Броени дни преди началото на новия ски сезон големият проблем не е дали тази зима ще има сняг, а дали строителните, ремонтните и довършителните работи в комплексите ще приключат навреме. Скоро ще стане толкова студено, че работите навън ще спрат. Студът и кишата обаче не могат да скрият един зараждащ се проблем - лавинообразното строителство непосредствено под и около пистите.



Хората в Боровец, Банско и Пампорово живо се вълнуват не само от никнещите като гъби хотели, но и дали ВиК и енергомрежите ще издържат на нарасналия капацитет. Грандиозният проект "Супер Боровец" за 300-400 млн. евро демонстрира, че



зимните ни курорти са амбицирани да се мерят по мащаби с летните -



по инвестиции, по брой на хотелите и приток на туристи. Години наред ски-курортите бяха в сянката на Златни пясъци, Албена и Слънчев бряг.

В зимните комплекси се формират едва 10-15% от общия туристически продукт. Но потенциалът на ски-туризма е огромен. Особено в контекста на евентуалното ни домакинство за бъдещите зимни игри през 2014 г.

Диверсификацията на туристическия продукт в България - премахване на дисбаланса между зимните и летните курорти, е отдавнашна амбиция на вицепремиера Лидия Шулева и нейния заместник Димитър Хаджиниколов. Това радва и кметовете в съответните общини, и собствениците на хотели и заведения в близост до ски-пистите.

Бързите темпове, с които се развиват зимните курорти, носят обаче и рискове.

Най-сериозните проблеми, които се очертават, са: пренаселването на територията на курортите (особено в Банско), екологичните рискове и нуждата от мащабни инвестиции от страна на общините. Изправени между необходимостта да привличат колкото се може повече фирми, да осигуряват нови работни места и нищожните си финансови възможности, кметове и съветници балансират между интересите на бизнеса и тези на населението. Обясним е стремежът на общинските власти да привличат повече инвеститори. Така те създават работни места, прибират се местни данъци и курортни такси. Само че вдигането на стандарта ще повлече след себе си скъпотия по магазините, което надали ще се посрещне с голяма радост от местното население. Ще са нужни много инвестиции не само в инфраструктура, но и за болнични услуги, повече полицаи, градски транспорт.

Големият инвеститорски интерес към Банско ни радва, но вече се налага да пренасочваме фирмите към съседните общини, най-вече към Добринище, коментира зам.-кметът Ивайло Ръхов. Общинските власти се обезпокоени от лавинообразното увеличение на инвестициите. Не искаме градът ни да се превръща в Златни пясъци, където е хотел върху хотел, заявиха от кметската администрация. В същото време не могат, а и не искат да връщат бизнесмените.

Според европейския модел първо се изготвя стратегия - определя се как ще изглежда бъдещият курорт и след това се търсят инвеститори, коментира шефът на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.



У нас нещата се развиват по американския модел на предприемачество



- всички строят и след това пазарът определя кой ще оцелее. По мнението на Рагин хотелите в зимните курорти трябва стават повече. Така цените ще се понижават, а обслужването ще е на все по-високо ниво.

Изглежда, в Банско нещата се развиват точно по американския модел. Строят се около 98 нови хотели и жилищни сгради. Цял нов жилищен квартал никне в полите на Пирин. Обсъжда се и отдавна изоставената идея за чартърно летище. Планират се голфигрища и спортни съоръжения. За последната година цените на имотите и замята скочиха с пъти. Терените вече са изчерпани, но предприемачите изкупуват земеделска земя и строят. Поставят ни пред свършен факт - да търсим пари, за да прокарваме пътища и комуникации, допълва Ръхов. Би било дискриминация да отказваме строителни визи, но Банско не може да се разширява безкрайно, убеден е заместник-кметът.

За 13 ноември е насрочен инвестиционен форум в Банско, на който ще се обсъжда бъдещето на курортния град. Поканени са хотелиери, ресторантьори и отговорни фактори от държавната и общинската администрация. Засега 30 млн. лева са необходими за подновяване на ВиК и електромрежата, за изграждане на околовръстен път, запълване на дупките по пътищата. Тези средства липсват в бюджета на Банско. Повечето от инвеститорите умело използват личните си контакти пред властта, но това не е достатъчно, размишляват от кметската администрация. Трябвало да се разработи стратегия и тя да се спазва стриктно.



Стратегия няма. Поне не на национално ниво



Нищо, че държавата прибира голяма част от произведеното от туристическата индустрия.

Сега разрешенията за строителство в курортите се издават от съответната община, което е записано в чл. 5 на Закона за устройството на територията. Строителната инвазия по морето и все по-мрачните прогнози за провал на следващия сезон, ако не се обуздаят инвеститорите, произведоха проектозакон за Черноморското крайбрежие. Изгледите пред законопроекта в оставащите месеци до изборите не са много добри, но той показва, че държавата не бива да абдикира от своята роля на регулатор. Всички искат да печелят и логично се насочват към туризма. Но мястото за строеж и развитие на хотели е ограничено.



Боровец не прави изключение



от общите инвестиционни настроения. Освен че се планират разширение на легловата база три пъти и нови писти и ски-съоръжения, инвеститорите точат зъби за VIP хотели дори на 1600 метра надморска височина. Очаквам проблеми с еколозите, тъй като тези сгради са предвидени в територията на природния парк, призна кметът на Самоков Ангел Николов. Най-голяма съпротива срещу проекта "Супер Боровец" се очаква от сегашните собственици, които ще направят всичко, за да защитят вложенията си. Единственото, от което кметът на Самоков не се притеснява, е свръхпретоварване на курорта. Макар проектът още да не е стартирал, тъй като не е минала оценката на въздействието върху околната среда, от община Самоков са категорични, че ще могат да се справят с желаещите да строят нови хотели. Който иска да отваря нови легла, първо ще строи туристическа инфраструктура, категоричен е кметът. Как ще стане това, когато заиграят пачките, тепърва ще се разбере.

И Самоков не е в по-добро финансово състояние от Банско. Затова общината измисли "Супер Боровец", за да може законно да поиска пари от държавата за инфраструктура. Проектът е на стойност над 300 млн. евро. Като голям инвеститор смесената фирма, която ще прави разширението на ски-курорта, ще кандидатства за сертификат от Българската агенция за инвестиции и да държавна помощ.

В Пампорово строителството не е проблем. Голяма част от легловата база се нуждае от обновяване, твърдят от "Пампорово 21 век" - дружеството, което обединява собствениците в комплекса. За сметка на това обаче общините



Чепеларе и Смолян отдавна търсят финансиране



за огромен инвестиционен проект, наречен "Перелик". Той датира още от 1960 г., има вече и ОВОС. Според кметицата на Смолян Дора Янкова има интерес към финансиране на проекта от местни предприемачи и на инвестиционни компании. Според плана на общината предвижда се в близост до Смолян да се изградят 28 км писти, които ще имат връзка със ски-съоръженията на Пампорово и Чепеларе. Янкова обаче е категорична, че няма да се строят хотели непосредствено до пистите, а само чайни, здравни пунктове, спасителна служба и ски-гардероби. Идеята е в селата около Смолян, в самия град и в Чепеларе да се строят само малки семейни хотелчета в самобитен български стил. Целта е да се създаде поминък на населението, без това да навреди на обичайния ритъм на живот. Това може да стане само с държавна стратегия и подкрепа на общините, които искат да развиват зимен туризъм в България.