|
- Нямаме гаранции срещу изненади поради две причини. Първо, заради фрагментирането на партийно-политическата система, особено в десния център. Не е сигурно кой ще попадне в парламента и с колко депутати, отваря се пространство за всевъзможни спекулации и подлагане на динени кори. Второ, премиерът и управляващата партия, които по всяка вероятност ще имат водеща роля при следизборните конфигурации, не са заинтересовани да изяснят какви са им плановете и съюзниците. Има и трети потенциален източник на изненада - евентуалната поява в подходящо време и място на организирана популистка алтернатива, която да погълне част от разочарованите, заявяващи, че няма да гласуват.
- Излиза, че избирателят, особено десният, пак е изигран. От една страна всяка партия сама ще мери сили, от друга обаче не се знае коя с коя ще обедини сили след изборите.
- За десния спектър това е така поради неговата фрагментарност. За НДСВ - поради тънките сметки, които Симеон ще си прави до последния момент. ДПС традиционно не дава такава информация, въпреки че не е много трудно да се прогнозира в каква посока се движи Ахмед Доган. Колкото и странно да е, това важи с пълна сила и за левицата.
Тя страда от множество вътрешнопартийни дилеми. От едната страна е групата около настоящото ръководство, която иска да види БСП на власт сама или в коалиция със сродни партии, способна да осъществи едно успешно управление на България вече в качеството си на европейска социалистическа партия. Другото крило включва по-разнообразни елементи - тук са и групата около Александър Лилов, и червените генерали, и червеният бизнес, които смятат, че е по-безопасно и по-надеждно БСП да участва в следващото управление в рамките на една по-разлята коалиция, включваща евентуално НДСВ, ДПС, както и традиционните малки партии от сегашната Коалиция за България. Тези две визии се намират в мъртъв баланс, или поне така изглежда отвън.
- С какво да си обясним еволюцията у Демократи за силна България - те вече не изключват възможността за участие и на Симеон в един бъдещ десен кабинет?
- Очевидно Иван Костов разбра, или по-точно му бе оказан натиск да разбере, че поддържането на едновалентна, твърда позиция, в отличие от всички останали партии вдясно по въпроса за евентуално управление дясно - център, не носи бонуси. ДСБ изпадна в изолация. Тази представа се засили след относително успешната среща на десните партии на 10 ноември. Това доведе до смекчаване на позицията на ДСБ - може да има партньорство дясно-център, включващо и Симеон, но не като основен фактор.
- 11-те десни партии, които се събраха на 10 ноември, обявиха в неделя във Варна готовност за следизборен съюз. Наистина ли си вярват, че могат да излъчат кабинет, или по-скоро ги е страх Костов да не възроди ОДС?
- Проблемът за мотивациите на различните участници в срещите на 10 ноември и 11 декември е по-сложен от съображенията за съперничество между ДСБ и останалите. Още повече, че потенциалните избиратели на ДСБ и на значителна част от участниците в срещите са различни, понякога незасичащи се, общности.
Дългосрочно по-важни са други проблеми. Ще оцелеят ли по-малките десни партии от типа на ССД, ако не влязат в парламента? Какво е бъдещето на СДС, ако за втори пореден мандат се окаже извън управлението? Ако НДСВ успее да се пласира на второ място след БСП на изборите и държи инициативата за формиране на кабинет вдясно от центъра, това ще създаде нова десница и ще маргинализира голяма част от сегашната. Част от десните лидери ще се опитат да се изсулят под крилото на Кобурга, други ще предпочетат достойно да защитават позициите си - във или извън коалиция с НДСВ. Обединението на сегашната десница за предстоящите избори е ключов проблем на нейното оцеляване.
- Има ли изобщо смисъл избирателят да ходи до изборната сергия, след като там няма разнообразно предлагане? От една страна няма идеологическа разлика между ляво и дясно, от друга - не му дават възможност да реди коалиции.
- Наистина към настоящия момент няма сериозно разграничение между ляво и дясно. Сега политиката се основава на политическото брокерство. Всички сметки, които се правят, не засягат процеса на гражданско представителство. А той е основният в демократичната политика. След идването на Симеон на власт, освен че няма достатъчно ясно разграничаване на идейни и политически алтернативи, не е ясно и как избраната от теб сила ще се държи в следващия парламент.
- Това са рисковете на демокрацията.
- Не. При демокрацията има два модела на представителство от гледна точка на това къде отива твоят граждански глас. Първият модел е т.нар. двуполюсен или двупартиен модел, за който у нас бяха положени много усилия да се превърне в мръсна дума. Той по същество е моделът в повечето основни европейски страни, не само във Великобритания и САЩ, където мажоритарната система чисто технологично го възпроизвежда. Недостатъците са, че една голяма партия вдясно или вляво от центъра има различни фракции. Когато гласуваш за нея, ти симпатизираш на една от фракциите, но си принуден да избереш цялата партия. Но пък си сигурен, че в парламента твоята партия ще се държи по начина, по който е обещала преди изборите. Вторият модел на демократично представителство е фрагментираният - с 5, 6, 7, 10 политически партии. При него в нормална ситуация - не в нашата - ти избираш точно това, което искаш. Но губиш контрола върху договорките на твоята партия в парламента. Гражданинът в България след завръщането на Симеон консумира само негативите на двете системи на гражданско представителство.
- Има сякаш поне два ресурса за възраждане на червено-синьото противоборство. Единият вече бе опитан - да се представи царят като мимикрия на БСП. Другият явно още чака ред - внос на европейски дневен ред, включително евроскептицизъм.
- Да се твърди, че Симеон е идеологически идентичен с БСП, е смешно. Та той не е идеологически идентичен и със самия себе си, той няма идеологическо съществуване нито като личност, нито като партия. Неговото съществуване е съществуване на границата на интереса и амбицията. Смисълът от пребиваването му на власт е самото пребиваване на власт - с когото и да било, по какъвто и да било начин. Унищожавайки конфронтационния модел, Симеон сведе политиката до процес на задкулисен пазарлък. Последният пример за това е как Новото време продаде бюджета, за което нововремци получиха и прякора "кеш енд кери". Бюджетът беше почти публично продаден от тях, което не им попречи да обяснят поведението си с идеологически термини в едно наистина брилянтно демагогско кресчендо.
- Доколко европейският дневен ред може да даде нова храна на политическите разграничения?
- Евроскептицизмът не е някакво политическо направление. Той е съвкупност от нагласи, оценки, преживявания, страхове на тема европейска интеграция, които могат да се появят както вляво, така и вдясно. Но той само подхранва леви и десни ориентации, без да има сила да конституира една или друга базисна политическа ориентация. Това, което има най-големи шансове да обърне посоката на българската политическа система, е европейската политическа действителност, част от която ще станем и ние. Дори само 10-12 българи депутати да има в Европейския парламент, те ще трябва да бъдат членове на основни европейски политически сили. Втората посока е, че интегрирането ни в ЕС ще наложи възстановяването на механизмите на гражданско политическо представителство. Сегашната апатия, породена от липсата на алтернатива, ще бъде заменена с гражданска активност. Много български граждани например ще почувстват бизнеса си застрашен от ЕС. А това не може да няма политически последствия.
- На изборите ще се изсипят невиждано много пари. И това май ще е най-интересното при този вот.
- Това е повърхността на едно друго състезание, което се води вече 15 г. Става дума за натурализирането на определени икономически елити като елити, които ще контролират оттук нататък стабилно и безпрепятствено процесите на стопанско и социално развитие на България. Макар и към своя край, битката още не е завършила. Интересна част от нея е битката между вътрешните и външните стопански мрежи и актьори - между местните и дошлите от Ситито, които са свързани с международни бизнесинтереси. Тази битка, която се прояви с влизането на Сакскобургготскси в българската политика, още не е завършила. И от това кой ще надделее в нея, ще зависи и начинът, по който ще се прегрупират политическите реалности. В историята на България е имало няколко случая, в които вътрешни и външни елити влизат в остър конфликт. Обикновено побеждават вътрешните. Но пък сега живеем в друга епоха и няма да се учудя, ако този път победят външните елити.
Или 4 години са достатъчно време, за да забравят как се осраха. Ама те и политиците ни същите - щом продължават да им плащат, за да ги лъжат 