|
Срещаме се с Гайдарски след неуспешна операция в Клиниката по хирургия на Правителствена болница, където той работи сега. "Можехме да отстраним тумора, но щяхме да изрежем голяма част от черния дроб. Така пациентката щеше да живее по-малко, отколкото със злокачественото образувание", обяснява хирургът. Колко остава на жената никой не може да каже.
------------------------
Както за много неща, филмите заблуждават и в сцената, в която героят пита лекаря колко ще живее, а медикът дава конкретен срок. Няма такъв отговор. "Само екстрасенсите се опитват да предсказват какво ще се случи. Аз никога не казвам. Винаги имам горе-долу представа да определя по-точно от ясновидец. Но в 10% от случаите може и да не улуча, затова не казвам кога ще бъде краят", обяснява лекарят. Той се въздържа от оценки и защото преди години е правил грешна преценка. "Гледаш някой човек и си почти сигурен - остават му не повече от 2-3 месеца, а той си живее 3-4 години", пояснява Гайдарски. Има и друг вариант - лекарят е убеден, че на пациента му остава още много, а той си отива след година.
Хирургията
"При нас основното правило е да се огледа добре преди операцията всичко необходимо, като влезеш в корема на човека да свършиш, което е възможно, и доколкото може следоперативният период да мине по-гладко. Когато се направи това, болните живеят по-добре и по-дълго", смята човекът, който от 10 години е главен хирург на България.
Най-дългите операции на Гайдарски са продължавали 12-14 часа. Как се издържа толкова време на крак? "Работим си. Не може да се яде. Може водичка малко, бонбон, ако на някого му прилошее. Който не може да издържи 10 часа да оперира, значи не може да бъде хирург", обяснява медикът.
Битува и схващане, че хирурзите трябва да имат бързи реакции. "Важна е не бързината на ръцете, а на ума", пояснява професорът. "Хирургът трябва да бъде точен и не много бавен. Ако е много бърз, в бързината се допускат грешки, а това удължава операцията. Средно бърз хирург свършва операцията за по-малко време от най-бързия. Защото който много бърза, много греши. Достатъчно е да кръвне някой важен съд и човек може да се мотае още 1-2 часа. Който работи по-бавно и върви по начертаната линия на поведение за операцията, винаги я прави по-добре и свършва по-бързо", казва Гайдарски, който е бил и преподавател.
Медицината
Радослав Гайдарски е роден в село Градец, Видинско, завършил е гимназия във Видин и медицина в София. Той дава най-правдоподобния и истински отговор на въпроса защо е избрал медицината: "Много време е минало оттогава и не знам защо влязох медицина. Не съм от хората, които си поставят нещо за цел на всяка цена. Аз си кандидатствах най-свободно и ме приеха, не съм се готвил специално, както сега децата учат биология и химия." Когато някой каже, че е влязъл медицина, защото на 18-19 години мотор на битието му е бил стремежът към идеала за спасяване на човешки живот, звучи малко съмнително. "Изобщо не съм имал никакви идеали да стана лекар. Записах се, защото беше престижно. Бях отличник, а за отличниците се смяташе, че трябва да учат медицина", казва по този повод Гайдарски. А престижно ли е да си лекар? "Не и в България", допълва професорът. Навремето ни водеха здравни работници, не доктори, припомня той.
В рода на Гайдарски я няма и потомствената лекарска жилка, която често обрича наследника на професията и естествено невинаги се оказва неговото призвание. "Аз съм от село. Баща ми и майка ми са селяни. Даже и роднини нямам лекари", казва професорът. Съпругата му е била дълго време старша медицинска сестра на урологията в Медицинска академия.
Гайдарски завършва медицина с отличие. По онова време всички млади лекари е трябвало задължително да работят 3 години на село. За него обаче е решено друго - да остане във Видин. "Аз по закон не можех да остана в града, изпратиха ме в белоградчишко село, но ме върнаха с командировъчна заповед временно в хирургията." Временната заповед трае 3 години. След това е назначен на редовна работа във Видин. В София - в Медицинска академия, пристига с конкурс през 1972 г. Постепенно минава академичната стълба - главен асистент, доцент, професор - през 1990 г., става и завеждащ катедра и началник на Първа хирургия. Когато навършва 65 г., които по закон му отнемат правото да бъде шеф на катедра, се мести в болница "Лозенец" като началник на хирургичната клиника.
Правителствена болница, която всички недолюбват
"Знам много добре мнението на лекарите, но те нямат точна представа за какво става въпрос. Смята се, че за лекарите тук има някакви привилегии, че се дават много пари. Няма такова нещо", защитава работното място професорът. Контингентът на болницата обаче е по-специален. В отделно крило се лекуват министри и шефове на комисии в парламента. "Обикновените депутати се настаняват в обикновената част на болницата", твърди Гайдарски. Три четвърти от лечебницата е за граждани. "Това го обясняваме непрекъснато, но явно хората не могат да го разберат. Тук могат да се лекуват абсолютно всички граждани на България. По-рано действително само определени хора влизаха тук, но вече не е така. Аз оперирам тук и цигани", твърди хирургът. За доказателство обяснява, че в момента за прием в хирургията чакат над 100 човека. Девет десети от времето ми е ангажирано с обикновени хора от цялата страна.
Гайдарски беше избран за Лекар на годината от лекарския съюз. "Не съм допускал, че ще стане така, защото знам какви са настроенията. Бил съм в средите в Медицинска академия и сега съм дошъл в Правителствена болница - гледат на теб с друго око, не си вече един от академичната общност. Никога не се е случвало лекар от тази болница да получи подобно отличие. Абсурд!", радва се медикът. И сме склонни да му повярваме, че наградата не е резултат от "разговори".
Трансплантациите
"В началото на 80-те години акад. Малеев, Бог да го прости (рядко може да се чуе от днешните лекари подобно нещо за бившия шеф на Медицинска академия и ментор на социалистическото здравеопазване - б. р.), беше поставил задачата да организираме трансплантация на черен дроб. През 1986 г. отидох на среща на "Интрансплант" - СИВ варианта на "Евротрансплант" в Прага. Целият соцлагер бяхме изостанали, само чехите и унгарците бяха започнали наченки на чернодробни трансплантации. И решихме да правим такива операции, започнахме организацията. През 1988-1989 г. у нас дойде един от първите трансплантатори на черен дроб - Роби Каунт от Кеймбридж. В една беседа той каза, че при една трансплантация са загубили 150 литра кръв, при друга - 60 литра. Показа снимки, ужасна работа - подът на операционната в кръв. След известно време академикът каза, че ние в България нямаме такъв резерв от кръв от една група. И трансплантациите се отложиха", разказва Гайдарски.
Сега естествено не е нужна толкова кръв, техниката вече е друга. "Няма до повярвате, но при трансплантацията на черен дроб не са се прелели общо на бащата и детето един литър кръв", пояснява хирургът за операцията, при който баща даде на неколкомесечната си дъщеря част от своя дроб.
Хобитата
Не очакваш такъв човек да играе тенис или голф. "Нямам хоби. Някои са рибари например. Аз съм ловджия, но ходя на лов веднъж на 2 години. Събота и неделя не мога да стоя в София. Или съм в околностите на града, или в родния край", казва лекарят. Освен всичко друго Гайдарски е и почетен гражданин на Видин.
|
|
|
|