130 000 лв. пръсна просветното министерство, за да се изяви неговият началник Игор Дамянов с европейска роля, но никой не му я призна. В началото на седмицата образователният министър обяви началото на "Европейска година на демократичното гражданство чрез обучение" и обърна внимание, че инициативата е на България, предложена още през 2001 г. Никой от чужденците сред събраните около 150 участници на двудневната конференция в хотел "Принцес" не отбеляза тази заслуга на правителството на Симеон Сакскобугготски. Деликатно замълча и Съветът на Европа, който от 1997 г. пише програми как държавите да се грижат за гражданското възпитание на населението си.

"Шоуто не се получи", коментира наблюдателка от Страсбург, след като разбра, че българските медии почти не са забелязали международната сбирка. Още по-незабележима остана конференцията за чуждестранните медии. "Хубаво е, че поне се събраха професионалисти да си поговорят", добави тя, но изрази удивление, че за същинската работа през годината за обучение в демократично гражданство министерството е предвидило 2 пъти по-малко средства (70 000 лева), отколкото за стартовата конференция.



Паметта на правителствата е къса,



показа фалстартът на Игор Дамянов. В предишното правителство темата за отговорното гражданско поведение се употребяваше най-много от бившата външна министърка Надежда Михайлова. Тя беше най-големият фен на тогавашния български посланик в Страсбург Светлозар Раев, който от 1994 г. полагаше усилия да запише името си в историята на Съвета на Европа, като го убеди да приеме декларация за задълженията на гражданина. Според него Съветът на Европа не биваше да прекалява с правозащитните си функции, а трябваше и да изисква отговорност от гражданите.

Негови колеги напразно го убеждаваха, че държавните власти се грижат достатъчно и дори предостатъчно, за да внушават задължения на гражданите си. Затова защитата на правата им понякога иска международна намеса чрез съда в Страсбург. Тогава обаче България беше под наблюдение от Съвета на Европа заради неспазване на основни демократични принципи и

властта търсеше международен инструмент, за да балансира критиките. През май 1998 г. Надежда Михайлова се оплака пред Комитета на министрите на СЕ, че в България "има недостатъчно уважение на демократичните институции". С други думи: Може и да сме лоши с гражданите, но и те са лоши с нас. След това тя се похвали в София, че българската инициатива "очертава архитектурата на Съвета на Европа за ХХI век".



Номерът с декларацията за

отговорностите не мина.



Италиански депутати се възползваха от критиките срещу инициативата на Раев и я преработиха през 1999 г., като предложиха да се приеме стратегия за възпитание в гражданско поведение. На първо място това означаваше да се изработят съответни програми за училищата. Съветът на Европа прие идеята и оттогава забрави, че България е имала някаква инициатива за отговорности на гражданите. Около една трета от 47-те държави в СЕ въведоха в училищата подходящи предмети за гражданско възпитание. България се похвали на конференцията в София с две неща: предложила е на 12-класниците предмета "Личност и свят" и е въвела изучаване на християнска религия и ислям. Министър Дамянов дори акцентира, че така проличал светският характер на българското училище.

Някой може и да оспори този извод, но няма спор, че държавата още не е поела отговорност да формира гражданското съзнание. А точно от това има нужда държавата след 15-годишното загрубяване на нравите през т. нар. демократичен преход. За целта обаче пари почти не останаха, защото авансово отидоха за европейско прославяне на министър Дамянов.