Всеки, който слуша радио, гледа телевизия или чете вестници, си представя Ирак като самия ад, където иракчаните остават скрити по домовете си и не смеят дори да отидат на работа, а държавните институции са опустели, безлюдни и сковани от страх в очакване на поредната кола-бомба, отвличане или обезглавяване.

Но действителността съвсем не изглежда така. В Багдад улиците са задръстени с коли до такава степен, че, за да изминеш нищожно разстояние, трябва да изгубиш часове. По данни на иракския КАТ повече от 1 млн. леки автомобили, на обща стойност около 3 млрд. USD, са били внесени от падането на режима на Саддам досега.



На всяко семейство се падат средно по три автомобила



Въпреки вкорененият дълбоко в душите на иракчаните страх от репресии и изтезания, упражнявани от бившите тайни служби, за които днес свидетелстват разкритите 276 общи гроба, иракчаните гледат вече смело напред. Те са непоколебими и готови да се противопоставят на всеки опит да бъдат въвлечени от терористите в конфликти на етническа и религиозна основа. Опожаряването на църквите не успя да доведе до разпалването на вражда между християни и мюсюлмани. Нападенията срещу сунитските джамии и шиитскити религиозни храмове не успяха да предизвикат война между двете секти. Провалиха се и всички опити да бъде предизвикана етническа война между кюрди и араби, между кюрди и туркмени.

Уморени от войните на Саддам Хюсеин, иракчаните осъзнават добре, че страната им е изправена пред редица предизвикателства и нови опасности, породени от намесата на регионалните сили, които виждат в успехите на демократизацията в Ирак реална заплаха за тяхното съществуване. В книгата си "Републиката на страха", издадена през 1989 г., иракският професор Кенан Маккия казва: "Ако има нещо, което обединява иракския народ, това са именно преживените ужаси от режима на Саддам". Маккия създаде музей, с който цели да запази жив спомена за ужасите на бившия режим.

Чуждите журналисти, които предават новини от Ирак, ограничават репортажите си само до отразяване на военните действия, случаите с взривени коли-бомби и маскирани терористи. Но, ако попитате случаен иракчанин по улиците на Багдад, той ще ви отговори, че въпреки всички несгоди и трудности, които преживява сега, животът му е много по-добър. Освен свободата, на която се радват в момента,



техните доходи се увеличиха десетократно



в сравнение с времето на Саддам. Например, средната месечна заплата в държавните институции варира между 200 и 600 USD, докато преди бе едва 20-60 USD. Университетските преподаватели сега взимат от 700 до 900 USD, за сметка на предишните 50-60 USD, а учителите в средното образование - от 180 до 280 USD. Заплатите на прокурори и съдии достигнаха 900-1000 USD. А що се отнася до пенсионерите - техните пенсии се увеличиха от 5 на 100-200 USD месечно. "Сега публично критикуваме правителството без да страхуваме, че ще ни отрежат езиците", каза Омар Али - учител от Багдад.

Повече от година и половина след падането на диктаторския режим жизненото равнище на иракчаните съществено се подобри. За това свидетелства оживлението по пазарите.

Една малка разходка в кварталите на Багдад и другите градове показва бързите промени, които настъпват. Всичко изглежда като строителна площадка - ремонт на къщи, асфалтиране на улици, възстановяване на градини и паркове. Сградата на Националния театър - разрушена и разграбена по време на падането на Багдад, е вече напълно възобновена и очаква поредния театрален фестивал. Кметът на Багдад арх. Ала Ал Тимими съобщи, че е назначил 10 000 човека за разчистването и озеленяването на столицата. Тротоарите пред магазините и супермаркетите в различните части на Багдад са отрупани с кашони с компютри, телевизори, хладилници, сателитни приемници от различни марки, които се купуват масово поради ниските си цени. Много студенти и ученици купуват компютри след като вече свободно могат да имат Интернет в домовете си, което бе забранено при бившия режим.



Интернет-клубовете се разпространяват масово в Багдад



и другите градове. На някои улици има по пет такива клуба.

Иракчаните считат датата 9 април за ден на прераждането на Ирак като свободна държава. Днес всички са се заели със създаването на гражданско общество. Властта сега се базира върху временна нова конституция, определяна от международните експерти като най-демократична в целия арабски свят. Според нея Ирак е демократична, парламентарна, многопартийна, федеративна държава. Всички нейни граждани, независимо от етническия си произход, политическите си пристрастия и религиозна принадлежност, се радват на равни права и свободи. За първи път в историята на региона иракската конституция провъзгласява исляма като един, а не като единствен източник на законодателство.

Конституцията запазва 25% от местата в законодателната, изпълнителната и съдебната власт за жени. В сегашното иракско правителство жените заемат 6 от общо 25-те министерски поста. Конституцията предоставя право на сдружаване на гражданите и образуване на политически партии, граждански сдружения и частни медии.

В Ирак към момента действат повече от 180 партии и политически движения и над 8000 сдружения, от които 3000 женски.



В Ирак се издават над 170 различни периодични издания



Забелязва се разцвет в книгоиздаването и книгоразпространението. На иракския "Славейков" - ул. "Ал Мутанебби" са отворили врати десетки книжарници, предлагащи стотици заглавия, включително и забранените от бившия режим. Там можете да намерите и всички световни политически списания. В Ирак днес има десетки частни радиостанции и телевизии, от които 5 сателитни.

Последните проучвания на общественото мнение сочат, че по-голямата част от иракчаните са за демокрацията. Само 29% от анкетираните подкрепят създаването на религиозна държава, 49% смятат, че войната за освобождаването на Ирак бе справедлива, а 85% искат предпримането на по-радикални мерки за запазване на сигурността и обществения ред.

Иракчаните поддържат различни позиции по въпроса за окупацията. Една част от тях я подкрепят и считат присъствието на многонационалните сили за необходимо до пълното изграждане на новата иракска армия, полиция и укрепване на държавността. Те смятат, че призивите за незабавно изтегляне на чуждите войски ще доведе до избухването на гражданска война и разпадането на държавата. В същото време



иракчаните се оплакват от грубото отношение на американските



войници в сравнение с това на британските и другите коалиционни войски. Те непрекъснато говорят за поведението на японските войници, които бяха изпратили преди пристигането си в Ирак група експерти на проучвателна мисия. Тя установи контакти с представители на религиозните и племенните водачи, както и с представители на обществените организации, за да им разясни, че японците идват не като окупатори, а като приятели. Седмица по-късно, когато японците влизат в гр. Самауе - южен Ирак, хиляди хора излизат с цветя да ги посрещнат. Иракските вестници разказват как



японците обявили, че ще изкупуват всеки килограм боклук



срещу 20 цента, след което целият град хуква да събира боклука, за да го предава в японската база. За два дни градът беше напълно чист.

Въпреки унищожителната война, която водят срещу новата власт, терористите в Ирак не успяха да провалят нито един елемент от плана за изграждане на демокрацията. Властта бе предадена на иракчаните, след което бе съставено временно правителство и Учредително народно събрание, което ще наблюдава работата на правителството до изборите в края на януари 2005 г.

От 1 ноември тази година Централната избирателна комисия отвори вратите си за регистрация на политическите партии и движения, които ще участват в изборната надпревара. Председателят на Комисията Фарид Аяр съобщи, че вече официално са регистрирани 54 политически партии от 90 представили документите си.

Иракчаните ще могат да упражнят вота си в първите в историята на страната свободни избори, както направиха миналия месец афганците.

В доклад на МВФ се сочи, че икономическият растеж в Ирак през последните 12 месеца бележи изключително висок ръст - 56%. В доклада се предвижда, че Ирак ще бъде двигателят на икономически растеж в целия Близък изток през следващите години. Един от показателите на икономическо развитие в Ирак през последната година е увеличаването на стойността на иракския динар спрямо американския долар. Миналата година 1 USD се разменяше срещу 2000 иракски динара, а сега - срещу 1400.

Иракският държавен бюджет за следващата година е 18 млрд. USD. За 2006 г. се предвижда неговото увеличение на 24 млрд. USD.

Иракското правителство не очаква рязко увеличаване на производството на петрол през следващата година и ще запази сегашните стойности от 2,35 млн. барела дневно с тенденция за увеличаване през 2006г. на 2.70 млн. барела, а за 2007г. - на 3 млн. барела.

Това, което се случва в Ирак, не е нещо ново и непознато - бившите социалистически страни са най-яркият пример за това как се преминава от тоталитаризъм към демокрация. В тези страни от власт паднаха комунистическите партии, докато в Ирак държавата тотално се разпада. Но Ирак никога няма да бъде втори Виетнам. Ирак няма да бъде и втора Сомалия по една много проста причина - това, което се случи в Сомалия бе преди събитията от 11 септември, които разтърсиха света и го промениха.

Брат ми, който загуби 8 години от живота си в иранските концлагери, ми каза: "Аз не мисля, че иракчаните искат да лягат и да стават с окупацията. Нито пък да живеят с муджахидините на "Ал Кайда" и техните съюзници от ислямските фундаменталисти. Нашата единствена цел е да оправим живота си и да излезем от дългия и страшен кошмар, който продължава, макар Саддам вече да го няма."