Бих нарекъл този текст свободно съчинение. Не защото размишлявам свободно (и преди не съм бил упрекван в обратното), а защото се мъча да видя в перспектива неясната роля на хората от моя бранш. Да си човек на перото днес не е престижно. Много по-силен респект буди фигурата на бизнесмена. Или на футболната звезда... Затова даже професионалните политици жадуват да се превърнат в бизнесмени. Или се пънат да тичат по терена по време на благотворителни мачове. Никой от тях не мечтае да напише "Война и мир" или "Епопея на забравените". Дори самата мечта им изглежда наивна и уморителна. Освен това и да се напише подобно велико произведение (което е съмнително), е още по-трудно да се издаде... Но макар че са от един изчезващ вид, безкористните хора на перото все още съществуват.

Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото...

Да търсиш винаги справедливостта е неблагодарно занимание - особено в подло време като нашето. Макар и казани по друг повод, тук важат думите на един известен биолог: "Каквото и да направите, в живота винаги побеждават микробите." Ала въпреки предизвестената загуба истинският човек на перото влиза в битката.

От едната страна на ринга са парите, демагогията, далаверите и хитрите микроби. А от другата - старомодният и неостаряващ Дон Кихот, размахал пиката на словото, изричащ неудобни въпроси и напомнящ благородни принципи. Човекът на перото е необходимата надежда по време на неравния сблъсък с лъжата. А в мига на неизбежната загуба той е необходимият виновник...

Неотдавна видях надпис в столичен автобус, закачен над кабинката на шофьора: "Не ме закачайте. Аз съм виновен за

всичко."...Сякаш го е казал за нашего брата. Сигурно този отруден човек често хваща перото в свободните си мигове.

Много политически обещания издрънчаха по време на прехода. Но само някои хора на перото предвидиха, че българинът ще тръгне по най-стръмния път към плодовете на демокрацията. Че всички ние ще пострадаме от липса на единство в защита на националните си ценности. Че ще се разделим не само по партийни цветове, а на "хищници и тревопасни". Че навярно ще постигнем свобода на словото, но ще разберем че и "мизерията е също вид несвобода". Случайно открих в дневника си думи, написани някъде в началото на прехода: "Моята творческа свобода идва от личното ми неучастие в грабежа на България."

Няма да коментирам думите си. Убеден съм, че нещо подобно са изричали пред себе си и други събратя по творческа съдба. Безкористният човек на перото не можеше да спре състезанието по разграбване, но поне не взе участие в него. Изключенията в нашия бранш (повечето от тях познати открай време) само потвърждават правилото.

Разбира се, тъжно е, когато перото обслужва и недуховни интереси. Чупката в кръста, която правят някои съвременни санчовци на перото, не остава незабележима и непрезряна. Ала тяхното сервилничене пред хора с пари или власт лишава от духовна магия думите им. Те са само част от голямата далавера и нищо друго. Даже такива отделни случаи подчертават героичното безкористие на бедните, но горди донкихотовци.

И не само това. Ако не бяха достойните хора на перото, тайните и явни далавери около нас щяха да бъдат повече. Корупцията по върховете и мизерията в низините щяха да растат двойно по-бързо. Мисля, че ако не бяха хората на перото, в нашата разградена държава щяха да бъдат задигнати даже златните кубета на "Невски" и парламентарният звънец...

Труден късмет се падна на човека на перото в днешно време. Той е свикнал да се сражава достойно, но можем да предположим какъв ще е краят на битката. Микробите сигурно ще победят и ще преминат с развети флагчета под своята микробска Триумфална арка.

Но човекът на перото ще опише всичко това с безпощадна яснота и така ще постигне своята, макар и не толкова триумфална, победа.