В Източна Европа за пръв път започват да произвеждат водка. Русия и Полша десетки години спорят коя от тях е нейна прародина. В края на 70-те години на миналия век проблемът стигна до международен арбитраж - Полша официално предяви претенциите си за приоритет върху тази напитка. През 1982 г. Международният арбитражен съд определи: водката е "оригинална руска напитка"; Русия има право да я рекламира на световния пазар; признава се нейният експортен лозунг: "Водка от Русия - истинската руска водка!"

---------------

Първото открито писмено доказателство сочи, че в Русия производството на водка започва в края на IX век - руските славяни приготвяли брезова ракия (наричали я медовина с около 15 градуса алкохол). Като масов продукт се появява в средата на 15-и век - правели я в Чудския манастир край Москва, използвали я като лекарство против главоболие, сърдечни заболявания и даже "за любов".

В Полша първото доказано производство е от края на 15-и век. Наричали я "горчалка" и също била използвана като лекарство. Впрочем през средните векове алкохолът навсякъде бил смятан за лекарство и го наричали "вода на живота".

В Русия първите дестилационни казани се появяват в средата на 15-и век и това е първата стъпка към производството на качествена водка, а първите данни за износ от Русия към Швеция са от 1505 г. Британският посланик в Москва първи я описва като "руско национално питие", но едва



през 16-и век водката придобива национален статус



(Това се отнася и за Полша и Финландия, които по това време са руски губернии.) През следващите години и до днес производителите търсят да създадат специфичен вкус и аромат, да изградят постоянен стандарт и постигат по-високо качество.

Водка се произвежда от различни зърнени култури - жито, ечемик, овес, ръж и др. В основата на най-качествената водка е ръжта. Сред познавачите прочута е т. нар. Данковска ръж, която расте единствено в областта Мазовше, Северна Полша, и от която се произвежда световноизвестната "Ян Собиески". Тя дължи успехите си на качествената и екологично чиста изходна суровина, единствена в света, произвеждана от постоянен географски район и с неизменен контрол върху производствения процес.

Полша е известна и с водка,



ароматизирана със специалната билка "зубърска трева"



Тя придава на "Зубровка"-та неповторим вкус, аромат и мекота. Друга луксозна полска водка е "Белведере" с повече от 500-годишна традиция, произвежда се също от ръж с четворна дестилация и е определена като една от най-меките водки в света.

Четворнодестилираната руска водка "Юрий Долгоруки" се произвежда единствено в завод "Кристал" - най-старата дестилерия в Москва, по рецепта, пазена в строга тайна, с глетчерова вода, доставяна от Арктика и преработвана по патентован метод, който гарантира максимална чистота. Процесът завършва с дестилация през дървени въглища от руска бреза.

Голяма популярност имат и известните "Столичная" и "Московская". През 2002 г. водката "Столичная" оглави рейтинга на 100-те най-популярни алкохолни напитки в света и значително изпреварва даже знаменитото уиски "Джони Уокър".

Известна е и водката "Финландия" - произвежда я дестилерия, която единствена в света притежава собствени ечемичени полета, по традиционна финландска технология, датираща от преди 400 години, с нефилтрирана вода от финландските глетчери. Разновидност е водката "Финландия" с червени боровинки или с натурален екстракт от зелени лимони, които я правят подходяща за коктейли.

В края на 2002 г. в градчето Углич, Ярославска губерния на Руската федерация, срещу Музея на водката е издигнат и



единственият в света паметник на руската водка,



работа на известния съветски скулптор-дисидент Ернст Неизвестни. (Подобен музей е отворил врати и в Санкт Петербург.) Углич е знаменит не само със своите църкви и манастири, или че там е убит царевич Димитрий, но и с това, че е дал на света фамилията Смирнови - създатели и производители на едноименната водка "Смирнов".

Основите на семейната компания положил Григорий Алексеевич Смирнов, като открил кръчма-хан в Углич. След неговата смърт през 1825 г. племенникът Петър Арсентиевич Смирнов се преселил в Москва и продължил семейната традиция. Успехът го съпътствал и до 70-те години на 19-и век под марката "Смирнов" излизат повече от 700 вида алкохолни напитки, повечето от които са негова собствена разработка - рецептура, етикети и даже бутилки по негови ескизи.

През 1877 г. компанията получава най-голямото руско отличие - синия знак с три герба на званието "доставчик на Негово императорско величество". През 1898 г. "Смирнов" става една от най-големите и влиятелни компании в Русия. След Октомврийската революция неговите потомци емигрират във Франция, където се появява знаменитата в Западна Европа водка "Смирноф". И тъй като Смирнови били родом от Углич, през 1997 г. група ентусиасти решава да създаде музей на фамилията Смирнови и паметник на руската водка.



За "баща" на водката в Русия се смята Иван Грозни



Когато през 1552 г. превзел Казан от татарите, голямо впечатление му направил т. нар. кабак - заведение, в което пиенето изключвало всякакви закуски. И веднага заповядал в Москва да се построи такъв кабак. Първоначално в заведението били допускани само знатните боляри и опричниците. Простолюдието било допускано само три пъти в годината - на Великден, на Рождество и на Димитриевата събота. Скоро обаче станало ясно, че от този кабак могат да се извлекат значителни финансови изгоди и от 1555 г. повсеместно в Русия се появяват такива заведения, които изтласкват традиционния руски трактир.

Значителен скок в употребата на спиртни напитки се извършил при Петър I - царя реформатор. Още 16-годишен, когато се подвизава в немските и холандски кръчми, той със своя най-близък приятел по пиене Лефортув съчинява правилника за "Всеобщо пиянско общество", към който се придържа през целия си живот. На царското благоволение можел да разчита само този, който успявал да изпие на екс купата на "Големия орел" (литър и половина) и да се задържи на краката си.

При Екатерина II водката става задължителна част от войнишкия рацион - военният устав от 1716 г. определя по две големи "кружки" (около литър и половина) на войник дневно. През I световна война армията не тръгвала в атака без традиционното канче водка.



Съветската власт въвежда държавен монопол на водката,



подкрепя родното производство и експорт и водката си остава неизменен стимулатор за войсковите части и по време на Великата Отечествена война; неизменно присъствие по всеки повод и без повод. Известно е широкоразпространеното явление на улицата да се пие "на тройки". В тази обстановка започва прословутата антиалкохолна кампания (1986-87 г.) на Горбачов. ("... Комунизмът не може да се построи в махмурлук..." - твърдели в Политбюро.) Тя обаче не отчита конкретната обстановка и негативното обществено настроение и се проваля.

В тази битка с масовото пиянство интерес представлява работата на екипа на проф. Брахман. След редица експерименти той установил, че ако в производствения процес на водката се прибави женшен или сходното вещество, наречено каприм, съдържащо се в чепките на грузинското грозде, се създава нова водка, която нарекли "Златно руно".

Първи в тогавашната система я изпитали секретарят на ЦК на КПСС Николай Рижков и председателят на Държавния планов комитет Николай Байбаков



- експериментално двамата изпили две бутилки



"Златно руно" с ябълки за мезе и се чувствали прекрасно. Пристъпили към масови изпитания. В Северноевенския район на Магаданска област, в който живеели 12 000 души, иззели наличното количество традиционна водка и го заменили със "Златно руно". Резултатите били твърде обнадеждаващи - значително намалели битовите престъпления, извършени в пияно състояние. Но както често се случва в Русия, по време на антиалкохолната кампания авторите на новата водка били обявени за "пропагандатори на пиянството" и експериментът бил ликвидиран. Каква е съдбата на "Златното руно" и неговата рецептура, не е известно. Много е възможно да е унищожена.