|
Мизерията ражда неграмотност, но неграмотността също ражда мизерия. Около този девиз са се обединили над 30 роми от вълчедръмското село Долни Цибър. И ефектът е налице - всички те са завършили висше образование. И още по-хубавото - работят. Селото е от около 1600 души, от тях 95% са роми. Ако се направи статистика, току-виж се окаже, че в това село се намира най-грамотното ромско население в цяла Европа.
Тук по традиция сме си ученолюбиви
Почти всички завършват средно образование, а не са малко и хората, които отиват да учат висше. Това споделя Миролюб Йонков, който е завършил Шуменския университет. В момента той е начален преподавател в местното училище. Освен него всичките 22-ма преподаватели са роми и имат висше образование. Селото се гордее и с лекар, компютърен специалист, икономист, психолог и ром, който е завършил специалността "Социална дейност" в Софийския университет. Едно от най-големите достижения на Долни Цибър е, че е дало на България и генерал от ромски произход. Преди доста години ген. Фенчо Мончев е водил дивизията в Благоевград.
Никога не сме се притеснявали, че сме цигани и другите колеги ни се смеят и подценяват. Дори в Шуменския университет, като четяха имената на студентите, се оказа, че всички са с турски имена. Тогава ние с колегата се пошегувахме, че сме
единствените българи там - нищо, че сме цигани,
разказва Славчо Цеков, който е състудент на Миролюб Йонков.
Любовта към учението е видна и днес, тъй като основното училище е пълно с деца. Дори се хвалят, че имат двойни паралелки в повечето от класовете. На фона на закриващите се в цялата страна училища това си е направо феномен. Циганчетата пък изобщо не чакат някакви "програми за обхващане в училище", както и не чакат кифлата и чашата мляко на социалното министерство, а сутрин с найлонова торбичка, пълна с тетрадки, тръгват към школото. През деня по улиците на Долни Цибър рядко могат да се видят шляещи се деца, тъй като в следобедните часове са на занималня.
На регионална конференция по въпросите на заетостта при ромите в присъствието на социалния министър Христина Христова беше лансирана идеята на тях да се дават облекчени кредити, за да стартират свой бизнес в земеделието. Тя беше прокарана от експерта от Националния съвет по етнически и демографски въпроси Георги Голов. Според него до 1989 г.
67 на сто от ромите са работили в селското стопанство
и имат опит в тази област. Според Голов трябва да има още данъчни преференции за работадателите, които наемат цигани. Практиката те да работят предимно като метачи трябва да бъде преодоляна. Преди да бъде пусната в медийното пространство тази идея, американският посланик Джеймс Пардю официално връчи на министър Христова стратегия за социална интеграция на ромите чрез създаване на равни шансове за достъп до пазара на труда и намаляване на зависимостта им от системата за социално подпомагане. Документът е разработен от Американската агенция за международно развитие и фондацията "Партньори - България".
Според социалния министър Христова около 64 процента от ромите живеят под линията на бедност, определена на 102 лв. Една от причините за това е ниският им образователен статус - 50 процента от тях са с начално или по-ниско образование, а 40 на сто от тези с ниско образование са бедни.
Чаша топло мляко и закуска е един от социалните механизми за привличане на ромските деца в училище.
Ромското население става все по-голям трудов ресурс,
пише в документа, връчен от Пардю. В стратегията е посочено, че по данни на статистиката циганите у нас са 370 908 или 4,7% от общото население. Смята се, че в действителност броят им е между 600 и 700 хиляди души, а ромски лидери твърдят, че това население е около един милион, пише в документа.
Не знаем за какво става точно въпрос, но това с обработването на земята и вземането на кредити не го разбираме. Ние по принцип нямаме земя. Повечето от нивята наоколо, които пустеят, или са общински, или на някакви собственици, които не искат да я обработват. Как ще тегля кредит и ще ида да бучкам чуждата земя - нали ще ме пребият, коментират идеята на големците Миролюб и Славчо.
Според тях тези програми няма да са ефективни, а що се отнася до образованието на ромите препоръчват лидерите на циганските гета да идват и да се учат от това, което се прави в тяхното село. Двамата преподаватели дават съвет, че едно от основните неща е
с децата да се говори на цигански само вкъщи,
и то след като вече са научили добре български език. Така децата нямали никакви проблеми с възприемането на материала в училище. Иначе трябвало да си превеждат в главите от български на ромски и тогава да запаметяват. И двамата не вярват, че проблемът с липсата на пари за храна и дрехи може да откаже някого от образование. И сред българите има много бедни хора, ама ходят на училище и криво-ляво научават нещо, което после им служи в живота, смятат преподавателите.
Според тях в този край циганите никога не са се занимавали със земеделие. Може да са работили в ТКЗС-та и АПК-та, но най-вече като гледачи на животни. В тяхното село преди много години, когато е било пристанище и е имало много хангари за товари, е била разпространена докерската професия. А и от инвестиции в земеделието циганите в Долни Цибър вече са наплашени.
През 2000 г. около 500 от жителите му се наемат да садят билки по проект на фондация "Живот и справедливост", но председателката на фондацията Венета Рибарова и до ден днешен им дължи пари за положения труд. Трябвало е да се засадят 670 дка с билки. Нещата вървели горе-долу, докато парите за работата идвали от бюрото по труда в Лом. Когато разплащането трябвало да бъде поето от фондацията, започват разправиите. Венета Рибарова обявява, че няма пари, отлага плащанията, а накрая изобщо ги спира. В момента е следствена, но хората тук още не са взели никакви пари от нея, казват Миролюб и Славчо.
Долни Цибър, освен с многото висшисти,
може да се похвали и с политическия си живот
В центъра на селото в една сграда се помещават три минипартийни централи - на СДС, на Зелената партия и на БСП. На няколко метра от тях е останало скелето от склад за зърно, на който и в момента личи надпис: "Да не допуснем да се разпилее нито едно зърно."
Селяните от Долни Цибър поне засега се справят и не допускат да бъде разпиляно зърното на знанието. Дано да продължават все така, а пък управниците могат и да се поучат от тях как се учи на гол тумбак.
|
|
|
|
