Най-новото състезание в календара на българската федерация по ски е "Мемориал Илия Павлов". Стартът е на 4 и 5 март в Боровец. Само ден след националния празник. Отдъхнете си! Можеше да бъде и на самия 3 март. Но пък вероятно е търсена дата около 7-и, когато Павлов беше застрелян...

В календара на федерацията по борба всяка година присъства състезание за кадети "Васил Илиев". Съществува и едноименен клуб по борба в Кюстендил. В родното село на първата емблематична жертва в битката на сивия фронт през 90-те - Стефан Мирославов-Крушата, пък се провеждат надборвания на негово име. Какво е общото между тримата? Общото е, че са паднали, поразени от куршум. Разбира се, не в бой за национална свобода и човешки правдини.

Може би "Мемориал Илия Павлов" е израз на желанието на федерацията по ски да почете собственика на MG корпорация за изключителните му заслуги за развитието на курорта "Боровец" и ски-спорта въобще. Или пък просто е намерен начин да бъде обезсмъртен един от "най-влиятелните" български бизнесмени в най-новата история на страната. Всъщност, няма значение кое от двете твърдения е вярно. Скиорите знаят колко малко направи Илия Павлов приживе за "Боровец". А иначе е чудно



докога ще продължава безпринципното митологизиране на личности,



чието реноме приживе е, меко казано, спорно.

След 4 години децата, родени в годината на убийството на основателя и идеолог на силовата групировка ВИС Васил Илиев, ще бъдат кадети. Тогава някои от тях ще участват в турнир по борба на неговото име. Те ще се борят и в международния турнир "Стефан Караджа", който също е част от календара. И ако от учебниците децата малко или много знаят все пак кой е Стефан Караджа, то откъде да разберат кой е Васил Илиев и какъв е неговият принос за България? Може би е някой близък съратник на Караджата? Или пък е човек на Васил Левски..?

Днес, когато обществото ни има крещяща нужда да градира в правилния ред ценностите, е логичен въпросът къде останаха Левски, Христо Ботев или плеяда други патриоти, останали като светила в националната ни история. Не бяха ли те истинските герои и кумири, в чиито чисти цели и идеали бяха възпитавани няколко поколения деца? И чиито имена би трябвало да носят отбори и турнири. Вероятно останаха някъде в историята.

Че ценностната ни система в последното десетилетие беше объркана - това е ясно. Това объркване не ни позволяваше дълго време да разграничим бизнесмените от "бизнесмените", застрахователите от "силовите застрахователи", охранителите от рекетьорите. Днес хората знаят по-ясно кои бяха Васил Илиев и Крушата, и защо бяха застреляни. Това не стана по случайност, по небрежност,



те не загинаха в състезание по борба



Те бяха елиминирани именно заради това, че бяха част от "опашката на гущера". И ако ние вече по-лесно можем да направим разликата, то как да я направят децата, родени през 1994 г.? И защо, и докога трябва да натоварваме следващите поколения с нашата ценностна обърканост?

През 2008 г. тези деца ще знаят, че са се борили за наградите на Крушата и Васил Илиев. Каквито и да са били, щом турнирите са кръстени на тяхно име, все са положителни герои. А можеше единият да бъде забравен бързо, а другият просто да остане в тъмното минало на българския преход, като лидер на най-голямата силова компания ВИС-2. Същото можеше да се случи и с Илия Павлов - заради "приноса" му към развитието на българския едър бизнес, заради принципите, по които приватизираше. Самият начин, по който си отиде, подсказваше тази идея. Той обаче ще продължи да "свети" в историята чрез ски-състезанието "Мемориал Илия Павлов". Колкото и да звучи нелепо, ще блести в редицата от турнири като "Дан Колов", "Жулиета Шишманова", "Никола Петров"...

Докъде ще стигнем в изопачаването на идеалите? Кой знае - защо пък догодина през декември (около 4-5-и) да не се намери място за състезание по ски за приз "Косьо Самоковеца"? Може отново на "Боровец".