|
- Г-н Божилов, защо "Глобална България" започна диалог с правителството точно за усвояването на парите от еврофондовете?
- Последното събитие, което "Глобална България" инициира, е за начина, по който може да се институционализира контролът, който гражданският сектор да осъществява върху програмирането, мониторинга и последващата оценка на усвояването на еврофондовете. То е завършек на процес, който траеше повече от една година. Целта бе да се увеличи ефективността на усвояването на европарите от обществена гледна точка. Това е особено актуално в момента, когато се очаква удвояване и дори утрояване на общия обем на средствата, които България ще продължава да получава от предприсъединителните фондове. И затова сега е моментът, когато трябваше да се реши такова нещо.
- Как оценявате усвояването на средствата до момента?
- Ние не сме правили специална оценка на степента на усвояване. По-скоро поръчахме на експерти да изследват опита по организацията на взаимодействие между гражданското общество и правителствата на страните, които са се присъединявали към ЕС, за да намерим най-добрия опит за това взаимодействие и той да бъде приложен и в България.
Направихме изследването преди една година и то беше представено на първия ни семинар на тази тема. Тогава отправихме предложение към правителството, че е добре да се осъществява институционален контрол. След това започнаха дебати по темата. На последната ни среща получихме категоричното съгласие на вицепремиера Пламен Панайотов и финансовия министър Милен Велчев за институционализиране на тази форма на контрол и партньорство.
Всъщност задачата ни беше ограничена до това да убедим двете страни - гражданския сектор и правителството, че е добре да има такава форма на контрол.
- Това до какво ще доведе?
- До няколко неща. На първо място до по-добро планиране и мониторинг. Защото в неправителствения сектор има много организации, които имат изключителна експертиза в тази насока. Ще цитирам само няколко - Центъра за изследване на демокрацията, "Отворено общество-България" и много др., които могат да приложат опита си на друго ниво - на ниво държавно планиране и осъществяване на програмите по усвояване на евросредствата. Това е едната посока. Другата е допълнителната прозрачност на процеса, която участието на неправителствения сектор ще осигури. Както медиите имат своята роля да осветяват реалното положение и развитие на тези процеси, така от гражданския сектор със своето пряко участие там ще ползват това като допълнителен стълб за публичност и за демонстриране на откритостта и спазване на обществения интерес в цялата процедура.
- Имаше спорове за усвояването на европари от регионалното министерство...
- Мисля, че подобни конфликти могат въобще да не възникват, ако още от самото начало на процеса има прозрачна и ясна процедура.
- Има упреци към "Глобална България", че иска да участва в разпределение на средства от различните европейски фондове...
- "Глобална България" не е участвала, не участва и няма да участва в разпределение на пари от фондовете. Целта ни е само да се осигурят прозрачност и яснота на процедурите.
- Очаквате ли конкуренция между организациите от неправителствения сектор?
- Убеден съм, че в това отношение гражданските структури имат висока степен на разбирателство, което е достатъчно добро и силно, за да не доведе до разминаване в позициите. Още повече че дискусията много ясно открои, че ще бъдат изработени критерии, които да гарантират качеството на представителството. Ще бъде заложено и ротационното представителство на различни структури според техните профили и възможности да работят.
- Какво мислите за консолидацията на банковия сектор? Редица международни институции са на мнение, че тя е необходима и дори започна - с покупката на Хебросбанк от "Ейч Ви Би Банк Биохим"?
- Препоръките са естествени в една фаза, когато България е на прага на влизане в ЕС, и конкурентната среда, в която ще трябва да се справят българските участници на пазара, ще става все по-сложна. Българският банков пазар вече е свикнал с присъствието на чужди банки. То ще става още по-силно след влизането ни в ЕС, така че издръжката на банките ще тежи все повече на малките банки и ще е необходимо уедряване на мащаба, за да може да се развиват успешно. Това е естествено.
- Какъв според вас е оптималният брой на банките за България?
- Трудно ми е да мисля за брой. Струва ми се, че след 2-3 години, когато влезем в ЕС, банки с активи под 1-1.2 млрд. лв. едва ли ще оцелеят, тъй като административните им разходи трудно биха покривали издръжката. Ще има икономически праг, който ще се формира на базата на общото развитие на банките. Но мисля, че активи за 1 млрд. лв. ще са задължителният минимум и тази граница ще се променя с всяка година. Всяка година този праг ще се увеличава с 10% - поне така предполагам.
* Данни на БНБ за активите на банките към 30 юни 2004 г.
| Банка | Активи в хил. лв. |
| Банка ДСК | 2 651 380 |
| Банка "Запад-Изток" | 39 261 |
| "БНП Париба-България" | 255 963 |
| Булбанк | 2 930 186 |
| Българо-американска кредитна банка | 265 221 |
| Българска пощенска банка | 962 995 |
| Демирбанк | 59 988 |
| ДЗИ Банк | 598 305 |
| Евробанк | 347 347 |
| "Ейч Ви Би Банк Биохим" | 1 352 719 |
| Инвестбанк | 131 668 |
| Корпоративна търговска банка | 337 838 |
| МБТР | 75 815 |
| Насърчителна банка | 83 981 |
| ОББ | 1 872 942 |
| Общинска банка | 420 837 |
| ПроКредит Банк | 270 555 |
| ПИБ | 1 232 505 |
| Райфайзенбанк-България | 1 190 419 |
| СЖ Експресбанк | 704 369 |
| СИБАНК | 670 839 |
| ТБ "Алианц България" | 346 541 |
| ТБ "Хеброс" | 556 877 |
| Токудабанк | 48 664 |
| Унибанк | 185 437 |
| Централна кооперативна банка | 448 389 |
| ЧПБ "Тексим" | 33 131 |
| Юнионбанк | 294 058 |
