Вестник "Сега" винаги е защитавал свободата на словото. Когато журналист е попадал под ударите на замаял се политик, объркан чиновник или надскочил се магистрат, ние винаги сме давали своята безрезервна подкрепа. Така реагира цялата национална преса, с малки изключения. Правим това не защото се ръководим от максимата "Гарван гарвану око не вади", а защото сме убедени, че свободата на словото е основа за всички свободи в демократичния свят. И компромиси с нея не може да има.

Точно затова "Сега" подкрепи декларацията срещу задържането на младия румънски колега Джордже Бухнич - този, който бе спипан накрая на Дунава, край безмитните магазини на Русе, да снима със специални технически средства.

Похвална е амбицията на 23-годишния младеж от телевизия PRO TV да тръгне по трънливия път на разследващата журналистика и да търси истината. Ясно е и че корупцията не се разобличава само с размахването на журналистическа карта - трябва да се използват и други методи. Но факт е също, че Бухнич не се е запознал със законите на държавата, на чиято територия смята да направи проучването си.

Случаят с румънския репортер трябваше да приключи бързо, с тиха дипломация.

Прокуратурата трябваше да се съгласи на споразумение.

Румънската страна трябваше да реагира по сходен начин - официален Букурещ и колегите от другата страна на реката трябваше да поднесат извиненията си за очевидното нарушаване на чл. 339 "а" от нашия Наказателен кодекс. И

толкоз.



Но и двете страни преиграха



Журналистът бе арестуван, пуснат под гаранция и ще бъде съден по бързата процедура. Което даде шанс на съседите силно да политизират въпроса. Те не само не признаха вината си, но и поставиха под съмнение българските закони. Нещо повече - румънците отсякоха, че България не отговаря на стандартите на Европейския съюз! "Пожелавам на българските ми колеги да получат като нас право да използват специални екипировки като скрита камера", рече пък случайно попадналият под прожекторите Бухнич.

Очевидно момчето не е наясно - безконтролното използване на спецсредства води до нарушаване на личната свобода и затова в Европа има куп изисквания, за да бъде разрешено снимането със скрита камера, например.

Още един пример. Репортерът на Би Би Си Джъстин Роулат - същият, който засне тайно шефа на БОК Иван Славков за филма "Да купиш игрите", отбеляза в петък: "Щом българското законодателство забранява използването на скрита камера, значи е допуснато нарушение и вероятно сме виновни." Достоен отговор, който по никакъв начин не омаловажава журналистическия удар.

Ако има някакъв проблем, той е във факта, че



българските медии все още не са написали декларация в защита на Роулат,



въпреки че прокуратурата ни образува предварително производство и срещу него.

Румънците очевидно са твърде далеч от съжденията на Роулат. "Със своеволните действия на българските власти, насочени срещу представител на румънските медии - журналиста Джордже Бухнич, се доказва още веднъж колко далеч е България от това да отговори на критериите за присъединяване към ЕС и изграждането на истинска демокрация", смело обобщи онзи ден някой си Виктор Ронча, координатор на сдружение "Граждански медии", цитиран от румънския вестник "Зиуа". Този Ронча би трябвало да е наясно, че уважението и спазването на законите на една държава, независимо дали ти харесват или не, е признак за европейска култура и европейско мислене.

А хубаво е румънците да четат собствените си вестници. В споменатия "Зиуа" неотдавна имаше следните коментари: "За разлика от българската стратегията в туризма на Румъния беше лоша и непоследователна"; "Износът на земеделски стоки на България е нараснал с над 200 милиона долара, докато Румъния се превърна през последните 13 години от нетен износител на същите продукти в нетен вносител с дефицит от над пет милиарда долара"; "Поради добре известни причини (корупция, бюрокрация, нестабилно законодателство и т. н.) Румъния успява да привлича смешно малък обем чужди инвестиции"; "Българските политици са по-скромни, по-умеещи и по-строги от тези в Букурещ".

Не, ние дълбоко не вярваме, че Хайдуче и "Любов под липите" е най-доброто, което Румъния е изнасяла навън. Не!

Всъщност



огромната разлика между България и Румъния



се крие в едно заглавие със 110-годишна давност. "Ocupatiunea Bulgariei de la armata noastra" - "Окупирането на България от нашата войска". За румънците това е сериозно заглавие от вестник "Универсул" (юни 1895 г.). За българите това е името на фейлетон на Алеко Константинов. Сигурно си го спомняте - разказва се за желанието на храбрите румънски куркани (пехотинци) да нападнат София с викове: "Съ траяска цара румуняска!" ("Да живее Румъния!")

Така стоят нещата и при днешния случай "Бухнич" - румънците пак драматизират - за разлика от нас.