|
-----------------------
Поредният нов стар собственик
"Химко" е собственост само на една единствена фирма - IBE Trade, но правата на нашия клиент бяха отнети неправомерно", каза преди дни адвокатът на нюйоркската химическа компания Реймънд Ханиган. Заедно с Елизабет Холцман, бивш член на Конгреса и ексрайонен прокурор на Бруклин, той пристигна в София за поредното дело за завода и не пропусна да очертае светлото бъдеще пред него. "Това е точният момент заводът да заработи. Цената на азотните торове на международните пазари се вдига и комбинатът би могъл да изплати дълговете си. Сега е моментът и стотици хора във Враца отново да започнат работа. Трябва само съдът да възстанови правата на IBE Trade върху "Химко", които бяха признати от Върховния съд на Ню Йорк", разясни Ханиган. Цените на карбамида в момента са между 260-280 долара за тон. Ханиган обяви, че не знае нищо за Американския инвестиционен фонд, който се спряга като нов собственик на "Химко", нито за фирмата-наемател "Индагро".
Тя обаче вече назначава работници в завода, след като го нае от синдика за 100 000 лв. месечно. "Тъй нареченият нов собственик на "Химко" всъщност е същата пиеса с нови актьори. Една от целите е да се спре обявяването на завода в несъстоятелност", твърди шефът на КНСБ в завода Румяна Вълковска. Представителите на мистичния Американски фонд обявиха, че ще инвестират $40 млн. за възобновяване на производството. "Тези пари не са достатъчни, за да заработят напълно разбитите технологични линии и инсталации", твърди Вълковска.
Всъщност май вече никой няма илюзии, че някогашният гигант отново ще живне. А началото бе толкова оптимистично.
Девалвацията
"В началото за "Химко" искахме 100 милиона, после 25. Сега няма купувач". Това каза бившият шеф на Агенцията за приватизация Захари Желязков в края на 1998 г. Репликата му ясно обрисува драматичната съдба на торовия завод, който от стълб на химическата промишленост се превърна в класически пример за управленска недалновидност.
Първият опит за продажбата на "Химко" бе направен през 1997 г. Тогава държавата поиска $100,2 млн. от канадския бизнесмен от индийски произход Ъруин Брейч. Той обаче не склони да плати толкова, а правителството не отстъпи.
После във Враца дойде южнокорейската "Деу", която даваше малко над 60 млн. долара за завода. Но и това се видя малко на продавачите на "златната кокошка", и до сделка не се стигна.
Междувременно "Химко" затъна заради високата цена на природния газ и загубата на пазари. "Булгаргаз" претендираше за над 30 млн. лева дългове. Цената на торовия завод падна и се заговори за ликвидация. Само държавни чиновници поддържаха огъня около евентуално участие на "Деу" в приватизацията. "Да, категорично "Деу" проявява интерес. Искат да видят какво е моментното състояние на завода. То, разбира се, не е цветущо, но "Химко" си е "Химко"", продължаваше да упорства Захари Желязков.
В началото на 1999 г. синдикатите се намесиха в спасяването на "Химко" и в търсенето на инвеститор. В Русе президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев обяви, че "е намерил единствен възможен стратегически инвеститор, който да доставя необходимия природен газ. Този чуждестранен капитал е съгласен да се включи в работническо-мениджърско дружество", обясняваше Тренчев. Синдикатите се срещнаха с министъра на промишлеността Александър Божков, но купувач така и не се появи.
През април 1999 г. Агенцията за приватизация направи пореден опит за продажба на "Химко". Стратегически инвеститори отново не идват. Подадени са две оферти - от "BTC Partners", регистрирана на британските Вирджински острови, и "IBE Trans of New York".
Акционерен екшън
"Нормално е да не знаем нищо за тези фирми. Те са с американска регистрация и не оперират на нашия пазар", каза по този повод тогавашният изпълнителен директор на завода Емануил Рафаилов. "Не е толкова важно дали цената ще е един долар. При тази стагнация на пазарите ние сме неконкурентоспособни. По-важен е ангажиментът на тези купувачи за инвестициите и производствените и търговски програми", допълва Рафаилов.
През лятото на 1999 г. АП подписа договор за 57% от капитала на "Химко" с "IBE Trans of New York". Договорената цена беше 1 000 001 лева, а инвестициите - $50 млн.
Няколко месеца по-късно - в началото на февруари, собственикът на "Химко" украинецът Юрий Литвиненко бе задържан на столичното летище по искане на българското бюро на Интерпол. Срещу него бе постъпила жалба от членове на борда на директорите на "Химко" и от пълномощника на американската компания "IBE Тrade Corp." за попълване на декларация с невярно съдържание.
Черната серия продължи и през март 2000 г. Тогава неизвестен килър застреля с 9 куршума члена на Надзорния съвет на "Химко" Димитър Дацов. Дни по-късно той почина от раните си в Института "Пирогов". От полицията тогава съобщиха, че надзорникът не получавал заплахи. Роднините отхвърлиха и версията "дългове".
Още не отзвучали различните хипотези за убийството на Дацов, и в сагата "Химко" настъпи нов обрат - Върховният съд на щата Ню Йорк определи като единствен собственик не "IBE Trans of New York", с която беше сключен приватизационния договор, а компанията - майка "IBE Trade Corp." Юрий Литвиненко незаконно е присвоявал и продавал акции от "Химко". Така се е обогатил с $ 2,5 млн. В историята се оказа въвлечена и кипърската A.V.S.T. TRADING LIMITED, която е получила 71% от капитала на торовия завод срещу $4,5 млн. заем за Литвиненко.
На 6 декември 2001 г. украинецът бе осъден от щатски съд, заради отказа му да сътрудничи на правосъдието.
През това време собствеността върху акциите на врачанския торов завод се сменя с шеметна скорост.
Офшорката A.V.S.T. си поделя книжата с друга кипърска фирма - Jagoil Limited, собственик става и "Химическа компания".
Мъчителният край
След като свива драстично производството, "Химко" се изправя пред сериозни екопроблеми. През 2000 и 2001 г. комбинатът обгазява жителите на Враца и околните селища. Напрежението и сред работниците расте.
На 27 януари 2003 г. заводът окончателно спира. Председателят на УС на "Химко" Николай Вузев и изпълнителният директор Андрей Семерджиев изпращат и уведомление до Бюрото по труда, в което се казва: "След 30 дни, смятано от 22 февруари, ще бъдат уволнени 500 работници и служители поради спиране на работа за повече от 15 работни дни. 470 от тях са между 20 и 50 години, а 30 са над 50 години".
За да тушира острия социален проблем, ръководството на завода започва да предлага на освободени служители работа в за чужбина - по проекти в Нигерия и Обединените арабски емирства.
В Нигерия "Химко" е регистрирал смесено дружество с лондонска компания, което ще изгражда торов завод в град Харкорт. В свободната зона на град Шаржа на ОАЕ ще се строи нов завод за производство на амоняк и карбамид.
"Химко" е в несъстоятелност", гласи тройната съдебно-счетоводна експертиза на Врачанския окръжен съд. Вещото лице по делото за обявяване в несъстоятелност на торовия завод Марко Пелов доказва, че дълговете на "Химко" са над 150 млн. лева, а активите му три пъти по-малко - около 43 млн. лева. От дружеството не оспорват експертизата, но съдът не обяви "Химко" в несъстоятелност. На 11 ноември съдът отново отложи делото. Защото и този път акциите смениха собственика си.
Ръководството на торовото дружество разпрати факс до медиите, че Американски инвестиционен фонд е изкупил двете офшорки A.V.S.T. Trading и Jagoil и така е станал собственик на "Химко". Красимир Драганов е новият председател на Управителния съвет.
Това предизвика буря в иначе скучната борсова търговия - акциите на "Химко" регистрираха 200% ръст на цената. Заради това ръководството на "Българска фондова борса" спря търговията. Средната стойност на акциите беше 0,51 лева, максималното поскъпване е до 0,80 лв. за брой. Седмици по-късно книжата се върнаха на първоначалните си нива - 10 ст.
"Химко" ми прилича на ракета, да не казвам совалка. Особена прилика намирам с "Чалънджър", чийто край на всички ни е известен", коментира участник във форума на Investor.bg Tamahao. "Честито на спечелилите, а на загубилите пожелавам другия път да мислят с главата си".
|
