Новоизбраните брюкселски комисари отрано дадоха заявка, че ще продължават битката за "данъчна хармонизация", макар тя да изглежда още по-безнадеждна, отколкото по времето на г-н Романо Проди. Идеята да се уеднаквят нормите на облагане на корпоративните и личните доходи вече бе обсъждана по-рано тази година и не намери подкрепа в съвета на икономическите и финансовите министри на общността (ЕКОФИН). С присъединяването на десетте "новоевропейски" страни шансовете да се наложи единно облагане още повече намаляват, защото



целта на данъчната репресия



са тъкмо новоприсъединилите се - те имат данъчни ставки далеч под средните за Евросъюза. А зад евфемизма "хармонизация" в случая се разбира настояването за забрана на данъчната конкуренция в рамките на общността, съпроводено с увеличаване на облагането в страните с най-либерален режим. По този начин страните с високи данъци и нисък растеж - Германия и Франция - се надяват да спрат изтичането на капитали в източна посока. Иначе и досега тече хармонизация на данъците в Европа. Уеднаквени са ставките на акцизите за горивата, алкохола, има цели 8 директиви за уеднаквяване на облагането с ДДС, съгласувана е минималната единна ставка по ДДС (15%). С новия си проект за данъчна хармонизация "големите стари" се опитват да наложат



европейски данъчен картел,



при който отделните държави да загубят правото да водят самостоятелна данъчна политика, а общите данъци за цялата територия на Европа да се определят и събират от Брюксел. Така ще се гарантират достатъчно високо облагане и пълен бюджетен комфорт на обединените бюрокрации. Хармонизираното облагане ще позволи на правителствата и на европейската наднационална администрация да събират повече данъци, пък и да харчат повече бюджетни пари. Разбира се, за сметка на европейските данъкоплатци. Така че в Стария континент "данъчна хармонизация" не означава просто "уеднаквяване", а трябва да се тълкува като увеличаване на облагането. От проекта за



забрана на данъчната конкуренция



ще загубят най-конкурентоспособните на капиталовия пазар европейски страни. Затова най-яростно срещу отнемането на националната данъчна автономия се съпротивляват Обединеното кралство, Ирландия и дори Швеция - страна със сравнително високо облагане, но и с бързо развиваща се икономика. А в крайна сметка от данъчния картел ще загубим всички. Ако Европа се превърне в затворен клуб с екстремални данъци, не е далеч моментът, когато свръхоблагането ще задуши бездруго анемичния растеж. Данъчният картел няма да спре износа на капитали, само ще го пренасочи. Вместо към новите европейски страни парите ще поемат към държави извън Европейския съюз. Наред с миграцията на капитали можем да очакваме и засилена



данъчна ерозия



При увеличаване на ставките все повече данъкоплатци ще се стремят да избягват облагането на всяка цена, като укриват доходи, потъват в сивата зона на икономиката или направо изнасят печелившите операции в чужбина. Успоредно с данъчните измами винаги расте и корупцията в данъчната администрация. Като резултат с увеличаване на данъците бюджетните постъпления не растат, напротив - намаляват. Инициаторите на проекта за хармонизация чрез увеличаване на облагането добре познават тези ефекти, но нехаят, защото ерозията ще се прояви не при тях (там данъците няма да се променят). Тя ще засегне страните, които тепърва трябва да вдигат данъците си. Съгласие за такива хем непопулярни, хем недалновидни мерки едва ли ще се постигне. Затова новите хармонизационни идеи на Франция, Германия и Брюксел са една



загубена кауза



Това не са нито нови идеи, нито ще е първата загубена битка в тяхна защита. Още от 1962 и 1970 г. датират първите опити за налагане на единно облагане на доходите. През 1975 г. Еврокомисията предлагаше единен корпоративен данък от 45%, през 1990 г. кроеше планове за уеднаквяване на облагането при ставка от 30%. А през целия период нормата на облагане и в Европа, и в света неизменно намаляваше. През 1980 г. средният данък върху корпоративните доходи в страните от ОИСР е бил 41%, през 2000 г. - само 32%. Облагането на личните доходи е паднало от 67% средно за ОИСР през 1980 до 47% през 2000 г. Това е резултат от данъчната конкуренция между правителствата в света, която новата "хармонизация" напразно се опитва да спре. Капиталът вече се премества с един клик на мишката. За 10 години трансграничните инвестиции в света са нараснали над 6 пъти - от 204 млрд. долара за 1990 през 2000 г. те са вече 1.3 трилиона годишно. Хармонизацията на данъците в Европа е възможна само ако подобрява конкурентната позиция на Евросъюза в световен план. Данъчната конкуренция е полезен процес. Той налага на държавните бюрокрации в света да се свиват според чергата си, подтиква към бюджетни икономии и ефективно разходване на парите на данъкоплатеца. А аргументите за "данъчна хармония" са късогледи и безсилни срещу световната тенденция за облекчаване на облагането и опростяване на процедурите.