България уж ще влиза в Европейския съюз, а от Брюксел й напомнят, че първо трябва да стане правова държава и да извърши ремонт на своята съдебна система. Как стана така, че при Симеон Сакскобургготски тя не е помръднала от мястото, където се намираше по времето на Жан Виденов, когато подаваше молба за членство? Тогава от нея се искаше най-напред да докаже, че покрива основните критерии от Копенхаген (1993 г.). Първият от тях бе функционираща правова държава.
Излиза, че дългогодишният преход, ускореното отваряне и затваряне на преговорни глави с ЕС не са били нищо друго освен
бягане на място
Съдебната система е задръстена и не функционира ефективно, организираната престъпност процъфтява. България се натиска да се смеси с "нормалните държави", а оттам всекидневно й сочат с какъв авангард се е устремила - трафиканти на хора, проститутки, фалшификатори и перачи на пари, контрабандисти, наркотрафиканти и др.
На официално равнище всички са съгласни, че престъпността позори страната, но на неофициално родните "бизнесмени" са топло обгрижвани. Имената им шестват из медиите, палатите им се виждат отдалеч, движението им блокира улиците. Баш шефът на полицията даже посъветва гражданството да напуска заведенията, щом види, че те влизат, което означава, че и по негово убеждение това се забелязва с просто око. Защо обаче не е възможно да отидат там, където им е мястото според държавите с "функциониращ правов ред"?
Защото България все още е
една трета правова държава
От съдебната система тя успя да изгради само адвокатурата. Когато става дума за организирана престъпност, се оказва, че съдът, прокуратурата и адвокатурата функционират синхронно, подпомагани от полиция и следствие. Досегашните наблюдения очертават следните етапи на синхронизация: първо, констатиране на престъплението, както и на следи, които не могат да служат като доказателствен материал; второ, образуване на следствие срещу неизвестен извършител; трето, протакане на всички възможни предварителни и последващи процедури, докато случаят започне да се забравя, изместен в общественото внимание от други подобни; четвърто, ако се стигне до някакво дело, му се дава ход само между чекмеджетата, докато папките се окъсат и позагубят; пето, междувременно ненаказаните извършват нови престъпления, които завъртат същото перпетуум-мобиле. Енергията, от която то се захранва, са парите от престъпленията. В условията на всеобхватна корупция те стигат не само до адвокати, но и до другите елементи на правораздавателната система, които по тази причина също закрилят престъпниците от правосъдие, т.е. изпълняват ролята на адвокати.
Съдебната система си върши официалната работа най-вече когато става дума за битови престъпления. Там почти няма неразкрити тежки престъпления. На обществото се внушава по най-бързия начин, че властта е на място. Защо се получава такава драстична разлика? Толкова ли изкусни професионалисти са нашите бандити в сравнение с простосмъртните престъпници, че се скриват яко дим?
Истината е, че
организираната престъпност бе създадена организирано
и централизирано, както забеляза и американският посланик Джеймс Пардю. Когато се наливаха основите на "реформата" с онези пари, на които трябваше да се загубят следите, бяха създадени "силовите групировки", за да упражняват контрол и да не си мислят получателите, че парите са им подарени. Мутрите трябваше също така да охраняват разпределението на икономическите сектори. Така бе изградена паралелна "правораздавателна" система, функционираща на тъмно като контролираната от нея икономика. За разлика от официалната съдебна система тя действа експресно и не е отменила смъртното наказание.
Всички правителства досега, независимо от цветовата си ориентация, имаха едни и същи взаимоотношения с икономиката на тъмно, защото в тъмното няма цветове. По тази причина колкото и дълъг да изглежда пътят от Жан Виденов до Симеон Сакскобургготски, организираната престъпност си е все там, където си е била. Сигурно е бил прав Тодор Живков, когато твърдеше, че по негово време са изградени две Българии. Едната премина в подземния свят, а другата остана на светло - като адвокатска кантора на първата.
Невероятно силна и смела статия!!!
Светослав Терзиев
Не помня да съм чела нещо толкова кратко, изчистено и ясно и най-вече - авторът да не бие около храстите и да не се върти вокруг да около, ми да цели с три реда десятката!