|
Закъде пътува в крайна сметка българската мода? Отговорът е доста категоричен - към Европа. Колкото и невероятно да звучи за мнозина, BG модата е вече стъпила здраво на Стария континент. В буквалния смисъл. Големите ни дизайнери и модни къщи отдавна имат бутици в световните модни столици. "Рила стил" и "Рошавата гарга"
с успех продават не къде да е, а в Париж
Последната колекция на марката "Бати Балено" на "Рила стил" бе представена за пореден път на традиционното прет-а-порте във френската столица, което се проведе в началото на септември. "Рила стил" поддържа собствен магазин и в Берлин.
Друг отличник в тази област е "Агресия". Модната къща изработва мъжки костюми от най-скъпите платове в света и ги продава в Германия, Франция, Холандия, Испания, Италия и т. н. Пловдивската "Галинел" пък от две години има официално представителство в Москва. Другите й бутици са в Лондон, Триполи, освен това работи за италианската верига "Бернардини" и английската "Марк енд Спенсър".
Прага е градът, атакуван пък от варненската "Дафне". Основаната през 1990 г. марка
отвори бутик в чешката столица преди 4 години
и по всичко личи, че бизнесът й там тепърва ще се разширява. Отскоро тоалети на "Дафне" се продават и в Дубай.
Търновецът Атанас Парушев превзе едновременно Словакия и Чехия, след което се насочи и към Германия. Списъкът с имена определено не е пълен. В Европа бутиците, продаващи българска мода, вече не са кът, а традиция. И ако преди години появата на такъв магазин би била сензация, то сега тя е просто поредно доказателство за успеха на родната продукция.
Неслучайно след седмица световният моден канал ще върти в продължение на няколко дни 10-минутен филм, показващ българска мода, като поводът е Дните на България по Fashion TV. Преди няколко дни в София бе показано и дефилето - основа за филмчето, в което под звуците на българска фолклорна музика осем модни къщи и дизайнери
представиха части от своите най-нови колекции
Към тази бегла панорама на успеха задължително трябва да се добави и наскоро приключилото прет-а-порте, което вече 3 години се организира от агенция "Визаж" и което от сезон на сезон става все по-богато и по-професионално. Трябва да се добавят и агенциите за манекени, които направиха сериозен пробив в чужбина. В това отношение безспорен лидер е "Визаж", чиито манекенки работят за най-елитните чужди компании като "Рикардо Гай", "Елит", "Фешън", "Неймс", "Уоман", "Карин", "Съксес", "Сторм", "Некст", "Имоделс" и т. н. и дефилират за световни имена като "Версаче", Армани, "Ралф Лаурен", Валентино, "Диор", "Живанши", Аликзандър Маккуин, Лакроа, Ив Сен Лоран, Галиано и т. н. Другата компания, която заслужава аплодисменти, е "Ексграунд", и отчасти "Ивет фешън".
Дотук обаче с добрите новини. За съжаление не всичко в родината е розово, което важи и за модата. Има дизайнери, които за цялото си съществуване
не са мръднали и крачка напред в развитието си,
продължавайки да показват остарели тоалети. Или да залитат по имидж, отдавна забравен по световния подиум. Някои упорито претрупват роклите с пайети и апликации, сякаш ще атакуват Ориента. (Нищо лично срещу ориенталския вкус, но нали сме тръгнали уж към Европа!)
Абсолютно същата забележка може да бъде отправена и към модните ни къщи, които шият сватбени рокли. Там твърдо сме в Ориента. Която и да хванеш, все на тонове пайети, мъниста, перлички и камъчета ще попаднеш. Мотото е: колкото по-лъскавко, толкова по-шик. Изключенията са малко. Роклите на Виргиния Здравкова са хит в Германия, за което си има сериозно основание. Голям интерес има и към тези на пазарджишката "Невена". Но само една Виргиния и една "Невена" пролет не правят.
Другият сериозен проблем е тъй наречената висша мода. Казвам тъй наречена, защото как иначе да бъдат обяснени онези
претенциозни опити за нещо свръхелитарно,
окичено с купища воланчета, драперийки, ципове и каквото още се сетите? Всичко това поставено не на място и в стряскащи окото цветови комбинации.
И в младежката мода има доста изцепки. Само лак не е достатъчен, за да превърне дрехите в нещо оригинално и привличащо като магнит тийнейджърките.
Най-драматично обаче е положението с авангардната ни мода. Към тази категория се самоопределят всички начинаещи дизайнери, чиято фантазия се простира дотам, че да увият два парцала около манекенката, да метнат една връзка светещи коледни лампички на рамото й и в по-смелия случай да украсят с перо задните й части. Добрите в тази група комай са само три: Мира Бъчварова, Мариела Гемишева и Кристина и Константин.
По-сериозният проблем в BG модата обаче е друг. И той засяга дори утвърдените дизайнери, които вече са си извоювали име. Мнозина изкарват на подиума добре замислени колекции, но на които
отдалеч личат лошите шевове
и зле направените подгъви. А модата все пак не е само актуална тенденция, а също така изпълнение и качество. Слава богу, последното е май единственото, с което компромиси не се правят. И начинаещите ни стилисти разбраха, че за хубави дрехи са нужни хубави платове.
Картинката в края на 2004 г. е следната:
- Повечето ни дизайнери отдавна проумяха, че като не могат да създадат или изпреварят световните тенденции, могат поне да ги копират.
- По-опитните черпят вдъхновение от българския фолклор. Някои - като Атанас Парушев и Нели Колева - по-добре, други - по-слабо. Важното е, че се налага българска идентичност в българската мода.
- В крайна сметка по-голямата част от модистите ни се развиват и вървят напред. Едни - с подскоци, други - пълзешком. Някои отдавна са влезли в Европа, други са се запътили. За жалост има и една трета категория, която си живее в свой свят, от който май няма намерение скоро да излезе.
|
|
|
|
|
|
|