|
- Сметната палата извади на бял свят стряскащата сума от 4,6 млн. лв., които външно министерство не е успяло да събере от наемателите на своите имоти. Защо?
- Става въпрос за една сума, 98% от която са натрупани, когато още е съществувала изпълнителната Агенция за дипломатически имоти в страната (АДИС). През 2001 г. тя беше преобразувана в търговско дружество и практически МВнР пое всички пасиви на тази агенция. Картината е следната: има един апартаменти на хубави места, в престижни райони, които са много атрактивни. Този контингент отива в капитала на АДИС. Вързаните за него дължими суми, съдебни дела, производства се откъсват и идват в министерството. И то е органът, който управлява тези задължения. Министерството е предприело действия, за да се съберат тези пари. До лев. Понякога се е стигало до доброволно плащане след писмо до длъжника. Друг път се водят дела. Една част вече са спечелени и са на фаза изпълнително производство. Ще имаме все повече и повече случаи, в които събиранията ще се реализират по принудителен ред.
Важно е да се каже, че около половината от тези задължения са натрупани от чужди дипломатически мисии у нас. Предпочитам да не споменавам имена - става въпрос за три-четири случая. Тези пари не могат да се търсят по съдебен ред, но биха могли да се уредят с международни договори.
- Длъжниците на държавата продължават ли да са в тези имоти?
- Искам да подчертая още веднъж: става въпрос за имоти, които към настоящия момент не се управляват от Външно, а са в капитала на АДИС. Предполагам, че в голяма част наемателите им вече са други.
- Има ли задължения, които са несъбираеми?
- След снабдяването с изпълнителен лист може да се окаже, че длъжникът е неплатежоспособен. Твърде е възможно една част от тези вземания никога да не бъдат събрани.
- За какви хора и имоти става дума?
- Поначало голямата част са жилищни имоти. Но може да са давани и на фирми за офиси. Сред длъжниците има както физически, така и юридически лица.
- За колко време са натрупани дълговете?
- Не е година-две, не става дума и само за одитирания от Сметната палата период, както може някой да остане с впечатление. На практика има дължими суми още от времето на БОДК - последните 15 години.
- Има ли по-известни имена на управници или дипломати сред длъжниците?
- Предполагам, че има. Истината обаче е, че една голяма част от тези суми не са формирани от известни наематели, а от бивши служители на БОДК, още от 80-те години. Впоследствие те са напускали, заминавали са в чужбина или са се оттеглили въобще от тази дейност. Цифрата е стряскаща просто защото е трупана през годините.
- А другите 2% от сумата?
- Често наши наематели просрочват наеми, защото работят в чужбина - шест месеца или 1 г. не са се били в България и за това време не са си платили и наема.
- В доклада на Сметната палата пише още, че Външно изобщо не е защитило финансовия си интерес - да събере наемите за държавните имоти в чужбина.
- Направена е такава принципна констатация, но ме озадачава, че не е посочено нещо конкретно като цифра или обект. Добре известно е, че имаме един много сериозен проблем - в дългосрочно отдадения под наем посолски комплекс във Варшава. Нашия контрагент по договора, една полска фирма, просто отказва да си изпълнява коректно задълженията. Изявили сме воля за прекратяване на договора. Но до настоящия момент фирмата отказва да признае, че са налице условията за предсрочно прекратяване на договора. Наели сме вече адвокати, надяваме се, че фирмата ще бъде извадена от владението на имота по съдебен ред.
- Какво представлява комплексът?
- Той е със значителни размери, които надвишават многократно нуждите на служителите ни и затова апартаментите се отдават под наем за жилища. Става дума за задължения от 120-150 хиляди долара.
- Много имоти ли притежава България зад граница?
- Голям брой, около 250 имота в над сто страни. Ориентировъчно тяхната стойност е около 1 милиард лева, но към настоящия момент оценката не е точна. Сред основните задачи на консултантския анализ, за който сме обявили обществена поръчка, е да се направи актуална пазарна оценка.
- Каква част от тях се отдават под наем и каква се използва от мисиите ни?
- Този процес е динамичен. В миналото е използван по-голям процент за чисто дипломатически нужди - 2/3 или 3/4 дори. Сега е по-малък, защото още през 90-те години на много места мисиите ни бяха закрити.
- Придобиваме ли имоти в момента и къде?
- В последно време по-интензивно се продават имоти. Желанието ни е да се купуват имоти изцяло за дипломатически нужди, и то в местата, където България трайно се настанява като интерес. Например в Брюксел трябва да бъдат разрешени на 100% нашите нужди. Към момента там имаме 3 мисии. Едната е към европейските общности, другата - към НАТО, и третата - посолството в Белгия. Нашият посланик в НАТО трябва да има резиденция - в момента той живее под наем.
- А другаде?
- Другите две сериозни неща, които са свързани с международни договори, засягат имотите в Германия и Китай. С германците би трябвало до дни да приключим разговорите за спогодба за размяна на собственост, които продължават вече 6 години. До този момент двете страни не притежавахме правото на собственост върху терените, на които сме си построили посолствата. Това създава несигурност, защото винаги може да възникнат реституционни претенции за земята. България ще предостави собствеността върху резиденцията на немския посланик. Трябва да има и някаква реципрочност. Ако се борави с пазарна стойност, това, което те ни дават там, може да се оцени на около 20 млн. евро, а това, което им даваме тук, трудно надминава 11 млн. евро.
През лятото се проведе кръг преговори в Пекин по същата идея. Този имот, който сме ползвали безвъзмездно от 1961 г., сега е с много сериозен наем. Той ще ни бъде прехвърлен, а ние ще им гарантираме правото на строеж върху дадения им навремето парцел на бул. "Джеймс Баучер" в София, защото и те в момента са под наем. Проблемът е, че те искат все пак някакви пари, понеже имотът ни е в идеалния център на Пекин е с огромна пазарна стойност.
- Одиторите сочат, че за 80 имота на 4 континента държавата ни няма актове за собственост.
- Не е в резултат на някакво бездействие или нехайство. Става дума за всичките имоти извън страната, за които след 1999 г. съгласно приетия тогава закон е трябвало да бъдат издадени актове за държавна собственост. Веднага са били издадени актове за около 60 имота. И в следващите години след упорит труд по издирване на документи, кореспонденция с нашите представителства и външните министерства на страната домакин са комплектувани редица преписки. През 2001 г. са издадени 16 акта, 2002 г. - 7, 2003 г. - 23, и до септември т. г. - 14. Още 21 акта очакваме да бъдат издадени в най-скоро време. Трябва да се има предвид, че въпреки тези усилия, които дават резултат, за някои имоти е възможно да имаме големи затруднения. Например през 1925 г. с Унгария имаме споразумение за взаимно предоставяне на имоти, по силата на което те са придобили сградата, където сега е тяхното посолство, а ние - един терен в Будапеща. Ние знаем, че по силата на това споразумение сме собственици, но самото споразумение никъде го няма. И тях сме ги питали, търсим в архивите, в посолството в Будапеща, къде ли не. Това е най-фрапиращият пример.
- Какво ще стане с тези имоти в чужбина?
- Преосмислено е много сериозно това перо от дейността на Външно на базата на многото проблеми, които не отричам, че съществуват. Те са трупани с десетки години. Очертава се рационалната необходимост да се потърси консултация, което правим, с компетентен в тази област субект и да получим анализ. С негова помощ трябва да си създаде концепция за управлението на тези имоти. Определено нашата цел е да бъдат повишени ефективността и рентабилността при управлението. Този огромен сграден фонд е едно национално богатство. Ясно е, че тези имоти няма как да се ползват на 100% за дипломатически нужди, но биха могли да бъдат полезни за държавата като източници на приходи.
- Какви доходи носят и биха могли да носят?
- Много динамично стоят нещата. Тези имоти не се управляват на пазарен принцип. Дори и прогноза не може да се направи - може да се направи само констатация - примерно какво е реализирано в края на тримесечието. Именно това е проблемът - че администрацията няма възможността да управлява тези имоти, които не се ползват по дипломатическо предназначение, на пазарен принцип и да се гарантира трайно усещане какви приходи може да се извлекат и да се реинвестират. Защото това наистина не е функция на държавната администрация. Тя би трябвало да има за цел да администрира имотите.
- Каква е практиката в другите страни?
- В Германия нещата са направени така, че Външно управлява само имотите за дипломатически нужди. Те твърдят, че ненужните имоти ги продават. Обаче в такива големи комплекси като в София това, което им е излишно, все пак го отдават под наем. В Русия има отделна държавна структура, която се занимава с имотите извън страната, които нямат дипломатическо предназначение. В Дания нещата стоят по друг начин - политиката е да се наемат имоти, а не да се купуват.
- Какво е състоянието на мисиите ни като сграден фонд?
- Тази година сумата, предвидена за поддръжката на всички тези имоти, е 600 000 лв. Това трудно би могло да стигне само за хигиенизиране. Въпреки всичко се полагат усилия. На много места, където има активен дипломатически живот, те са в задоволително състояние. Още повече че на ключовите места имотите ни са винаги в прекрасни сгради, някои от тях с архитектурна и историческа стойност. Дори и лев да нямаме, трябва да направим невъзможното, за да ги поддържаме в състояние, отговарящо на техния имидж.
- Има ли и други български институции с имоти в чужбина?
- Има и други държавни имоти извън страната - на Министерство на икономиката, на културата. Това са културните центрове, училищата и малкото останали търговски представителства. Те не се управляват от Външно. Има един контингент имоти, които преди 1989 г. са били на представителствата на държавните фирми. Сега правоприемниците на тези фирми - вече частни търговски дружества, предявяват претенции за собственост, като твърдят, че са заплатили на държавата някакви суми за тях. Тя обаче естествено не им е издавала нотариални актове.
- Приходите от имотите в чужбина връщат ли се в София, или с тях се издържат мисиите?
- По принцип парите се използват за издръжка на министерството. Не може да се каже, че то функционира изцяло на принципите на бюджетната организация. Приходите от имоти или от визи отиват за издръжка на самото ведомство.
