Ефрем Ефремов, медиен съветник на правосъдния министър Антон Станков, е син на известния литературен критик академик Ефрем Каранфилов и на писателката Лада Галина. Той е доцент, доктор във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски", където преподава от 12 години. Зад гърба си има и 20 години журналистически стаж в най-големите спортни издания. Автор е на 3 книги, сред които единствените в България по редактиране и спортна журналистика.

"Детството ми мина между книгите, приятелите на баща ми - Тончо Жечев, Стоян Загорчинов, Георги Джагаров, Любомир Левчев, акад. Ангел Балевски, слушайки много разговори за литературата, обществото... От другата страна бяха приятелите от махалата - Росен Барчовски, Сашо Чакмаков, Христо Гутев, Слави Матакиев и спортът. Любимото ми занимание като дете беше да играя на гръцка митология или на римска империя. Питахме се например кой е чичото на Хектор по майчина линия. До ден-днешен мога да кажа по години и всички римски императори", връща се назад в годините Ефрем Ефремов.

------



1. Двете двойки



Като ученик на практика аз не учех. По хуманитарните предмети - литература, история и т. н., си го знаех от книгите, а по математика - и да учех, и да не учех - си получавах двойки.

Но стана така, че класната ми писа двойка и по литература. Първата и последната ми двойка по литература, която, слава богу, вкъщи намери разбиране. Писаха ми я, защото се изказах срещу Толстой. Казах, че в Англия има паметник на Вашингтон, който им е отнел Щатите, има паметник на Махатма Ганди, който им е отнел Индия, а в Ермитажа в Санкт Петербург няма дори картина от Давид - минаващ за придворен художник на Наполеон. Не бях много сигурен, но това ми подкрепяше тезата, че Толстой рисува само задните части на Наполеон, докато един писател, равен на Толстой по сила, какъвто е Омир, имаше доблестта да направи Хектор най-благородния от своите герои. Хектор - противник на гърците. И класната, без много да ми обяснява, ми зашлеви огромна двойка. Сензация! Аз с двойка по литература. Прибирам се и казвам на баща ми. Той го прие.

В девети клас пък ме оставиха на поправителен по математика. За първи път ми се случи. И ми беше кофти да кажа на нашите. И мълча. Става 15 юни, баща ми ме вдига за училище, аз си слагам униформата и излизам. Стоя в парка до 9.30 ч., после отивам на стадиона, играя баскетбол, прибера се в 12 ч. вкъщи, питат ме дали са ме изпитвали и аз с чиста съвест казвам не. Хората ме гледат - единствен в цяла София с униформа ходя аз. И няма как иначе да е, като училището е свършило. Случайно чух разговор на нашите след някакъв прием. Баща ми попитал просветния министър каква става, че синът му още учи. А аз бях обяснил на майка ми, че това е по една експериментална съветска система. Изкарах поправителния. Писаха ми 3 по милост. И минах в 10-и клас.



2. Господ ме чу за ЦСКА



Цесекар станах през 1967 г. Баща ми ме заведе на мача ЦСКА-"Интер" и каза: сине, това е нашият отбор. Като истински запалянко на отбора се осъзнах, когато бях на 12 или 13 години. Тогава нямаше много играчки. Аз имах колекция от колички "Мачбокс". След 3-месечни въжделения и изключително сложни едноседмични преговори се сдобих с един много рядък модел. То беше страшна търговия - топчета за количка, пък тя за снимка... цяла седмица. След това отидох на мач ЦСКА-"Левски". Поведохме с 1:0, "Левски" изравни. Аз си казах: Господи, моля те, ще ти дам най-ценното, което имам, но нека да бием "Левски". В последната минута резултатът стана 2:1 за нас. Аз много чинно извадих количката, оставих я под скамейката и си тръгнах. В този момент и на тези години това беше най-ценното, което имах у себе си. И изпълних обещанието си.



3. Бащата на Ефрем Ефремов



Станах журналист съвсем случайно, исках да стана археолог. Но много ми хареса професията. Спорът е най-неидеологизираната дейност, с ясни стандарти: биеш - падаш. Имаше и много пътувания. А това е много важно за един човек на 20 години.

Тогава станах Ефрем Ефремов. Един от първите си материали го подписах като Ефрем Каранфилов. И съвсем случайно чух в трамвая един човек да казва: "Гледай го пък този, академика, седнал да пише за спорт." Сега някои могат да кажат, че това е стремеж към търсене на собствено име и излизане от сянката на баща ми. Може и така да е, защото 10 години по-късно ми се случи нещо, от което аз се стъписах, но баща ми остана доволен. Отиваме на баскетболен мач, влизаме, а той си забравил пропуска, който му бях дал. Започва да го търси по джобовете. А портиерите казаха: пусни го, той е бащата на Ефрем Ефремов.



4. Преподавател познавач



Аз страшно много си обичам студентите. Това ми е най-истинското - да преподавам и да ги уча. Радостен съм, че всички, минали през факултета, са с много добро чувство към мен. Поне аз си мисля, че е така. Преди време имаше журналистически колеж, където се преподаваше вечер. Имаше едно момиче, което просто го виждах, че става за журналист. Аз много рядко бъркам в преценката си. Минаха курсовете. След близо година сядам в една сладкарница и гледам същото момиче работи там като сервитьорка. Питам я: "Какво стана, ти си готова журналистка!?" Тя ми обясни, че не е получила достатъчно добра оценка на изпита по български и не е влязла във Факултета по журналистика.

След 10 години, вече в съдебния ресор, разказвам тази история на една колежка. Тя ми отговаря - ти разказваш историята на сестра ми. Оказа се, че това момиче сега е водеща журналистка в голям вестник. Стана ми много приятно, че мечтата й се е сбъднала, а моето чувство не ме е подвело.



5. БТ за "Кемъл"



На сесия на МОК съм в Лозана. Свършват ми цигарите и вземам на заем един пакет БТ. Седим на маса в пресбара, до мен - един италианец. Пита ме тия цигари защо смърдят така. Пошегувах се и отговорих, че смърдят защото са с марихуана. И му дадох да пробва. Онзи дръпна, започна да кашля и киха. Но ме попита дали мога да му ги дам. Казвам му: вземи ги, имам и още две кутии, но оставам без цигари. Той отиде и ми купи три кутии "Кемъл" и си ги разменихме. Та това е една от малкото ми изгодни търговски сделки.

-------

Страницата подготви:

Доротея Дачкова