Автобус 306 пътува от прокълнатия квартал "Младост-2" до Ректората. Разстояние достатъчно да бъде разказана средно голяма житейска история. Каквито обикновено са историите, които пътниците си споделят. В техните сюжети има достатъчно информация за живота - поне за живота на тези, които се возят в автобуси. На социологията в наши дни може и да не вярвате, но на автобус 306 - бива.
Жена в последна възраст разказва на стар господин как някакви бандюги продали жилището й с фалшиви документи. Всеки миг ще я изхвърлят от него -
и няма закрила отникъде...
"Съди ме - казал разбойникът, - ако си нямаш работа." Жената няма работа, наистина, но няма и пари. Вече е водила едно дело, съдията се изсмял - гражданинът трябва да знае законите и сам да си пази правата. Разказва тя изтерзано, сочно. Автобусът слуша, въздиша, кима: няма правда, госпожа. Друга пътничка се намесва: те и него ще го застрелят някой ден, не бой се. Ще си го намери той...
Ето, това е надеждата, това е оптимистичният финал: друг престъпник ще накаже "твоя" престъпник. Всеки злодей в края на краищата получава заслуженото... от друг злодей..
Това ми е затрогващо близко. Когато ми откраднаха колата, като ме разиграваше полицията и не я вкарваше в компютъра за издирване, а с мен се отнасяше така, както и с крадците не се отнася, неволно изтървах едно
"да го убие Господ!"
Имам си причина да не изпущам клетви, но тогава не се удържах. И след няколко дни съседът, когото подозирах за съгледвач на автомафията, най-внезапно... умря. Та може и да е права състрадателната гражданка: с куршум или с клетва - възмездието не е невъзможно. Нетрадиционно правосъдие, като нетрадиционната медицина.
В "онова" време главните редактори изрично предупреждаваха да не се пише против здравеопазването и правосъдието, за да не се убиват надеждите на болните - за изцеление, на онеправданите - за справедливост. Страхотно измислено, хваща за душата. И се съблюдаваше. Затова пък днес и юристите, и лекарите водят
листата на корумпираните.
И печатът ги разнася на воля...
Правосъдието е вкусна тема, успешно продава вестници. Но, странно, то е пикантно не толкова със своите клиенти, колкото със своите служители. С техните джипове и ролекси, фирми, ресторанти и дискотеки, както и с фирмите, ресторантите и дискотеките на съпругите (съпрузите) им. С откровените демонстрации на безнаказаност. Но най-вече пикантно със своите... решения. За автобус 306, обаче, нищо пикантно няма.
Автобусът отлично знае, например, че българското правосъдие се гнуси от гражданите: мрази да разговаря с пострадалите, мрази да завежда оплакванията, мрази да търси престъпниците, мрази да ги намира, мрази да ги съди, да ги затваря. Според българина то гледа да го разкара, за да си брои парите на спокойствие.
В автобуса ще ви се изсмеят, ако решите да се съдите с братовчеда на някой магистрат. И ще ви ожалят, ако ви предстои делба или друг съдебен спор с адвокат. Там изобщо не се съмняват, че
правосъдието, което може
да се получи от мутрите
срещу процент, е по-бързо и не по-скъпо от хипотетичното правосъдие в българското съдилище. Там ще ви предупредят, че дори съдебното решение може да не означава нищо, ако и да е във ваша полза - да си приберете парите или имуществото ще е все едно да си ги купите от съдия-изпълнителя. Там всичко това се резюмира лаконично и достъпно: правда няма. Това е крайната точка на разговора. Ако използваме транспортния термин (щом сме в автобус!) - обичайната дестинация.
Нашите пътници не си задават големите въпроси за смисъла и ролята на правораздаването. Те няма да разискват защо чрез него държавата умишлено поддържа съзнанието за беззащитност и безнадеждност у своя народ. Няма да коментират защо са им на магистратите големите субсидии, за които сега се води битката в парламента, щом и така много от тях работят на процент. Нито ще се докоснат дори до странното противоречие: че непознаването на закона не те освобождава от задължението да го спазваш, но законът те пази само ако го знаеш и си достатъчно ловък да го ползваш. На хората им е достатъчно дето са чули, че
най-мразените хора в
Америка са адвокатите.
И недоумяват не му ли стигат на правосъдието големите пари на големите престъпници, та протяга ръка и към скъсания джоб на онези, които пътуват с градския транспорт. В автобус 306.
Витаят и отговори, за които никой не се е сетил да пита.
Че по отношение на корупцията и съдията, и прокурорът се явяват... адвокати. Че липсата на правда и надежда сее разложение. Че неслучайно огромни групи (престъпният свят, някои етноси) разчитат на собствено правосъдие. Че правосъдието се разпростира предимно върху "малкия" човек, а богатият сам си го упражнява. Че чувството за безправие и беззащитност опразва страната повече и от глада и безработицата. И че заложници и жертви на всичко това са и онези доблестни съдии, прокурори, следователи и адвокати, чиято заслуга са редките, почти сензационни присъди срещу големите, пък и малките български престъпници...
Хубава линия е 306. Мъдра. Будна. Мислех дори да си я сложа за рубрика: "Линия 306". Но се отказах - с тематиката, която се превърта там, човек вече не знае дали това е автобус до Ректората, или е Автобусът За Никъде..
Защо ще е прокълнат квартал "Младост" 2 бе Калине? Доколкото си спомням това е един от кварталите с най–добро раположение в София, квартал с манастир, на минути път до лифт за Витоша, бърза връзка с центъра,
чета сега, че в близост са почти всички търговски вериги, изграден е комплексно.
В този квартал навремето се строяха блокове на ЦК, на ред министерства, на БОДК, тук е милиционерската школа /Симионовския колеж/,
има много зелинина, далеч е от шума на цариградско шосе и летището, но е на минути от тях. Панелите са едни от най новите в София, има и друго строителство.
Народонаселението беше /предполагам още е/ от бившата средна и високо средна номенклатура, образовани хора, поети композитори, писатели също имат своя дом там. Въобще ако трябва да си купувам апартамент в "Младостите" категорично бих избрал "Младост" 2 – това е аристократа на "Младостите" и с най–добро бъдеще.
След саниране на панелите, това ще бъде един от най–скъпите квартали на София. Е, може на някои да се наложи да се изселят от там поради липса на средства, но това още по вече ще вдигне стандарта на квартала. С други думи това е квартал с настояще и бъдеще.
)
<<<<<<<<<<<<<
Освен ако Другарите не пуснат по Канала да потече петрола, ДАРЕН от Другаря Саддам... Какви реки от /земно/ МАСЛО само биха потекли там! 
Да видите тогава каква дружна песен ще запеят ония в автобуса, с какъв ПЛАМ!!! Ама -къде ти... поредният БЛЯН... 
ТИЯ ДОКАЗАНО НЕМАТ СРАМ!
Та БЪЛГАРИНЪТ да се не обърква на кого да благодари за светлото си минало и настояще, о незрящий!!! 