|
Най-новият експеримент започва официално на 2 декември и се нарича мисия "Алтеа". На тази дата ще се осъществи
най-голямата промяна в
международното присъствие
на Балканите след края на войните. Силите на НАТО СФОР, които в продължение на 9 години бяха най-успешният аспект на намесата на международната общност в Босна и Херцеговина, ще прехвърлят отговорността за сигурността в страната към военна мисия на Европейския съюз. Алиансът все пак ще запази символично присъствие в страната. На първата си пресконференция от 3 ноември командирът на "Алтеа", британският генерал-майор Дейвид Лийки, заяви, че основните задачи на мисията са поддържане на мира и стабилността в Босна, помощ за отбранителната реформа в страната и издирване и арестуване на обвинени във военнопрестъпления - съвместно с щаба на НАТО в Сараево. Големината на мисията (7000 души) ще се запази, като по думите на британския генерал просто около 80% от войниците на НАТО ще свалят от униформите си четирилъчевата звезда и
ще закачат европейските
златни звездички на син фон
Последиците от смяната на емблемите обаче могат да се окажат не просто символични - Босна е страна, в която преди по-малко от десетилетие война отне живота на около 200 000 души.
Тази смяна на "караула" бе дългоочаквана. САЩ, които бяха подслонили под своя отбранителен чадър Западна Европа през дългите години на Студената война, решиха, че е крайно време тя да поеме своите отговорности, особено що се касае до собствения си континент. Когато войните в Югославия предоставиха първото сериозно изпитание пред европейците, те ентусиазирано обявиха, че "часът на Европа е дошъл". Това твърдение обаче се оказа силно преувеличено. Европейският съюз е напълно неспособен да прекрати кървавата баня в задния си двор. Американците не посрещнаха с особен ентусиазъм новонатрапения им ангажимент, държавният секретар Джеймс Бейкър арогантно заяви: "Вашингтон няма куче в тази битка."
Още с идването си на власт през 2000 г. администрацията на Буш заяви намерението си да изтегли войниците си от района. Последвалите терористични атаки срещу Америка и военните авантюри в Ирак и Афганистан направиха ограничаването на американското военно присъствие в региона неизбежно. ЕС започна да получава настоятелни покани да се ангажира по-сериозно с размирните Балкани. Съветникът по националната сигурност на Буш Кондолиза Райс подчерта язвително по-възвишеното предназначение и подготовка на американската армия: "Не е необходимо 82-а въздушнодесантна дивизия на САЩ
да ескортира деца
до детската градина"
Американците откриха в ЕС партньор, който прояви готовност да се намеси. Окопитил се след грандиозния провал да се намеси адекватно по време на войната в Босна, съюзът съсредоточи усилията си върху развиване на обща политика в областта на отбраната. Възникна обаче проблемът доколко бъдещата европейска армия може да бъде независима от "големия брат", без чиято военна подкрепа тя би била просто беззъб тигър. НАТО и ЕС разработиха механизъм за сътрудничество, известен като "Берлин плюс", според който провежданите от ЕС военни операции могат да използват сили и средства на алианса. Белият дом подкрепя идеята за обща европейска отбрана, дотолкова доколкото оперативното планиране се извършва в рамките на НАТО. "Обичайният заподозрян" Франция обаче не споделя американската визия и заедно с още няколко държави поиска планирането да е независимо от НАТО, т.е. от САЩ.
До този момент ЕС формира и изпрати две военни мисии - в Конго и в Македония. Ръководената от ЕС операция за умиротворяване на бившата френска колония бе с име "Артемис" и продължи само 3 месеца. Тази мисия може да се определи като френска операция, увита с европейския флаг. Последователите на Дьо Гол, които понякога имат навика да дразнят своите европейски съюзници дори повече, отколкото това прави арогантната американска дипломация, се заинатиха да докажат, че могат да проведат военна операция и без помощта на американците, и за целта заеха транспортни самолети от... Украйна.
Мисията в Македония "Конкордия" имаше значително "по-европейски" характер. Всеки аспект на тази първа военна мисия на ЕС беше пренатоварен със символика, войниците бяха окичени със значки с европейския флаг и с емблеми, на които пишеше "EUFOR" ("Сили на ЕС"). Летището за хеликоптери се казваше "Шуман" (един от бащите на европейската интеграция), а върху самите машини беше изрисувано знамето на съюза. Акцентът върху присъствието на ЕС контрастираше със скромната по възможности (само 320 войници) и амбиции операция. Създаде се впечатлението, че мисията е по-важна за самия ЕС, отколкото за Македония. Югозападната ни съседка се явяваше
идеалната "опитна мишка"
за целите на съюза
От една страна, тя е в Европа и намесата може относително лесно да се аргументира пред скептичния към военни ангажименти европейски електорат, а от друга, интензивността на конфликта бе близка до нула (НАТО вече бе предприела първоначална кампания за разоръжаване) и не представляваше реална заплаха пред крехкото европейско военно присъствие. Мнението на правителството на Македония, което не бе взето под особено внимание от показващия "военни мускули" ЕС, бе изразено от посланика на Скопие в НАТО: "...не ни трябват сили, които ще си правят експеримент с Македония".
Подобна е днес и реакцията на Босна, която е на път да се превърне в новата "опитна мишка" в проекта за създаване на обща европейска отбрана. И трите етнически групи (бошняци, хървати и сърби), които се опитват да съжителстват в рамките на босненската федерация, не са особено ентусиазирани от този експеримент. Репутацията на ЕС в очите на бошняците и хърватите е изключително лоша поради провала на съюза да спре кръвопролитията. Те смятат, че Европа ги е предала и американците са били тези, които са спрели войната. Тези нагласи, разбира се, не са споделени от босненските сърби, които бяха бомбардирани от американските самолети. Макар и неочаровани от присъствието на САЩ, по-голямата част от живеещите в Босна смятат, че американските сили са гарант за мира и целостта на нестабилната федерация. Освен това агресивният стил на американската дипломация, притискащ и трите групи да търсят компромиси, се смята за по-ефикасен в държава, която има една от най-сложните и скъпи за поддръжка бюрокрации в света.
Мотивите на ЕС и НАТО за предприемане на това прехвърляне на отговорности са, разбира се, далеч от безкористни. За европейците това е възможност да демонстрират, че съюзът е излязъл от "юношеската" си възраст и може да отстоява позицията си дори и ако има опасност да засвистят куршуми. Американците пък искат да обявят поне една сериозна военна мисия за успешно приключена и да могат да прехвърлят своите военни части в Ирак, където те са им далеч по-необходими. Очакванията са, че Европейският съюз ще демонстрира "по-цялостен" подход към Босна. За разлика от НАТО, която разчиташе най-вече на заплахата на военната си мощ, т.е. на "тоягата",
ЕС ще използва и "морков"
във вид на целева икономическа помощ като мотивация за постигане на желаните промени в страната. Имайки обаче предвид проблемите на европейците с формулиране на общи позиции в областта на външната политика, едва ли ефектът от употребата на "моркова" ще бъде особено впечатляващ.
За разлика от до голяма степен символичната мисия в Македония сега залогът е значително по-голям. За реномето на Европейския съюз на международната сцена провалът на първата му сериозна военна операция би бил катастрофален. Подобно стечение на обстоятелствата би отложило за много години създаването на единни европейски военни сили. За НАТО и САЩ провалът на европейската мисия би означавал, че те не са успели ефективно да си свършат работата в Босна и са се оттеглили преждевременно. Освен това дестабилизирана Босна, където мюсюлманите представляват близо 50% от населението, би била подходяща среда и за един друг експеримент - този на радикални ислямски групи да изградят (или доизградят) терористични клетки в непосредствена близост до сърцето на Европа. Сценарий, който изправя косата на мнозина европейски политици.
Последствията от неуспешен европейски експеримент обаче ще бъдат
трагични най-вече за
живеещите в региона
А предизвикателства пред крехкия етнически мир в Босна не липсват. В непосредствено бъдеще се очакват няколко събития, които могат да разтърсят из основи региона. През следващите години албанците в Косово вероятно ще потърсят негласно обещаната им независимост, а Черна гора ще излезе от федерацията със Сърбия. Тези промени в границите могат да провокират желание за "компенсация" - присъединяване на населените със сърби босненски територии към Сърбия. Високата подкрепа за националистите на изборите в Сърбия и в Босна показват, че този сценарий, макар и немного вероятен, не бива да се пренебрегва.
Готови ли са европейските сили (в които за първи път ще участва и България) да се справят в случай на истинска криза в Босна? Кошмарният спомен от клането в Сребреница, когато неадекватно въоръжен холандски контингент на ООН не успя да възпре сръбските паравоенни формирования да екзекутират над 7000 бошняци, би трябвало да напомни на ЕС да се отнесе сериозно към поредния балкански експеримент.
