Как се прави реформа в България? Изследват се чужди практики, сътворяват се съответните нови закони и наредби, те започват да се прилагат, става ясно къде вървят добре и къде не, след което пак се променят и т.н. Тази схема си знаят експертите и си я прилагат. "Илюзия е обаче да се мисли, че като направиш един закон и две наредби ще оправиш проблемите на децата в България", коментира практиката Весела Банова, зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).



--------------------------

Реформата в пълния й блясък е в изпитателен период вече повече от година. Основната идея на промените е, че настаняването в дом трябва да става само в краен случай. Затова се разчита главно на насърчаване на алтернативните форми на грижа за децата - задържане в семейството чрез помощи за родителите, настаняване при близки и роднини, в приемно семейство, осиновяване. Това върви с още едно също толкова важно условие - да се развиват по-активно и допълнителни социални услуги и за децата с родители - дневен център, седмична грижа и т.н. Защото едва 2-3% от децата в домовете са сираци.

Експерти обаче очакват да мине поне десетилетие, преди ситуацията да се урегулира.



Една напред, две назад



За да станат добрите намерения реалност, от миналата година процедурата по настаняването на децата в домове стана по-строга. Това вече става само с постановление на съда, взето след упорита работа на социалния работник, ако не е открита никаква друга форма за грижа за детето. Досега настаняването ставаше главно с решение на директорите на домовете.

Новите процедури обаче не вървят така гладко, както се очакваше. За последната година властите отчетоха застой вместо спад в броя на децата от 0 до 3 г., които са настанени в домовете към здравното министерство. За това има няколко причини. Едната е усложняването на процедурата за осиновяване. Проблем е и недостатъчният брой на социалните работници, които се занимават с всяко дете. В някои общини има само по един такъв специалист, който понякога трябва да работи и през почивните дни. А държавата не мотивира социалните работници - средната им заплата е едва 213 лв. Освен това около 6 месеца през миналата година българите не можеха изобщо да осиновяват деца заради забавяне на наредба, която ги регламентира.

Слабо потръгна и нововъведението "приемно семейство" - един или двама съпрузи взимат за отглеждане дете, върху което нямат юридически права, но получават държавна издръжка от 120 до 160 лв. месечно. Изискванията към тези родители са високи и досега едва 30-ина деца са се възползвали от алтернативата. Друга пречка е все още действащият манталитет на кандидатите за приемни родители, които искат да избират детето, което ще вземат. А според новите правила това, кой възрастен за кое дете е способен да се грижи, се решава от социален работник.

Директори на домове са скептични към реформата и по още една причина, която формулират като "великото намаляване". Преди дни бе отчетено, че благодарение на новите процедури през последната година 3000 деца са върнати в семейства предимно на роднини и дори на истинските родители. "Притеснявам се, че с цел само да се отчетат цифри някои деца могат да се поставят в риск", споделя Искра Петкова, директор на дом "Детелина" в Плевен. На същото мнение е и д-р Владимир Заимов от общината в Разград. "Ако ще правим план само, за да махнем децата от институциите, и да отчетем някакви проценти, не съм съгласен", казва той. Според Петкова невинаги връщането на детето в семейна среда е най-добрият вариант. Тя се е сблъсквала със случаи, при които родителят взима детето от комерсиални подбуди - получава еднократната помощ от 80 лв. за първолак и след това пак го връща в дома.

Системата все още не успява да запълни и пукнатините около големия брой на осиновяванията от чужденци. През 2002 г. бе регистриран пик на осиновяванията на българчета от чужди граждани - 1119 деца. През миналата година броят им, макар да намаля, пак остана висок - 574 деца. Според неправителствени организации посредниците взимат от 14 до 45 хил. долара на дете. Очаква се новите процедури, въведени от началото на тази година, да намалят броя на децата още повече.



Реформа=съкращения



Кадровият проблем неминуемо е един от най-тежките. Общо домовете за деца у нас са 161, служителите са към 11 000 души, а малчуганите в тях - към 10 700. В момента се обработват резултатите от оценка на домовете в страната, за да се види кои ще трябва да се закрият заради потресаващите условия в тях, а персоналът ще се съкрати. От ДАЗД дори подозират някои директори на домове, че умишлено завишават броя на настанените в тях деца, за да избегнат съкращения.

Уволнените медицински сестри и педагози имат избор - могат да станат социални работници - както към дирекциите, които отговарят за осиновяванията, така и към самите домове. Процесът на преквалификация на персонала обаче все още е в начална фаза. За да се смекчи социалният ефект от трансформациите, властта предвижда част от уволнените служители да станат приемни родители. Това е малко вероятно предвид доходите на персонала, коментира Аглая Конова, директор на дом за сираци в София.









КАРЕ

Една институция - безброй шапки



Един голям недъг, с който реформата тепърва започва да се бори, е централизацията на системата. За един директор на дом за деца това означава да пише редица докладни до съответното министерство, да чака бавните бюрократични процедури и при най-малката необходимост от допълнителни пари за нуждите на децата. Освен това за министерството, което определя бюджета и назначава служителите на дома, е трудно да бъде наясно с конкретните нужди на децата в него.

Недостатък на стария модел е и обърканият статут на домовете - те са към различни ведомства (МОН, здравното министерство и общините) и се регулират от различни закони. Домовете за деца не са нито болници, нито училища. Това пречи да се регламентират общи критерии в грижата за децата. Ако всички домове станат социални заведения, те ще могат да планират в бюджета си и пари за допълнителни услуги като дневна или седмична грижа за деца, които си имат родители, но те са бедни. Сега, за да ползва тези услуги, детето трябва да се води институционализирано.

Не е ясно кога ще стане уеднаквяването на статута на социалните домове, макар че самата власт си е поставила срок 2005 г. Засега като по-реалистична цел стои прехвърлянето им към общините, както стана с домовете за деца с увреждания. Според експерти обаче там реформата тече трудно. Една от причините е, че част от домовете са отдалечени от населени места и децата са изолирани. Персоналът е недостатъчен и трябва да се удвои, смятат от ДАЗД. Освен това, тези деца по-трудно се осиновяват. Единственият вариант в случая е скъпоструващ - да се строят нови сгради в по-големи населени места.

Към момента в здравното министерство няма решение, още по-малко пък някакви действия, за децентрализация на техните 32 дома. Още преди година социалният министър Христина Христова обясни, че домове "Майка и дете" в Европа няма и следователно нашите трябва да се закрият до 2007 г. като останат далеч по-малобройни отдели "Майка и бебе" за жени, които са склонни да изоставят новородените. В здравното министерство не се работи и по тезата за закриването. Единственото, което е ясно, е, че част от домовете им трябва да преминат към социалните власти, но и по този въпрос още нищо не е направено.

Далеч по-активно изглежда просветното ведомство. По норматив МОН трябва да прехвърли на общините своите 102 дома до 2005 г. И макар до 1 януари да остават по-малко от 2 месеца тепърва се работи по промяна в нормативната уредба, която според експерти от МОН би трябвало да влезе в сила до 1 януари. Това обаче е свързано и с промяна във финансирането на домовете - парите вече ще отиват от държавния бюджет направо в общините, а няма да минават през МОН. При това положение на кметовете в страната и директорите им остава да чакат. На този етап всичко е само на ниво разговори, обяснява Искра Петкова, директор на дом за сираци в Плевен.