|
Временната руска администрация подготви с размах несъществуващата още държава. Искаше 722-ма души да определят бъдещия княз. Слава богу, оборави се! В събранието, което избра княз Александър I, имаше към 400.
В Търновската конституция броят на депутатите бе закован - един на 10 хил. Съвременниците не бяха доволни. Доволството не е присъщо на българина - 200 и повече за "малка България" са
"излишен лукс, ненужна тежест, но и голема спънка
за бързия и правилен ход на законодателството".
Източна Румелия не бе по-добре - 56 за 800 хил. души. Каква по-добра мишена за ядното перо на Захари Стоянов, който се упражняваше в изобретяването на все нови и нови инвективи за "шуро-баджанащината" в областта.
Бяха и ненужна тежест за правителствата. Особено когато му опонираха. Та когато Александър I взе властта във височайшите си ръце през 1881 г., броят им бе намален на 56. Че и Държавен съвет си спретна владетелят - още по-малоброен. Какво сториха тези малко на брой депутати и съветници? Нищо, оставило следа.
През 1893 г. конституцията бе променена. Престолонаследникът вече можеше и да не е православен. Разчисти се пътят на Фердинанд към брачното ложе. Съвременник отбеляза, че поправките минали лесно, защото било прието и популярното искане "намаление числото на народните представители наполовина". По един на 20 хил. души щели да бъдат, и то с 5, а не 4-годишен мандат. През 1911 г. мандатът стана отново четири години. Това бяха единствените поправки в Търновската конституция за близо 70 години.
Стамболов, който беше демократ, когато му отърваше, и автократ, когато не му отърваше, пусна крилата фраза: "Искам в камарата да има 150 ата вместо 300 куци кончета." Само че намаляха атовете, не кончетата. Димитър Благоев пък му опонираше: "Колкото повече са народните представители... толкова повече участва народът в управлението на страната... 300 души много по-добре могат да обмислят законите, отколкото 150 души." Историята показа, че не беше прав, но нейсе.
Деветнайсетомайците, а и техните следовници - било монархисти, било комунисти - хванаха бика за рогата - не е важно колко са, важно е да са наши. Свещен стълп, пред който всички управници бият теманета.
Броят ли е важен? В древна Атина гласуваха всички мъже. И за какво? Накараха Сократ да изпие чашата с бучиниш. Вредни идеи имал. Разкаяха се - късно.
Бройката ли ни бърка или парите?
Българинът е убеден, че избраниците му бадева ги вземат. И други пълнят джоба си за права бога, но депутатите са високо. Всички ги виждат. Пък и кой ще отрече едно от малкото ни удоволствия - да критикуваме. Та предложенията за намаляването на броя им идат от идеята необходимото зло да струва поне по-малко.
В реклама от края на ХIХ в. собственикът на бирарията "Червен рак" наивно споделяше убеждението си за основното депутатско задължение:
"Предвид пристигането в столицата на г-да народните представители чест имам с настоящето си да съобща, че известната кухня в заведението ми съм наредил с най-вкусни ориенталски и европейски ястиета....
В заведението ми също има чисти и натурални евксиноградски бели и червени вина, а така също и прочутото Дреерско пиво, разни хладни и топли закуски и напитки."
В началото депутатите прибираха по няколко рубли заседателни на ден. А сесиите бяха кратки - два месеца годишно. Не бяха много парите, но и тогава се зловидеха на избирателите.
Изобретателни избраници се подпомагаха
Живееха в комуни. По-бедните обслугваха по-заможните - препираха им дрехите, готвеха им. Срещу скромно възнаграждение. Шопите депутати пък сутрин решаваха съдбините на държавата. Разписваха се във ведомостта, хвърляха официалните дрехи, сядаха на каруци и превозваха камъни и дървен материал за наченалите строежи. "Борд" сиреч.
По-късно заплащането се увеличи. Допълнителните благинки бодяха очите на тези, които само минават край зданието, което "прави силата". Убеждението е, че беден депутат няма. Всъщност има, но кой гледа изключенията. На теория добре платеният трудно ще бъде подкупен. Световната практика друго говори.
Та с една дума - всичко сме пробвали вече. Не помага. Време е просто да помислим кого избираме.
|
за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават "невиновен", и бели за "виновен". Предвидено е ако резултатите от допитването докажат виновността на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок) и 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите). На 1 декември обвиняемите са преместени в Шуменския затвор.