Прибрах се от работа и открих, че съм без ключове. Забравил ги бях в редакцията, още виждах връзката на бюрото пред компютъра, виждах и досадника, който ме нападна в края на деня и от когото се спасих, като си тръгнах набързо. Главата ми бучеше от монолога му, отпуснах се на една от изпочупените пейки пред входа, донякъде доволен, че ще се отегчавам на спокойствие в есенната димна вечер. На отсрещната пейка седяха двама старци с бастуни между коленете, надявах се да не са много приказливи, но надеждата ми не сработи. Като всички старци говореха високо, затова пък бавно и не се прекъсваха. Успокоих се: темата им нямаше да ме "натовари" - приказваха си за гроздобера. С такава тема човек си почива...

Говореха за гроздобера, а повече за виното, което ще последва. Всъщност



гроздоберът бе вече отминал,



а те обобщаваха отзивите, достигнали до тях от родните им места - по телефона или от случайни срещи със земляци на кооперативния пазар. Имаха различни възгледи, дори диалектите им бяха различни. Единият като че бе от Делиормана, другият - от Югозапада, речникът му напомняше герой от "Мера според мера". Сигурно и те обитаваха етажите на вход "Б", но не ги познавах. Не приличаха на хора от село, по-скоро ги бяха довели от други такива панелки, от някакви градчета в провинцията. Но и те очевидно отбираха от грозде и от вино. Това, че мненията им се различаваха, не означаваше нищо, освен че доброто вино може да се получи не само по един-единствен начин. Бидейки в младостта си осиновен син на няколко винпрома, темата ме завладя, слушах ги нехайно, но жадно...

Те всъщност разискваха сортове и технологии: така подробно, сякаш клечаха край бъчвата и пробваха ширата. Час по час



благославяха сезона, добър за вино,



както и захарното тазгодишно грозде. Но когато се увличаха в прогнозите, единият всеки път отсичаше: "Докато не видя мухата, нищо не мога да кажа!" Там беседата прекъсваше, те почиваха малко и после я подхващаха отново. И така - до "мухата"...

Накрая и аз се досетих, че става дума за мушиците, които в топлата есен се вият над джибрите. За рояка от микроскопични "виненки", които тогава се и съзират, когато са рояк, а поотделно въобще са невидими. "Мухата" бе просто събирателно за тези гости на Дионисиевите есенни седмици, в които напитката шуми и набира градус. Винаги съм смятал, че такива досадни, лепливи, при невнимание гнусно проникващи в носа и в устата насекоми са само неизбежни и безполезни. Сега се оказа, че и те си имали предназначение и по тях, по тяхното количество и поведение, опитните лозари предсказват виното.



Ако "мухата" е гъста - добре



Ако е "тънка" - трябва да се добави сладък сорт или захар. Ако е ниска, ако е висока, ако е сутрешна, ако е дневна...

Смаях се. Бях вярвал, че тези мушици просто се възползват от реколтата и от сезона: да се препитават, да се надишат на сладост, да се налудуват. А те, представете си, работели! Дори имало правило да не се проветряват излишно избите, та да не ги разпилее и издуха течението! И ми стана съвестно. Навремето бях писал за българските политици, че все повече наподобяват рояк винени мушици - вият се навсякъде, дето има ферментация и гниене. Че както мушиците се местят от бъчва на бъчва, тъй и политиците се кълбят и местят от идея на идея, от партия в партия, от една коалиция в друга.

Кога над вино...

Кога над оцет...

Разлика не правят, махна не намират, научиха се да вдишват всякаква миризма. Само да са "над", само да са "горе". Постепенно изчезна отделният онзи политик, който бръмчеше



като оса над мед, като

стършел над добиче...



Днес те са по-дребни, по-скупчени, по-безшумни. Наглед дори безвредни. Ще речеш - от едните изпарения живеят. И защо не, ако приемем, че пачките, които издуват джобовете и сметките им, преди това все отнякъде трябва да са се изпарили!

Като се вгледаш, ще видиш плътното им тъмно рояче все тъй да прелита насам-натам. Попътно ще се завърти над някоя банка, над някоя митница, над богата общинска или държавна фирма, както и над съблазнителна програма от чужбина. Същевременно ще го забележиш ту да се мести от Лявото към Дясното, ту стратегически да кръжи над Центъра. Сложно движение, наглед разпиляно и хаотично, а всъщност напълно целеустремено.

Задават се избори и "мухата" става гъста.

Замрежва телевизионните екрани и неясният й шепот изпълва домовете ни още от сутринта. Това е нежният начален шум, който постепенно ще премине в нагло, чегъртащо слуха бръмчене. Облачето се мести от телевизия в телевизия още от ранна сутрин. И ако се опиташ отсега по тези мушици да гадаеш какво ще е съдържанието на политическия самоток, заблудата ще бъде пълна. Защото



политическата "муха"

не заслужава доверие



Тя не предсказва нищо. Или като предсказва - лъже. И по кръженето й не се познава нищо, освен че пак ще е "горе", пак ще е "над". Докато има над какво, над кого...

Застудя. Прозорецът вкъщи светеше. Някой се беше прибрал. Старците също бяха вдигнали заседанието. Пуснали ми бяха "мухата" и си бяха заминали.

Гледай ти - помислих, докато чаках асансьора, - сега всички ще се въртим край бъчвата и ще гадаем по мухата. А самата бъчва - празна...