства. Разстрелваме редки животни, обезличаваме уникални пещери. Все едно, че още утре ще се изселим от тази територия, ще я напуснем.
И, колкото и да е странно, наричаме това си поведение свобода. За свобода, впрочем, приемаме и нежеланието да съхраним традициите си. Свобода, явно е, че знаем повече за Хари Потър, отколкото за Хитър Петър. Свобода е да не познаваме собствения фолклор, а да изпадаме в екстаз пред чалгата - впрочем, жалка имитация на оригиналната циганска и сръбска музика.
Вярно е, че междувременно непрекъснато ни се натрапваха различни модели на съществуване и поведение от социолози, политолози, политици. Та накрая с благодарност трябваше да разберем и че интернет културата, гей културата, мутрокултурата, биг брадър културата са символите на заветното общество, към което се стремим. Дали?


18 Февруари 2005 15:44
"добричката отровителка"
18 Февруари 2005 16:54
При смърт наследява всичко, а при развод - не се знае какво ще получи, по -точно тя знае точно какво ще получи и това не я устройва. Всъщност пак всичко опира до пари, като всичко останало.
18 Февруари 2005 19:25
Браво Paragraf !!!!! Шапка ти свалям!!!
18 Февруари 2005 20:17
Това не е истината, която изнася тази платена журналистка. Това е версията на съпруга, който е работил с фирмата от нейно име с пълномощно и има акт на нейно име от даначните за 541 000 лв. От ареста тя не може да се защити при данъчната проверка и акта е на нейно име. Доказателствата по делото са манипулирани.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД