|
"Попаднах в затвора по разпределение, но се увлякох и сега вече само си спомням, че не съм се раждал тук. Интересните истории са много. Пред очите ми са минали хиляди съдби", казва той.
1. Вакса и кафе
Милан беше около 45-годишен, отворен, жизнерадостен човек. Изтърпяваше 11-годишна присъда в Софийския затвор. Направихме го ваксаджия, защото излъчването му зареждаше с положително настроение. Даже го взех и да ми чисти кабинета. Сутрин ме чакаше с чаша кафе. Веднъж го заварих да ми чисти чашата с кадифето, с което лъскаше обувките. Питам го защо. Това е кадифето, с което само твоите обувки лъскам, няма страшно, отговори ми той...
2. "Бягството" на Хапчето
Всеки инструктаж на наряда започва с обръщане на внимание кои са опасните за бягство. Лично го правех. Един ден реших да си направя експеримент. Имаше един, казваха му Хапчето, беше от опасните за бягство, но добър водопроводчик и електротехник, извоювал си правото да шари между цеховете, което още повече увеличаваше риска. Извиках него и инспектора по охраната. Разпоредих на служителя да затвори Хапчето в отделно помещение малко след като затворниците излязат за работа. Никой не забеляза, че го извеждаме от обекта към 10 ч. И аз зачаках кога бдителният състав ще ми докладва за отклонението. Времето минаваше и нищо. А надзирателите са длъжни да докладват периодично. Чак към 19.30 ч., когато затворниците вече се бяха прибрали от работа, идва запъхтян един надзирател и казва, че има бягство. Настана суматоха. След 20 минути установиха кой е беглецът. Наредих пълен анализ - къде е бил през деня, кой го е видял за последно и т.н. За мое учудване се намериха поне 5 надзиратели и още 10 затворници, които услужливо обясняваха как някой го изпратил някъде, какво си говорили, как се разминали. С такава убедителност защитаваха тезите си и изграждаха една илюзорна представа, че направо се ошашавих. Изведох Хапчето и го показах на всички. Накарах го да им каже какво е правил цял ден и приключих въпроса. Ефектът беше поразителен...
3. Няма отърваване
Автоагресията в затворите е често срещана. Много хора се увреждат, за да протестират срещу действия на всякакви правоохранителни органи. Имаше един Бегайчо. Казвахме му така, защото бягаше отвсякъде. И беше със суицидни наклонности. Ако го заключиш здраво - слага си въжето. Ако го изведеш на лечение - чупи прозореца и бяга. Много труден за въздействие човек. Един ден ми звънят от отделението с наказателните килии: "Бегайчо свърши!" Обясниха ми, че си е вързал одеалото за една тръба, която минаваше над прозореца и се обесил. Отидох. Гледам го - безжизнен. Лекарката обаче констатира признаци на живот и започна борба за него. След 2 часа го свестиха. Постепенно той си отвори очите. Ние всички сме се надвесили над него. Той гледа мен, гледа главния надзирател, гледа лекарката. И първите му думи бяха: и тука ли сте вие!
Сега Бегайчо е бизнесмен, кара хубава кола. Преди години идва при мен и вика - кажи къде да те водя, началник, ти си ми спасил живота...
4. Пешо Фиата
Януари 1981 г. Пешо Фиата беше затворник в Белене. Викаха му така, защото обичаше да краде коли "Фиат". Излежаваше 17-годишна присъда. Млад, буен и много силен физически. Постоянно афишираше, че ще избяга. Затова беше настанен в една от най-охраняваните килии - с армирани стени, силно зарешетени прозорци и т. н. Той обаче успява да скъса една желязна релса от леглото. Взема една кука от радиатора. Отваря прозореца и успява да пререже решетката така, че да вижда как отвън крачи постовият. В Белене е под -10 градуса. Мъгла. Фиата е по дочен панталон, с моряшка фланелка, бос. Като се отдалечава постовият, скача на земята и хуква. Има не повече от 50 м преднина. Постовият го забелязва и тръгва след него. Фиата обаче прескача бодливата тел и се губи в мъглата. Минава през тракторния стан, грабва една резервна гума. Вече го гонят с кучета, той се хвърля с гумата в Дунав и изчезва от преследвачите и кучетата. 7 часа прекарва в ледените води на реката. Моряци го намират край Свищов. Вадят го от гумата напълно замръзнал. Видях го в наказателната килия на затвора. Целият беше почернял. Лекарите казаха, че най-вероятно ще умре, имал доста увредени органи. Дори да му се разминело, щяло да се наложи да ампутират крайниците му. След месец отново имах път към Белене и отидох да видя Фиата. Гледам го - жив и здрав в наказателната килия, прегърнал радиатора. Питам го как е, има ли нужда от нещо. А той ми вика - окей съм. Но ако имаш възможност, кажи им да ме заведат на зъболекар, защото един зъб по цяла нощ не ми дава мира...
5. Среща
Георги - порядъчен човек, военнослужещ. Заради нещастно стечение на обстоятелствата обаче започва да пие. Уволняват го. Започва да върши немотивирани неща. Краде 50 сутиена, за да накаже продавачка, че не се държи добре с него. Но идва полиция. Той удря единия от полицаите. Осъден е за опит за убийство на длъжностно лице. Преведохме го от София в Бобов дол, защото той искаше да изкарва пари в мината. Обаче избяга. След 3 месеца го хванаха в Румъния, опитал се да краде хеликоптер. Върнаха ни го. Изолирахме го в самостоятелна килия в Софийския затвор.
При обиколките ми се впечатлих от интелигентното му излъчване. Но избягваше всякакъв контакт. Научих, че жена му го изоставила заради затвора. Имаше и 10-годишен син. Георги ми разказа, че момчето не общува нито с него, нито с майка си. Така години наред. Постепенно разкри и съкровеното си желание - искаше да види детето. Жена му се съгласи да пусне момчето в затвора. Извиках Георги в моя кабинет. Той не знаеше, че синът му го чака вътре. Този иначе леден човек цели 10 минути не можа да обели и дума. Оставих ги сами. Не знам какво са си говорили, но оттогава Георги стана съвсем друг човек. Нормален. Защитавахме го в комисията по помилването. Пуснаха го със сериозен остатък от присъдата, което е необичайно...
|
|
|