Снимки: Авторът

"Монстрайп" ("Племето на чудовищата") всъщност е една много симпатична, интелигентна и влюбена в танца и музиката брейкгрупа от Враца. Това са Момчил Петров Иванов, на 20 г., от Враца, завършил химическия техникум в града, работи в автосервиз; Захари Младенов, на 20 г., студент във врачанския филиал на Великотърновския университет, специалност педагогика, и Мартин Мутафи, 17 г., ученик в 11-и клас в гимназията с преподаване на чужди езици. На състезания с тях ходи и Маргарит от София, който тренира в зала "Черноризец Храбър" на 4-и километър.

---------

Основател и ръководител на групата е Момчил. Занимава се с брейк от 7 години. Запалил се от един телевизионен клип, решил да опита, удало му се и оттогава танцът се превръща по думите му във втори, по-истински живот. Защото в него има всичко - музика и движения, емоция и настроение, разтоварване и дори самозабрава и най-важното - възможност да изразиш себе си, казва Момчил.

Постепенно Момчил привлича и други желаещи, преди четири години създава група, в която членовете се менят непрекъснато, но той остава. Сменя и името на състава - в началото го кръщава "Чудовищен отряд" от филма "Космически забивки", после "Буги трайп", защото винаги си представял момчетата, танцуващи брейк, като космически, извънземни, вълнуващи и симпатични чудовища.

"Монстрайп" е



сред най-добрите брейкформации в страната



Само тази година има няколко първи места на национални състезания. А Захари и Мартин са включени в отбора, който ще представи България на световното в Холандия в края на ноември. Брейкът изисква постоянна и сериозна тренировка. Ние сме в Младежкия дом по три часа всяка вечер от понеделник до петък. Едни и същи елементи ги повтаряме десетки пъти, до пълно съвършенство. Много от желаещите, които идват да танцуват с нас, искат да се научат бързо, за месец. Но са нужни адско търпение, упоритост и труд, за да станеш добър, за да си доволен от това, което правиш, обяснява Момчил. Според него едно състезание е страшно натоварване, от което не можеш да се съвземеш часове наред. Чувстваш се като футболист на световно първенство. Същото е и при добри тренировки, когато не си жалиш силите, продължава той.

Момчил смята, че е добре в един отбор да има хора, които да владеят елементи от четирите стила в брейкденса. В "locking"-а и "poping"-а няма особено сложни елементи. Докато "boogie", наричан още роботопластика, и "breaking", същинският брейктанц, измислен през 70-те години от DJ Кул Хърк, са сложни и трудни. Тази терминология за момчетата е изключително лесна, защото всички владеят много добре английски език.

За начинаещите трудният елемент е "хеликоптъра"-ът, но това е основата, върху него се градят и навързват другите елементи, обяснява Момчил. Брейктанцът може да включва още "паяк" - многобройни комбинации, и "пауър" - заучени движения, които се редуват. Момчил предпочита класическия брейк с елементи на акробатика. Това ми дава възможност да тренирам тялото си така, че да мога да правя всичко с него. То става гъвкаво, пластично, обяснява младежът.

Захари харесва движенията - повече въртене, особено с краката, фризове, стойка. Още от малък обичах да танцувам и като разбрах, че има група по брейк, се включих. Това е нещо красиво, следваш музиката и се сливаш с нея. С танца трябва да изразиш себе си - какво мислиш, чувстваш, преживяваш. Изпитвам удоволствие, разтоварвам се, забравям проблемите. Определено си харесвам тялото повече отпреди. Не се стремя непременно да бъда най-добрият, важно е да ми харесва, да се чувствам по-различно, споделя емоциите си от танца Захари.



За Мартин брейкденсът е танц на бъдещето,



който обединява множество елементи от почти всички танци и дори някои бойни изкуства. "Танцуваш себе си с много енергия и усещане за нещо космическо", казва той. Адреналинът ти се вдига до максимум. Няма друг такъв танц - да интерпретираш музиката със своите движения, да ги слееш в едно. Толкова сме свикнали с това състояние, че дори като ходим или седим, правим някакви движения с тялото. Това е начин на живот.

Врачанските би-бойс не копират готови елементи. Във всеки свой индивидуален или групов танц влагат новаторство. Сами си измисляме, залагаме на себе си, повечето работи са наши, казва Момчил. Трябва да има прогрес, да се усвояват нови и нови фигури. Важно е да хванеш основата и върху нея да градиш своите виждания и идеи. В това е смисълът - да покажеш лично себе си, своето чувство и настроение, своя стил.

Пример за всичко казано от тях е последното им шоу "Оркестърът", в което Момчил е диригентът с палка, а останалите играят с тялото си различни инструменти. Получава се един красив ансамбъл от движения, емоции и много настроение.

Както всеки си има свой предпочитан стил, така има и предпочитана музика. Момчил от години танцува на хип-хоп, дори има една и съща мелодия от 7 години, песента "It's like that" на група RUN DMC. Мартин танцува повече на фънкпарчета, на джаз, джаз-соул. Захари обича фънк, хип-хоп, джаз. Свалят музика от Интернет, предпочитат хитови парчета,

но не самоцелно, а в хармония с танца



Всеки стил отговаря на определена музика, всеки елемент носи своята мелодия и ако не се покрият, няма да се получи. Важно е да правиш това, което чувстваш, което на теб ти харесва, а не на другите, казва Момчил.

В подготовката си за Холандия Захари и Мартин залагат на индивидуалния танц. Всеки от тях си е разработил нови сетове, които тренира по десетки пъти. Защото ще водят "битката на света" с най-добрите би-бойс.

Един индивидуален танц продължава различно - от 10-20 секунди до 2 минути, без спиране. Захари държи рекорд по продължителност, повече от 2 минути, по ефективност, лекота и красота, хвали го Момчил и допълва, че когато Захари танцува, не може да се види какво прави - толкова са му бързи движенията. Мартин също не отстъпва по виртуозност и бързина.

"Племето на чудовищата" във Враца има свой фенклуб, чиито членове присъстват на всички репетиции, дори ходят с тях на състезания. Подражават им в облеклото, в движенията и се чувстват толкова влюбени в брейка, колкото и техните популярни приятели.