|
----------
НАТО-лабораторията у нас беше открита миналата година. Тя наследи старата, 15-годишна, в която дълги години се разработват технологии за нуждите на военнопромишления комплекс на България. Новите качества - водоустойчивост и негоримост на платове, които ще се разработват в лабораторията, се придобиват в резултат на нанотехнологии. Чрез тях се създават повърхности с качествено нови свойства, обясняват учените. На този етап те се използват предимно в космическите и военните технологии. С това бе свързано и посещението тук през тази година на американския астронавт Джон Макбрайт, придружен от българския космонавт ген. Георги Иванов.
Що е нанотехнология? Тя може да се илюстрира най-добре с една снимка от последната американска монография в тази област. На нея е показана 10-милиметрова наноогнезащитна преграда - от едната страна тя се обдухва с плазмена горелка с температура около 1800 градуса, а от другата офицер от НАТО се е подпрял на нея с двете си ръце. Именно такава високотехнологична преграда може да бъде използвана за защита на военна техника и жива сила. Предстои учените да разработят цяла серия многофункционални нанокомпозити за т. нар. индивидуален
защитен пакет на съвременния войник
Тази програма за Пентагона в САЩ се разработва и изпълнява от университета в Масачузетс. У нас Химико-технологичният и металургичен университет, като сроден с Масачузетския, също започва работа по програмата на МО за индивидуална защита на българския войник. В него например ще има устройства за пиене на вода от неидентифицирани водоизточници. Много пъти са наблюдавани кадри, в които американски войници пият вода от локви. Те обаче не са застрашени, защото мобилните наноустройства почистват и дезактивират всички замърсители, обяснява доц. Цветков. Той и проф. Георги Високов ръководят изпълнението на Националната програма за нанотехнологии на МО.ДДоц. Цветков отговаря и за разработването на технологиите по друга национална програма на МО - за унищожаване на излишните боеприпаси на Българската армия и оползотворяването на полезните материали. Към декември 2001 г. излишните боеприпаси на територията на България са били 50 хиляди тона. Днес те вече надхвърлят 70 хиляди. Учените имат задача да разработят технологии за унищожаването и оползотворяването на твърде широк спектър от боеприпаси - като се започне от патроните, произведени през 1943 година, танкови и инженерни бойни припаси, всички бойни средства на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили и се стигне до ракетите "въздух-въздух", "въздух-земя" и "земя-въздух". Ако преминем изцяло към натовски тип въоръжение, възможно е
да се наложи да унищожим над 100 хил. тона боеприпаси
Нашите екипи са разработили всички технологии за използване на полезните материали - метали, сплави и суперсплави, полимерни материали (термопластични и термореактивни), които са вградени в тях, подчертава доц. Цветков. От отпадни взривни вещества могат да се произвеждат промишлени взривове, които в момента внасяме от чужбина.
Изключително важна е технологията за преработка на барута от Държавния резерв, който е с изтекъл срок на годност. За него сега МО изразходва огромни средства за охрана. Това са няколко десетки хиляди тона, които представляват и сериозен екологичен проблем. Досега негодният барут е бил изгарян, но при приемане на европейските екологични норми това вече е недопустимо. Българските учени са разработили технологии, в които безотпадно превръщат този барут в 12 вида изкуствени торове за селското стопанство.
Третата национална програма в областта на отбраната, с която са ангажирани учените, е свързана с водородните технологии. Българската армия преимуществено е съоръжена с никел-кадмиеви батерии и акумулатори. От 10 години обаче те са забранени в НАТО и ЕС. Налага се да внасяме такива акумулатори. Ето защо на лабораторията "НАТО - технологии за отбраната" и на Института по електрохимия към БАН е възложено да разработят металхидриден електрод за никел-водородна батерия. Изделието беше одобрено от Експертния координационен съвет на отбраната. Сега пред нашите учени стоят още по-големи предизвикателства, като например да се намерят онези метални хидриди, които при определен потенциал адсорбират водорода (за съхранение и транспорт), а при друг го освобождават за ползване, казва чл. кор. Александър Попов, научен секретар на БАН и зам.-директор на ИЕЕС- БАН.
Най-голямата задача пред световната наука си остава промяната на формулата на горенето, от което се генерира енергия. Над 1500 независими учени от целия свят са установили, че
природните ресурси на планетата до 2050 г.
ще достигнат критично ниво. Дотогава трябва да бъдат разработени и масово приложени всички модерни разработки в областта на горивните елементи, казва проф. Асен Гиргинов, директор на департамент "Химични науки" при Химико-технологичния и металургичен университет в София. Това са устройствата, които директно превръщат химическата енергия в електрическа. Европейският съюз отделя огромни средства за тези разработки, гласувани са 400 млн. евро само за развитие на научните изследвания на ЕС до 2020 година. Въпреки препоръките на комисията правителствата в страните-кандидатки за членство в ЕС да подпомагат изследователските програми по водордни технологии, у нас се заделят малко средства за тези научни изследвания. В областта на водородните технологии единственото финансиране е по линия на Министерство на отбраната. Само за сравнение - в САЩ за водородни технологии са отделени 1,7 млрд. долара за следващите 5 години. При нас финансирането за този период е в рамките на неколкостотин хиляди лева.
|
|